x Славяните преди Аспарухова България

Изпрати на приятел

x

Събития

  • Славяните са основна етническа част при образуването на българската народност. Те принадлежат към индоевропейската езикова група.

    Според латинските и византийски автори те обитавали обширни територии на север от Дунав между Карпатите и Балтийско море. По време на Великото преселение на народите след настъплението на хуните на запад от р. Дон през 375 г. славяните са подложени на силен натиск и се разселват, като се разделят на три групи: венети (западни), анти (източни) и славини (южни славяни).

    През втората половина на V век южните славяни заемат земите от Балатонското езеро до делтата на р. Дунав, стават непосредствени съседи на Византийската империя и започват опустошителни походи срещу богатите й провинции. Това принуждава византийския император Анастасий (491-518) през 512 г. да издигне т.н. „стена на страха” пред Константинопол за защита от варварите.

    Нашествията на славините стават особено силни при император Юстиниан Велики (527-565). В края на VІ и началото на VІІ век дакийските славяни, т.е. „славяните от българската група” предприемат няколко обсади на Солун и трайно се заселват в централните и източни земи на Балканския полуостров. „Седемте славянски племена” и „северите” се заселват между Дунав и Стара планина, на запад от тях са „тимочани” и „моравяни”, в Македония са „стримонци”, „драговити”, „ринхини”, „верзити” и др., а в Родопите се заселват „смоляни”.

    По това време славяните преминават от родово-общинна към племенна организация. Начело на рода стои „старейшината”, а начело на племето – племенният вожд. Родовете свикват „народното събрание” – наречено „вече”. През VІІ в. славянските племена започват да се обединяват в племенни съюзи, които византийците наричат „Славинии”. Всяка Славиния има свой княз и свое име (Берзития, Велегезития, Сагудатия и др.) Най-голямо обединение образуват „Седемте славянски племена”.

    Основен поминък е земеделието – просо, ечемик, лимец (вид пшеница), отглеждат едър и дребен добитък. Занаятите им са примитивни – груба керамика, просто металообработване, лодки-еднодръвки. Но под влияние на Византия бързо напредват и усъвършенстват изработката на оръжия, дърводелството, тъкачеството, обработката на кожи, строителството на обсадни машини и др.

    Византийските автори описват славяните като високи, руси, силни и издръжливи, буйни и невъздържани, но гостоприемни хора. Устройват пирове с медовина и пиво от просо. Жилищата им са землянки или полуземлянки, покрити със слама и клони. Въоръжени са с лъкове и стрели, понякога намазани с отрова, къси копия и дървени щитове. Първоначално не спазват боен строй, но постепенно усвояват военното изкуство на ромеите и прабългарите и започват да употребяват ризници, мечове, конница и обсадни машини.

    Почитат бог Перун, Сварог, Дажбог, Лада и др. Вярват в самодиви, вили, бродници и др. Прекланят се на мъртвите, изгарят телата им и ги погребват в керамични урни.

    В пределите на Византия сред тях започва да прониква християнството и натискът да бъдат подчинени на империята. За да оцелеят, славяните се стремят към създаване на племенни съюзи.

    Политическото обединение на славяните от българската група протича по-бързо, отколкото при западната сърбохърватска група, поради образуването на държавна организация под ръководството на прабългарите.

    Назад