x Въстанието на Асен и Петър и възстановяването на българската държава

Изпрати на приятел

x

Събития

  • Византийското владичество (1018–1185) поставя българския народ при крайно тежки условия. Положението се влошава и от преминаването на І-ви и ІІ-ри кръстоносни походи в 1096 и в 1147 г.

    През ХІ и ХІІ век българите водят постоянни и упорити борби за възстановяване на своята държава. Такива са въстанията на Петър Делян през 1040-1041 г. и на Георги Войтех от 1072 г., бунтът на Нестор през 1074 г., въстанията на Добромир и Лека през 1078 г., на Травъл през 1084-1086 г. и други.

    Кулминацията на борбите за освобождение е въстанието на Асен и Петър в Търново през 1185-1187 г., което постига възстановяването на българската държава. То съвпада с кризата на Византия при император Андроник Комнин (1183-1185) и неговото убийство от Исак ІІ Ангел (1185-1195).

    По това време в Паристрион (Северна България) се издигат болярите Теодор (Петър) и Белгун Асен, чийто владения са в района на Търново, Дряново, Царева ливада и Трявна. През есента на 1185 г. те се явяват при императора в Кипсела (Източна Тракия) с молба да бъдат зачислени в армията и да получат едно място в Балкана. Византийците високомерно и грубо отказват.

    Отказът на василевса става повод братята да вдигат въстанието в Търново в края на октомври 1185 г. при освещаването на църквата „Св. Димитър”. Според поверието Чудотворецът е изоставил град Солун и станал закрилник на българите.

    При коронацията Теодор приема името Петър в знак на приемственост с царя-светец от Първото българско царство. Въстаниците превземат Велики Преслав и Северна България, а след това преминават в Тракия, като нанасят поражение на византийската армия.

    През лятото на 1186 г. император Исак ІІ Ангел предприема първия си поход в Северна България, като опожарява нивите и селищата по пътя си и се завръща в Константинопол, без да се срещне с братята Асен и Петър, които са минали отвъд Дунава и се връщат с многобройна куманска конница, като преминават в Тракия, за да обединят населението.

    През февруари 1187 г. императорът изпраща срещу Асен и Петър пълководеца Алексий Врана, който има български произход. Но Врана се обявява за император и повежда армията към Константинопол, където бива сразен и обезглавен.

    Императорът предприема втори поход през пролетта на същата 1187 г. Стига до Средец, преминава в Северна България и е спрян от Асен при Ловешката крепост. След тримесечна несполучлива обсада Исак ІІ Ангел подписва мирен договор, като взема за заложник най-малкия брат на Асеневци – Калоян. Този договор е признаване на Втората българска държава, но не и на царската титла на владетелите.

    През 1189 г. през земите на България преминава Третият кръстоносен поход на германския император Фридрих І Барбароса. Асен и Петър предлагат на Барбароса съюз и 40 х. войници за война с Византия срещу признаване на царската им титла и легитимността на България. Фридрих І Барбароса отклонява тези предложения.

    След преминаването на кръстоносците Исак ІІ Ангел предприема нов поход срещу България през 1190 г. Обсажда Търново (според Акрополит – крепостта Стринава, между Дряново и Царева Ливада), но след като му съобщават, че куманите идват, вдига обсадата и бяга през Балкана. В тревненския проход Асен и Петър устройват засада и ромеите претърпяват пълно поражение, а императорът едва се спасява с бягство.

    След тази победа цар Асен превзема Средец и Ниш, присъединява Белград и Браничево и пренася мощите на св. Иван Рилски от София в Търново (1195).

    През 1196 г. българите нанасят поражение на ромеите при гр. Сяр (днешен Серес) и пленяват зетя на императора севастократор Исак.

    Византийската дипломация успява да организира вътрешни заговори в българския двор. В резултат на това Боляринът Иванко – родственик на Асеневци – убива цар Асен през 1196 г. но скоро е прогонен от цар Петър и избягва във Византия. Година по-късно Петър също става жертва на болярски заговор. На престола идва третият от братята Асеневци – цар Калоян (1197-1207).

    Назад