x Златен век на българската книжнина

Изпрати на приятел

x

Събития

  • Най-голям разцвет през управлението на цар Симеон (893-927) придобива старобългарската литература. Достигналите до наше време образци разкриват изключително богатство на идеи, жанрово разнообразие и стилово изящество, които дават основание времето от края на ІХ и Х век да бъде определено като „Златният век на българската книжнина”.

    Това се дължи на традициите, създадени от учениците на Кирил и Методий и на техните две школи – Плисковско-Преславската и Охридската. Но много важни са благоприятните условия, създадени от княз Борис І и особено от цар Симеон с неговото личното участие в книжовната дейност.

    Съхранени са произведенията на Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Черноризец Докс, презвитер Григорий и др. Тези книжовници правят преводи на византийските богослужебни книги, съставят жития, написват похвални и поучителни слова, хронографии, философски и исторически творби. Самата старобългарска ръкописна книга е изящно произведение на изкуството. Реформира се графичната система, като постепенно глаголицата се заменя с по-практичната за изписване кирилица. Заслугата за това се дължи на учениците на Кирил и Методий, а вероятно и на самият цар Симеон, завършил Магнаурската школа.

    Климент Охридски влага целия си труд за просветата на народа, съставя значителен брой слова, песнопения за църковни празници, събрани в три големи тома. Той е създател и на изящен литературен стил, най-вече в 26-те му похвални слова, като „Похвално слово за Йоан Кръстител” и „Похвално слово за Кирил Философ”. Смята се, че той е автор и на Пространните жития на Кирил и Методий. Климент Охридски умира на 23 юли 916 г. в построения от него манастир край Охрид. От 890 до 900 г. в Македония го замества Наум Охридски, който след това идва в Преслав и оглавява царския скрипториум (сграда за писане и изработка на книги).

    Един от най-забележителните книжовници и творци от Преславската книжовна школа е епископ Константин Преславски, добър познавач на старобългарски и старогръцки език. Той превежда „Учително евангелие” – с 51 беседи по църковния календар. Другият му основен труд е съчинението „Историкии” – първата летописна творба в християнска България. Константин Преславски е известен и като талантлив поет, автор на прочутата Азбучна молитва, написана в акростих – (всеки стих започва с поредната буква от азбуката).

    И днес в българското училище се изучава публицистичното съчинение „За буквите” на Черноризец Храбър. Тази творба представлява пламенна защита на славянската азбука и на първоучителите Кирил и Методий. Тя се разпространява и в Сърбия и Русия, където са открити десетки преписи.

    „Небеса” и „Шестоднев” са основни съчинения на Йоан Екзарх – другият виден представител на Симеоновия златен век на книжовността – удивителен преводач и творец, учен с енциклопедични знания. Неговият „Шестоднев” съдържа знания за земята, за природата, анатомията и физиологията на човешкото тяло и др., описани с жив и образен език.

    С името на самия цар Симеон са свързани два сборника: „Златоструй” – с творби на Йоан Златоуст, и „Светославов (Симеонов)” сборник – енциклопедични съчинения, образци на високата образованост. Към Симеоновия интелектуален кръг работят още книжовници, за които не са запазени или още не са открити достатъчно данни – презвитер Григорий, Тудор Докс, презвитер Йоан и др.

    Книжовниците от Златния век допринасят за окончателното утвърждаване на старобългарския език и на българската народност. България изпреварва много европейски страни по образованост на собствения си говорим език и става разпространител на богата и разнообразна книжнина сред другите православни народи.

    Назад