x Хан Маламир

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Маламир е третият, най-малкият син на хан Омуртаг (814-831). Най-големият е Енравота-Воин, а вторият – Звиница. От факта, че и тримата синове носят славянски имена, може да се предположи, че майка им е славянка.

    Първородният син е лишен от от традиционното право на престолонаследието поради увлечението му по християнството. Както твърди Теофилакт Охридски, Енравота приема християнството и  дори загива за своята  вяра. Той поисква от вече овластения си брат Маламир да му предаде затворения в тъмница Кинамон, наказан заради християнските си убеждения от Омуртаг. Кинамон остава да живее известно време при Енравота и това окончателно приобщава ханския син към новата вяра. Маламир поисква от брат си да се отрече от ”чуждия бог” и поради неговия отказ го наказва със смърт.

    Този прецедент е не само семейна трагедия, но показателна религиозна и духовна драма, която ще тресе България в продължение на цял век поради конфликта между езичеството и християнството.

    Вторият по възраст син Звиница умира твърде млад, още приживе на баща си Омуртаг, затова владетелският скиптър се пада на Маламир.

    Този български хан следва политическата традиция на своя велик баща – а именно укрепване на вътрешния ред в държавата, продължаване на строителството, придържането към мирни отношения със съседите и запазване и разширяване на териториите на голямата тогава българска държава. Тъй като е още малолетен, важна роля при управлението на Маламир играе старият и авторитетен кавхан Исбул и неговите първи помощници ичиргу боилът и кана боилът коловър.

    През 832 г. български пратеници посещават франкския император Людовик Благочестиви и му поднасят дарове. Те уведомяват за станалата промяна на престола в България и потвърждават мира между двете държави, установен от хан Омуртаг.

    Българите продължават да спазват договора с Византия за 30-годишен мир, подписан през 815 г., но един надпис съобщава, че византийците нарушават договора, като император Теофан (829-842) предприема поход срещу България и опустошава пограничните области. Българите не остават безразлични и голяма войска под командата на кавхан Исбул нахлува във византийска територия и стига до околностите на Одрин. След това се насочва към Пловдив. Хан Маламир и кавхан Исбул преговарят с жителите му. ”Филипополяните” отварят вратите и българските войски влизат победоносно в града. Оттогава (836) Пловдив трайно се включва в пределите на България. Предполага се, че тогава е присъединена и част от Родопите.

    Във вътрешната си политика хан Маламир продължава строителството в столицата и други укрепени селища. И в тази дейност той е подпомаган от кавхана. Един надпис от това време на гръцки език съобщава: ”Кана сивиги Маламир е от бога поставен владетел. Неговият стар боил кавханът Исбул направи този водоскок (водопровод) и го даде на владетеля. И владетелят даде много пъти на българите да ядат и да пият, и на боилите и на багаините направи големи подаръци. Дано бог удостои от бога поставения владетел да живее сто години заедно с кавхан Исбул.” Този надпис отбелязва водоснабдяването на Плиска и ханския дворец, отпразнувано така тържествено като ценна придобивка.

    Другата вътрешна дейност на хан Маламир е преследването на християните. За този грях пише с неодобрение охридският архиепископ Теофилакт (ХІ в.). Според него осъденият на смърт Енравота изрекъл пророчеството, че брат му Маламир ще бъде наказан за своята жестокост.

    Три години по-късно ”животът на Маламир бил пожънат безвременно от сърпа на божието милосърдие” (Теофилакт).

    Може да се предполага, че преждевременната смърт на Маламир не е от естествени причини. Той също става жертва на насилие, но от привържениците на християнството сред боилите.

    Назад