x Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев)

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Васил Николов Друмев (митрополит Климент, епископ Браницки) е виден български възрожденски писател, обществен, културен и духовен деец. Роден е в гр. Шумен около 1840 г. Първоначално учи в шуменското училище при възрожденския учител и книжовник Сава Доброплодни през годините 1849-1857, като през последната година е помощник-учител.

    Поради големия си стремеж към науката получава стипендия и продължава образованието си от 1858 до 1865 г. в Одеската духовна семинария. Междувременно в Одеса се увлича от литературата и написва първата българска повест с оригинален сюжет ”Нещастна фамилия” (1860). Запознава се с Георги Раковски и през 1862 г. участва в Първата българска легия в Белград.

    През 1865 г. постъпва в Духовната академия в Киев, която завършва през 1869 г. със степен ”Кандидат на богословието”. Същата година отива в Галац, а после в Браила (Румъния), става учител и директор на българското училище там от 1869 до 1873 г.

    В Румъния Васил Друмев, заедно с Марин Дринов и Васил Стоянов, през 1869 г.основава Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Той е редактор на периодическо списание на БКД, където публикува свои статии и творби на духовни и просветни дейци като ”Мати Болгария” и ”Житие и страдания грешнаго Софрония” на Софроний Врачански.

    Духовната кариера на Васил Друмев започва през 1873 г., когато е ръкоположен в Тулча в архидяконски чин с духовното име Климент. Още същата година става йеромонах, а след това архимандрит. За около година заема длъжността протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а на 21 април 1874 година в Русе приема епископски сан с титлата ”Браницки”.

    През 1878 г., след Освобождението, става ректор на Петропавловската семинария край Лясковец и остава на този пост до 1884 г.

    Същевременно митрополит Климент се включва активно в политическия живот, като през април 1879 г. участва в Учредителното събрание, което приема Търновската конституция и в І-вото ВНС за избора на княз Александър І Батенберг (1879-1886) за български монарх.

    Той е един от водачите на Консервативната партия. Опитите на княз Батенберг да промени Търновската конституция, която ограничава правомощията му, го карат да търси подкрепата на консерваторите. Консервативно е първото правителство на Княжеството, начело с Тодор Бурмов. Но изборите за І-во ОНС през септември 1879 г. са спечелени от Либералната партия и князът, по съвета на Русия, е принуден да състави коалиционно правителство начело с Петко Каравелов. Либералите обаче отказват да влязат в коалиция. Тогава на 24 ноември 1879 г. князът назначава второто консервативно правителство, начело с митрополит Климент.

    Във вътрешната си политика това правителство продължава устройството и организацията на държавния апарат, подготвя и внася в парламента закон за организирането и дейността на българската армия. Като заемащ поста и министър на народното просвещение митрополит Климент съдейства за развитието на училищата.

    Във външната си политика митрополит Климент се стреми към извеждане на Княжеството от международна изолация и установяване на  дипломатически контакти с европейските държави. Правителството обаче среща трудности поради либералното мнозинство в народното събрание. Под натиска на либералите княз Александър І Батенберг на 24 март 1880 г. е принуден да състави правителство на Либералната партия с министър-председател Драган Цанков.

    Митрополит Климент е народен представител във ІІ-рото ОНС. През 1884 г. управлява Софийската епархия. От 1884 до 1901 г. е митрополит на Търновската епархия.

    През 1885 г. оглавява българската делегация при руския император Александър ІІІ за признаване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. От 1885 до 1887 г. е първият председател на Българския червен кръст.

    Митрополит Климент оглавява за кратко през 1886 г. Временното правителство при детронацията на княз Александър І Батенберг.

    През периода 1887-1894 г. заради проруските си възгледи митрополит Климент взема участие в политическите борби против режима на Стамболов и княз Фердинанд І Сакскобургготски (1886-1918). За това е преследван и заточван в Петропавловския и Гложенския манастир. След падането на правителството на Стефан Стамболов през 1894 г. е освободен.

    На следващата 1895 година води българската делегация при руския император Николай ІІ, която съдейства за подобряване на дипломатическите отношения с Русия и признаването на княз Фердинанд І от руския монарх.

    През последните си години Васил Друмев се връща към научната си и книжовна дейност. През 1898 г. е отново председател на Българското книжовно дружество. Най-известното му литературно произведение е ”Иванко – убиецът на Асеня І” – първата значителна оригинална българска драма.

    Митрополит Климент (Васил Друмев) умира на 10 юли 1901 г. в София.

    Назад