x Османското завоевание на България

Изпрати на приятел

x

Събития

  • Османската държава възниква през ХІІІ век върху бейлика на Осман (1258-1326), син на Ертогрул, и неговият наследник Орхан (1326-1362) в Мала Азия като непосредствен съсед на Византия.

    Към средата на ХІV в. османците стигат до Дарданелите и започват набези на Балканите. В борбата срещу тях участват българи, живеещи на територията на Византия, като „Лъже-Ивайло” (1294) и Иван Свинепаса (1306).

    По времето на цар Иван Александър (1331-1371) османците стъпват здраво в Източна Тракия, като превземат Цимпе (1352) и Галиполи (1354) и след завладяването на Одрин (1369) стават непосредствени съседи на България и превземат Пловдив (1370) и Боруй (1371).

    След смъртта на цар Иван Александър през 1371 г. в Търново идва на власт неговият син цар Иван Шишман (1371-1395). Султан Мурад І (1363-1389) предлага на Иван Шишман династичен брак, като поисква за жена сестрата на царя Кера-Тамара. Иван Шишман отказва, но след победата на османците в битката при Черномен (22.09.1371) срещу братята Вълкашин и Углеша и похода на Мурад І срещу Търновското царство, Кера Тамара е дадена за съпруга на султана, но все още не е наложен васалитет.

    Османското завоевание се разделя от повечето историци на два етапа. Първият етап е от 1370 до 1377 г., т.е. до попадането на България под васална зависимост. Вторият етап е от 1377 до 1397 г. – до окончателното падане на България под османско владичество. Вторият етап от своя страна се разделя на три периода.

    През първия период (1377-1388) все още не са изчерпени съпротивителните сили на Търновското царство и на Добруджанското деспотство. Османците предприемат поход към София и я завладяват през 1385 г. След като Иван Шишман отказва да участва на страната на турците като техен васал в битката при Плочник (1387), където сърбите побеждават, Али паша превзема територии в Тракия и Североизточна България.

    Вторият период на завоеванието е от 1388 до юни 1395 г. В битката на Косово поле (28.06.1389) Мурад І е убит от Лазар Томашевич. Малко по-късно обаче християнската коалиция, водена от сръбския крал Стефан Лазаревич е разбита, като самият крал е убит от султан Баязид І (1389-1402).

    След сломяването на християнската коалиция Баязид I предприема поход срещу Търново и го обсажда. След извършено предателство столицата е превзета на 17.07.1393 г. и населението й подложено на жестокости, като са убити 110 видни боляри, а патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир.

    Цар Иван Шишман по това време е в Никопол. През 1395 г. Баязид І предприрема поход срещу влашкия владетел Мирчу Стари и след битката при Ровине превзема Никопол и убива цар Иван Шишман. На 17.06.1395 г. същата година е превзето и Добруджанското деспотство.

    Третият период на завладяването е от 1395 до 1397 г. с покоряването на Видинското царство. Цар Иван Срацимир попада под васална зависимост от султана след 1391 г. През 1396 г. в битката при Никопол турците побеждават кръстоносния поход, организиран от унгарския крал Сигизмунд, и на следващата 1397 г. пленяват Иван Срацимир, отвеждат го в Бурса (според Григорий Цамблак), където царят умира в тъмница.

    По-нови изследвания сочат, че Видинското царство просъществува до 1422 г. под властта на Константин и Фружин – синовете на Иван Срацимир и Иван Шишман.

    Назад