x Константин Стоилов

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Константин Стоилов е български политик и държавник, два пъти министър-председател на България: от 10 юли до 01 септември 1887 г. и от 19 май 1894 до 18 януари 1899 г. Един от ръководителите на Консервативната партия и по-късно основател на Народната партия.

    Константин Стоилов Константинов е роден на 23 септември 1853 г. в гр. Пловдив в заможно семейство. Баща му, Стоил Заралията, е от Стара Загора, а майка му е от копривщенския род Моравенови, преселили се в Пловдив.

    Първоначално учи в Пловдивското епархийско училище, а после завършва известния Робърт колеж в Цариград през 1871 г. Проявява изключителни способности по история и ораторско изкуство и остава две години в колежа като учител и секретар (1871-1872 г.) След това продължава висшето си образование в Хайделберг, Германия, където завършва като доктор по право през 1877 г.

    През 1878 г. учи френско гражданско право в Париж. След завръщането си в родината става член на Пловдивския апелационен съд. През 1889 г. е вече в София като председател на Софийския губернски съд, а после депутат и секретар на Учредителното народно събрание в Търново. Като един от водачите на консерваторите става активен член на комисията по изработване проект за конституция. Участва и в делегацията, която поднася на княз Александър І Батенберг (1879-1886) акта за избирането му за български монарх.

    През периода от 1879 до 1883 г. д-р Константин Стоилов ръководи Канцеларията и Политическия кабинет на княз Александър І Батенберг. Придружава княза при посещенията му във Виена, Берлин, Лондон, Париж, Рим и Цариград.

    През февруари 1880 г. Стоилов посещава Петербург и води разговори за промени в българската конституционна монархия, но не постига резултат. След убийството на цар Александър ІІ на 01 март 1881 г. Русия се оказва по-благосклонна към желаната промяна. В същото време в България назрява въпросът за Съединението. На 17 април 1880 г. Стоилов участва в съвещанието в София между дейците на Княжеството и Източна Румелия. През юли същата година той изпраща Стоян Панаретов в Лондон да осъществи сондаж с британското правителство на Гладстон.

    На 27 април 1881 г. княз Александър І Батенберг извършва държавен преврат, след който е установен Режимът на пълномощията. Д-р Константин Стоилов подкрепя напълно монарха в неговите действия. През юли 1881 г. е назначен за министър на външните работи в правителството без министър-председател.

    На следващата 1882 г. Стоилов подготвя мемоар за консервативна уредба на държавата с руска помощ. На 23 юни 1882 г. е назначено правителството на руския генерал Соболев, в което д-р Константин Стоилов заема поста министър на външните дела и изповеданията.

    Стоилов участва в срещите и разговорите на княз Александър І с крал Милан в Белград през септември 1880 г., а през октомври същата година в Русе с румънския княз Карол. През април 1883 г. във Виена той подписва железопътната конвенция за изграждането на линията Вакарел – сръбската граница и довежда до успех преговорите с барон Хирш в Париж.

    Константин Стоилов отбива военната си служба във 2-ри конен полк в Шумен от началото на октомври 1881 г. до 19.01.1882 г. Произведен е в чин запасен подпоручик от кавалерията.

    През 1884 г. става член на Българското книжовно дружество. През февруари същата година е избран за председател на централния комитет на Консервативната партия. През месец май става депутат в ІV ОНС.

    По време на Сръбско-българската война 1885 г. командва 3-ти взвод от 3-ти ескадрон. На 11.12.1885 г. е награден с военния орден ”За храброст“ IV степен.

    През 1886 г. д-р Константин Стоилов участва в делегацията, която преговаря за привличане на Фердинанд Сакскобургготски на българския престол. През периода 1886-1888 г. е министър на външните дела и изповеданията в правителството на Петко Каравелов, министър на правосъдието в правителството на д-р Васил Радославов и за кратко министър-председател от 29 юни до 20 август 1887 г. През това време той си поставя за цел да осигури международно признание и вътрешна стабилност на новоизбрания княз Фердинанд І Сакскобургготски (1887-1918).

    На 20 август 1887 г. е съставено правителството на Стефан Стамболов, в което д-р Константин Стоилов е министър на правосъдието. Подава оставка на 12 декември 1888 г. поради съпротива в парламента срещу неговия  проект за Наказателен кодекс.

    На 31 януари 1888 г. Константин Стоилов встъпва в брак с Христина Тъпчилещова. Те имат пет деца: Стоил, Христо, Петко, Борис и Марийка.

    Стоилов подкрепя градивните страни от политиката на Стамболов, но не и нарушенията на конституцията. В началото на 1894 г. се включва в Съединената легална опозиция.

    След отстраняването на Стефан Стамболов от власт на 19 май 1894 г. Стоилов сформира новия кабинет от представители на Съединената легална опозиция. В началото на м. юни той учредява Народната партия, която печели изборите за VІІІ ОНС. На 09 декември 1894 г. д-р Константин Стоилов формира кабинет само от Народната партия. Новото хомогенно правителство управлява страната до 18 януари 1899 г. Стоилов е и министър на вътрешните работи, а за известно време през 1895 и 1896 г. и управляващ Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи и изповеданията.

    Правителството прокарва в Народното събрание Закон за амнистията на политическите противници. От затвора е освободен Петко Каравелов. Държавният апарат се прочиства от привърженици на Народнолибералната партия. На 03 юли 1895 г. в София е извършено покушение срещу Стефан Стамболов. Три дни по-късно той умира от раните си.

    При управлението на Константин Стоилов продължава икономическият подем на България. Приема се първият закон за покровителстване на родната индустрия със срок на действие 10 години. Вместо натуралния десятък се въвежда прогресивен поземлен данък. Отделят се големи средства за развитието на железопътния транспорт. Строят се шосета и пристанища.

    Във външната политика се постига подобряване на отношенията с Русия. Делегация от видни български дейци посещава Петербург през юни 1895 г. По предложение на новия руски император Николай ІІ престолонаследникът княз Борис Търновски е покръстен в православната вяра. Това изиграва важна роля за признаването на княз Фердинанд І Сакскобурготски от Великите сили за законен български владетел.

    Правителството на д-р Константин Стоилов има активна политика по отношение на българското население в земите, останали под османска власт. По негово настояване през 1897 г. се откриват български търговски агентства в Битоля, Скопие и Солун. Дадени са берати за назначаване на български владици в Битоля, Дебър и Струмица.

    В процеса на своята градивна политика народняците на Константин Стоилов допускат сериозни финансови проблеми и фалшификации на изборите за ІХ ОНС. Влошават се и отношенията с княза и с политическите противници. Това довежда до падане на кабинета през 1899 г.

    Константин Стоилов умира на 23 март 1901 г. в София.

    Назад