x Иван Смилец и Царица Смилцена

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Иван Смилец е син на цар Смилец (1292-1298) и Смилцена. Във византийските извори е известен с многото си имена – Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог. След смъртта на баща си той е малолетен престолонаследник и от негово име царува майка му Смилцена. В един византийски извор тя е наречена ”височайшата господарка на България”.

    Отначало Смилцена управлява с помощта на братята на Смилец – севастократорите Радослав и Войсил. Те обаче проявяват претенции към престола и затова Смилцена се свързва с болярина Елтимир (Алдимир), наскоро завърнал се от изгнание при татарите.

    Тя оженва една от дъщерите си Мария за Елтимир и потвърждава деспотската му титла, като му предоставя за зестра крепостта Крън. С  негова помощ Смилцена прогонва Смилецовите братя Радослав и Войсил във Византия.

    Политическата активност на българската царица се насочва към предотвратяването на съюза между Сърбия и Византия. За тази цел през ноември 1298 – януари 1299 г. тя изпраща делегация при сръбския крал Стефан Урош ІІ Милутин, като предлага съюз между България и Сърбия, скрепен с династичен брак. Това предложение има за цел да изглади неблагоприятните последици от изгонването от Сърбия на Елена, дъщерята на Георги І Тертер, трета съпруга на Стефан Милутин.

    По същото време в сръбския кралски двор пребивава и византийска делегация, водена от известния дипломат и книжовник Теодор Метохит. Византийските пратеници влизат в остро съперничество с българските и надделяват с предложенията си. Крал Стефан Милутин се оженва за императорската дъщеря Симонида и получава като зестра областта между  Охрид, Прилеп и Щип.

    Все пак българската царица също постига успех, омъжвайки дъщеря си Теодора за престолонаследника Стефан Урош ІІІ Дечански. Теодора ражда бъдещият крал Стефан Душан. Така Смилцена прави съществен принос в развитието на балканските междудържавни отношения.

    Обвиненията срещу нея, че предлагала себе си за съпруга на сръбския крал и обещавала за зестра България, са неприемливи и практически невъзможни при съществуващите тогава междудържавни правни традиции.

    Властта на Смилцена и на малолетния Иван Смилец обаче скоро биват застрашени от събитията в татарската държава-хегемон. В междуособна война хан Ногай е победен от вожда на Златната орда Токту и загива в битката. Неговият син Чака е принуден да бяга и се насочва с войската си към Търново, заедно със своя шурей Теодор Светослав Тертер. Те и двамата предявяват права върху престола. През 1299 г. Смилцена, заедно със сина си Иван Смилец, напуска Търново и намира закрила първо при зет си Елтимир, а по късно в Константинопол.

    Във византийската столица Смилцена продължава да води светски живот и е отбелязана в хрониката на манастира ”Св. Богородица Добра надежда” като дарителка. Нейният син Иван Смилец става монах и почива в манастир под името Йоасаф.

    Назад