x Въстанието на Ивайло

Изпрати на приятел

x

Събития

  • При приемниците на Иван Асен ІІ българското царство преживява упадък, който се дължи от една страна на слабата власт на малолетните наследници Асен Калиман (1241-1246), Михаил Асен (1246-1257) и на заелия след тях престола Константин Тих-Асен (1257-1277), а от друга страна на татарските нашествия.

    През 1261 г. е възстановена Византия и император Михаил VІІІ Палеолог също се намесва в българските борби за престола, като дава своята племенница Мария за жена на Константин-Тих Асен.

    Царица Мария, която управлява поради недъга на Константин Тих, не се справя с татарските набези в Северна България, от което местното население страда. Тогава сред народа се появява Ивайло, обикновен свинар, който заявява, че е „призван от Бога” да спаси страната от татарите.

    През 1277 г. Ивайло организира дружина от съмишленици и след няколко сражения прогонва татарите отвъд Дунава. Тези успехи правят народния водач твърде популярен и към неговите дружини се присъединяват много селяни, дори и боляри. Част от болярите обаче се затварят в крепостите, което дава повод на Ивайло да ги наказва с отнемане на имуществото им.

    Макар въстанието на Ивайло да е насочено срещу татарската хегемония, разрастването му скоро влиза в конфликт с царската власт. Константин Тих тръгва срещу Ивайло, но войската му бива разбита и самият той загива. Войниците преминават на страната на Ивайло и той се насочва към столицата Търново без съпротива.

    В същото време византийският император решава да постави на търновския престол своето протеже Иван Асен – сина на болярина Мицо. Овдовялата търновската царица Мария и болярският съвет не са съгласни с това и са принудени да изберат по-малкото зло. Селският вожд също е поставен пред сложен избор и когато през 1278 г. влиза в Търново, приема короната на българските царе, като се оженва за Мария със споразумението, че ще гарантира правата на нейния син Михаил като престолонаследник.

    Междувременно татарите отново нахлуват в Добруджа и цар Ивайло (1278-1280) предприема поход срещу тях, като успява да ги прогони.

    Обстановката обаче се усложнява, защото в България навлизат византийски войски, които водят Иван Асен, за да го поставят на трона. Ивайло е принуден да води война на два фронта. Воеводите му проявяват изключителен героизъм срещу ромеите, но византийците приближават Търново, като пускат слуха, че Ивайло е убит в битка с татарите. Това сломява съпротивата на столицата и Иван Асен ІІІ е обявен за цар.

    След като си осигурява тила откъм татарите, през пролетта на 1279 г. Ивайло насочва своите действия за възвръщане на статуквото в Търново. В столицата избухва заговор, който избира за цар видния болярин Георги Тертер І (1280-1292), Иван Асен ІІІ избягва, като задига царската хазна, а Ивайло е отблъснат и след настъпилите противоречия сред привържениците му е принуден също да избяга от страната и да поиска помощ от Златната орда на хан Ногай.

    При татарския хан идва и Иван Асен ІІІ с тайното предложение на императора хан Ногай да реши съдбата на българския селски цар. При един пир по заповед на хана Ивайло е обезглавен. Но неговата слава на „добър и справедлив цар”, смел селски вожд и защитник от татарите остава в народната памет.

    Назад