x Димитър Греков

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Димитър Греков е български политик и юрист, деец на Консервативната и Народнолибералната партия, министър-председател от 30 януари до 13 октомври 1899 г. Народен представител в Учредителното събрание, III ВНС, I ОНС, II ОНС, III ОНС, V ОНС, VI ОНС, VII ОНС и X ОНС.

    Димитър Панайотов Греков е роден на 14 септември (2 .ІХ. стар стил) в гр. Болград, Бесарабия. Баща му – Панайот Греков, е заможен търговец. Димитър Греков е ученик от първия випуск на прочутата за времето си Болградска гимназия, която завършва през 1868 г. Със стипендия от гимназията той продължава образованието си във Франция, където завършва право в Екс ан Прованс през 1875 г. През 1876 г. завършва и докторантура в Юридическия факултет на Академията на Екс.

    През 1877 г. Димитър Греков работи като адвокат в Браила, Румъния и се включва в Българското централно благотворително общество.

    След Освобождението на България от османска власт се установява в София и заема поста председател на Областния съд, а после за кратко време през 1879 г. е и първият председател на Върховния съд.

    Става член на Консервативната партия и е избран за депутат на Учредителното събрание в Търново. Участва като министър на правосъдието в първото правителство на Княжество България с министър-председател Тодор Бурмов. След това и в първото правителство на митрополит Климент е министър на правосъдието и временно управляващ Министерството на вътрешните работи (1879-1880). През 1881 г. става член на Българското книжовно дружество.

    Като консерватор Димитър Греков подкрепя държавния преврат на княз Александър І Батенберг (1879-1886), извършен на 27 април 1881 г. През периода 1881-1882 г. заема поста подпредседател на Държавния съвет. Министър на правосъдието в правителството на ген. Леонид Соболев (1882-1883). Същата година (1883) е председател на ІІІ ОНС.

    Като крепител на режима на княз Александър І Батенберг Греков изпълнява и различни дипломатически мисии. След Съединението на Източна Румелия с Княжеството, извършено на 06 септември 1885 г., той е дипломатически представител в Цариград през 1886 г.

    По време на политическата криза след абдикацията на княза на 26 август 1886 г., Димитър Греков се присъединява към Народнолибералната партия. Включен е в делегацията, която преговаря във Виена за идването на принц Фердинанд Сакскобургготски на българския престол.

    През управлението на Стефан Стамболов (20 август 1887 – 19 май 1894 г.) Греков става министър на вътрешните работи – от 2 ноември 1890 до 19 май 1894 г. От 20 септември 1891 до 13 февруари 1893 г. е временно управляващ Министерството на правосъдието в същото правителство.

    През 1895 г. Стефан Стамболов е убит и Димитър Греков става лидер на Народнолибералната (стамболовистка) партия. Той заема този пост до 1897 г., когато напуска партията и се отдава на адвокатска дейност.

    След падането на кабинета на д-р Константин Стоилов през 1899 г. княз Фердинанд І Сакскобургготски (1887-1918) му възлага задачата да състави  правителство (19 януари 1899 г.). Този кабинет е съставен от  Народнолибералната и от Либералната (радославистка) партия. Демократическата и Прогресивнолибералната партия отказват да участват в него. Това създава несигурност на управлението. Тъй като д-р Васил Радославов е министър на вътрешните работи и има силно влияние, правителството е известно с названието ”кабинет на Греков-Радославов”.

    Във външната си политика правителството поддържа добри отношения с Великите сили, подкрепя българското население в Македония и Тракия. Започва военно сближаване с Русия и подготовка за отхвърляне на васалитета към Турция. Българска делегация за пръв път е поканена на Международната конференция за мир в Хага.

    В страната настъпва финансова криза. Европейските банки отказват да дадат заем.  Правителството води преговори с Дружеството за експлоатация на Източните железници и България се задължава в продължение на 20 години да не строи железници, конкурентни на тази компания. Въпреки подпомагането на селското население с отложено плащане на поземления данък за 1899 г. с три години, положението не се подобрява поради неплодородната година.

    В правителството настъпват разногласия. Народнолибералната партия напуска кабинета. Радославистите се противопоставят на министър-председателя по финансови въпроси. Поради тези причини той е принуден на 13 октомври 1899 г. да подаде оставка. Още същата година става отново лидер на Народнолибералната партия.

    Димитър Греков умира неочаквано на 8 май (25 април стар стил) 1901 г. в София. Неговият син Александър Греков (1884-1922) е известен дипломат и общественик.

    Назад