x д-р Васил Радославов

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Васил Радославов е български политик и държавник, ръководител на Либералната партия (радослависти), два пъти министър-председател на България – първия път след абдикацията на княз Александър І Батенберг през 1886 г. и втори път след Междусъюзническата война и по време на Първата световна война (1913-1918), народен представител в III ВНС, V ВНС, II ОНС, IV ОНС, VIII ОНС, X ОНС, XV ОНС, XVI ОНС и XVIII ОНС.

    Васил Христов Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в гр. Ловеч в семейството на даскал Христо Попович. Първоначално учи в родния си град, а после в Априловската гимназия в Габрово. Продължава образованието си в гр. Писек (1872 г.) и гр. Прага (1874 г.) в Чехия.

    След завръщането си в родината работи като учител в Тетевен (1868 г.), в Габрово през 1871 г. и Ловеч през 1874-1878 г. Заема службата секретар на Ловчанския градски съвет от септември 1877 до юли 1878 г.

    През есента на 1878 г. заминава за Виена, където следва право. Завършва правни науки с докторат в Хайделберг, Германия през 1882 г. Връща се в България и работи като адвокат. Женен е за Евантия Провадалиева.

    През 1883 г. става член на Либералната партия. На следващата 1884 г. е назначен за министър на правосъдието в правителствата на Петко Каравелов и Митрополит Климент – до 1886 г. Същевременно става дописен и редовен член на Българското книжовно дружество.

    Като активен привърженик на националистите в Либералната партия стига до разногласия с министър-председетеля Петко Каравелов. На 15 юли 1886 г.  напуска кабинета.

    След преврата от 09 август 1886 г. и абдикацията на княз Александър I в страната настъпва политическа криза. На преден план излиза Стефан Стамболов като председател на Народното събрание. На 16 август той  назначава правителство, начело с Васил Радославов. Завърналият се в страната княз Александър І Батенберг на 25 август подписва своята абдикация. Назначава регентство в състав: Ст. Стамболов,  П. Каравелов и подп. С. Муткуров и утвърждава правителството на д-р Васил Радославов.

    Васил Радославов е най-младият министър-председател в историята на България. Същевременно той е министър на вътрешните работи и управляващ Министерството на финансите.

    В страната пристига руският комисар Каулбарс, който се намесва във вътрешните работи и призовава офицерите русофили към бунт. На изборите за ОНС побеждават русофилите. Във Варненското пристанище акостират два руски военни кораба. На 06 ноември 1886 г. комисар Каулбарс обявява скъсването на дипломатическите отношения с Русия. Срещу правителството започват бунтове. То отговаря с терор и арестува Петко Каравелов, а ръководителите на военни бунтове са осъдени и екзекутирани.

    През лятото на 1887 г. се водят успешни преговори за привличането на немския принц  Фердинанд Сакскобургготски да заеме българския трон. На 25 юни 1887 г. Великото народно събрание го избира за княз на България. Правителството на д-р Васил Радославов подава оставка. Съставен е кабинет с министър-председател д-р Константин Стоилов.

    Васил Радославов обединява своите привърженици в отделна Либерална партия (радослависти). Тя става основна легална опозиция на Стефан Стамболов по време на неговото управление (20 август 1887 – 19 май 1894 г.).

    За продължителен период от 1888 до 1918 г. д-р Радославов е редактор на в. ”Народни права”. През 1894 г. участва в обединената опозиция срещу управлението на Стефан Стамболов. Същата година става министър на правосъдието и управляващ министерството на народното просвещение в кабинета на Константин Стоилов.

    През периода 1899 – 1900 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Димитър Греков и Тодор Иванчов. Тъй като превес в управлението имат либералите-радослависти, това управление е известно като ”радославистки режим”. Васил Радославов организира  потушаването с войска на селските бунтове в Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. През 1903 г. е осъден от Държавния съд на 8 месеца затвор за нарушаване на Конституцията. По-късно е амнистиран.

    Васил Радославов отново е призван да поеме поста министър-председател на 04 юли 1913 г.  след Междусъюзническата война. Той води преговорите и подписва на 28 юли 1913 г. Букурещкия мирен договор, а на 16 септември 1913 г. и мирният договор с Турция. Тези договори се превръщат в Първата национална катастрофа за България.

    Политическата обстановка в страната се изостря. На проведените през ноември 1913 г. парламентарни избори радославистите не успяват да спечелят мнозинство. На 23 декември 1913 г. цар Фердинанд отново възлага на д-р Васил Радославов да състави кабинет от т.н. Либерална коалиция, в която влизат Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия. Това правителство управлява страната до 21 юни 1918 г. и понася участието на България в Първата световна война (1915-1918 г.).

    При започването на войната правителството заявява официално, че ще пази неутралитет, но трескаво търси външен заем за стабилизиране на икономиката, устройването на бежанците и въоръжаването на армията. На 02 юли 1914 г. България се обвързва финансово с Германия, като получава заем от 500 милиона златни марки и 200 милиона лева военна помощ.

    През лятото на 1915 г. България е притискана и от двата воюващи блока да се присъедини и включи във войната. Без да преценят правилно съотношението между Антантата и Централните сили, цар Фердинанд и правителството на Радославов присъединяват България към Централните сили. Опитите на опозиционните партии да предотвратят този ход са неуспешни.

    На 23 септември 1915 г. правителството обявява мобилизация. На 14 октомври 1915 г. цар Фердинанд І издава Манифест, в който обявява война на Сърбия. Българските войски навлизат в Македония и разгромяват сръбската армия, после настъпват към Гърция, но са спрени от германското командване и се стига до позиционна война със силите на Съглашението.

    В края на август 1915 г. българските войски освобождават Южна Добруджа и настъпват на север до делтата на Дунава, а Трета армия, заедно с германски и австро-унгарски части влизат в Букурещ и Румъния обявява капитулация.

    През 1917 и началото на 1918 г. военните действия се водят с променлив успех. В българската армия настъпват глад и мизерия. Започват войнишки бунтове. Недоволството се засилва и от отказа на Германия да присъедини към България Северна Добруджа. Това довежда до падането на правителството на д-р Васил Радославов на 21 юни 1918 г.

    През годините на войната д-р Радославов освен министър-председател заема още постовете министър на външните дела и изповеданията и управляващ Министерството на вътрешните работи и народното здраве. След Солунското примирие през 1918 г. той емигрира в Германия.

    През 1923 г. е осъден задочно от Държавния съд на доживотен затвор и лишаване завинаги от граждански права по Закона за съдене на виновниците за националните катастрофи. По-късно през лятото на 1929 г. е амнистиран от правителството на Демократическия сговор.

    Д-р Васил Радославов умира на 21 октомври 1929 г. в Берлин. Погребан е в София на 3 ноември 1929 г. с държавни почести.

    Назад