x Княз Владимир-Расате

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Владимир, първородният син на княз Борис І Михаил (852-889), е роден преди покръстването на България (през 864 г.) и носи още прабългарското име Расате (Хръсате). Възпитан като дете в традиционните ценности на езическа България, в своето кратко управление той олицетворява сложната духовна драма на голяма част от българите, които не могат лесно да изоставят старите си богове и да се обърнат в новата ”чужда” вяра.

    Заемането на престола от Владимир-Расате в 889 г. е свързано с оттеглянето на неговия баща Борис І в манастир, откъдето той продължава да следи отблизо държавните дела. Сведенията за управлението на княз Владимир са оскъдни, но се налага мнението, че той далеч отстъпва по способности и дела на своя велик баща. Според мнението на западни летописци Владимир прекарвал времето си в лов и пиршества.

    Но някои факти говорят, че това не ще е съвсем вярно. Още преди да заеме престола, той оглавява похода срещу сърбите през 870 г., в който  бива пленен с още 12 велики боляри и освободен чак след сключване на мирен договор.

    През 892 г. княз Владимир влиза в преговори с немския крал Арнулф (887-899), като се разменят пратеничества с тържествени дарове и се сключва съюзен договор, насочен срещу Великоморавия и вероятно срещу Византия. В желанието си да се откъсне от политическото влияние на Византия княз Владимир търси опора в Немското кралство и папата.

    Едновременно с това вътре в страната привържениците на Расате и на старата религия започват масови гонения срещу християните и техните проповедници. Порутени са много новоиздигнати храмове, включително и голямата базилика в столицата Плиска. Появяват се първите мъченици на вярата, пострадали от религиозните гонения. Тези факти са отразени от епископ Константин Преславски, който насърчава християните да понасят  всички мъки в името на Христос.

    Антивизантийската политика на княза, съпроводена с опит да се върне езичеството, претърпява обаче провал, защото не намира достатъчна обществена подкрепа. Скоро старият княз Борис І, като вижда опасността от разрушаване на неговото дело, напуска манастирската обител, облича царските дрехи и препасва меч, като организира заговор от верни хора, сред които е и синът му Симеон.

    Владимир Расате е свален от власт и ослепен, според тогашния жесток обичай, а после окован и хвърлен в тъмница. Български извори сочат, че той умира четири години след идването си на власт, т.е. през 893 г., най-вероятно е убит в затвора.

    През есента на същата 893 г. княз Борис І свиква народен събор, на който е обявено свалянето на Владимир-Расате от престола и възшествието на новия владетел на България, третият син на Борис – Симеон (893-927). Народният събор утвърждава правото на престолонаследието от брат на брат. Симеон е предупреден, че ако с нещо отстъпи от истинското християнство, ще го сполети съдбата на неговия брат.

    Личността на княз Владимир-Расате е пренебрегната и справедливо премълчавана от българската църква, защото той се опитва да се противопостави на новото, което е било неизбежно. Но в неговата постъпка има нещо симпатично и твърде човешко – носталгията по старите традиционни български ценности.

    Назад