x Цар Борис II

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Син на цар Петър (927-970) от брака му с Мария-Ирина, внучката на византийския император Роман Лакапин. Според някои е първороден престолонаследник, а според други е имал по-голям брат на име Пленимир, който почива твърде млад. Годината на раждането на Борис ІІ не е уточнена. Предполага се, че е в първите години след женитбата на родителите му – през 928-929 г. Но според византийския историк Лъв Дякон през 971 г., когато заема престола, е твърде млад и неопитен, ”с едва набола брада” и две невръстни деца. Вероятно е роден през 929-930 г. Поведението му през годините на неговото кратко двугодишно управление, а и по-късно в Константинопол и до смъртта му през 977 г. показват неговата неопитност и нерешителност.

    Борис влиза в летописните разкази за събитията, свързани с нашествието на киевския княз Светослав (945-973) в Североизточна България и отношенията между България и Византия през 968 г. Византийският император Никифор ІІ Фока (963-969) предлага на българския цар Петър съюз срещу русите. Споразумението е сключено и то предвижда престолонаследникът Борис да бъде взет за заложник в Константинопол, където престоява около две години. През януари 970 г. цар Петър умира от апоплектичен удар след загубата на войната с русите и византийците веднага изпращат Борис да заеме бащиния си престол.

    Бързата реакция на Византия е предизвикана и от движението на комитопулите (синовете на комит Никола – Мойсей, Давид, Арон и Самуил) които ”разбунтували българите” в западните области. Византийците предпочитат да имат на българския престол ромейски възпитаник, ”дете на мира” (майка му получава името Ирина в чест на мира от 927 г.). Така Борис ІІ е коронясан за български цар през пролетта на 970 г.

    Скоро обаче столицата Преслав е превзета от киевския княз Светослав, който предлага на българския цар запазване на короната и съюз за съвместни действия срещу Византия. Борис ІІ е принуден да приеме и през лятото на същата 970 г. 30 000 руска армия, подпомогната от българи, печенеги и унгарци, преминава Хемус и започва да опустошава Източна Тракия. Тя достига до Адрианопол, където е спряна и разбита от пълководеца Варда Склир.

    Новият византийски император Йоан Цимисхи (969-976) започва мащабна подготовка за война срещу русите и българите. Той прехвърля в Тракия войските от Мала Азия, като подготвя мощна флота и нов военен корпус от младежи, наречени ”безсмъртни”. През лятото на следващата 971 г. императорът настъпва на север от Стара планина с намерение да се справи завинаги с русите и с българите. Добре подготвената ромейска армия щурмува Преслав и го превзема с обсадни машини и запалителни бойни средства.

    В завладяната българска столица Йоан Цимисхи проявява ”човеколюбие” и демонстрира фалшиво приятелство, заявявайки, че е дошъл не да пороби, а да освободи българите, наричайки Борис ІІ император” т. е. цар и привидно запазвайки му царските привилегии. Всъщност императорът чрез това поведение се старае да привлече българите на своя страна във войната срещу Светослав, която не е приключила.

    След това Йоан Цимисхи завладява Дръстър, последната крепост, владяна от русите. Той поставя навсякъде ромейски управители и обявява Мизия за византийска провинция, а Преслав нарича Йоанопол.

    Императорът се завръща победоносно в Константинопол, като отвежда там и българския цар. Пред насъбралата се тълпа Борис ІІ е унизен сам да свали знаците на царското достойнство – короната и червените ботуши – и да ги предаде на победителя. В замяна на унижението получава титлата магистър и е приет сред ромейските сановници. Няколко години живее в Константинопол заедно с брат си Роман и децата си свободно, но когато комитопулите в България  започват военни действия срещу империята, е поставен под стража.

    Все пак Борис ІІ успява да избяга от този плен и на път за родината, на границата той пада убит по погрешка, тъй като граничната стража го взема по дрехите за враг-византиец.

    Така загива този потомък на Крум, Симеон и Петър, като става жертва в жестоката схватка между враждебните за България външни сили.

    Назад