x Цар Роман

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Цар Роман е вторият или третият, според някои автори, син на цар Петър (927-970). Майка му Мария–Ирина е внучка ва византийския император Роман Лакапин, на когото е кръстен синът й. Роман се среща се в изворите и като Роман–Симеон, на името на своя дядо по бащина линия. Вероятно е роден през 930-931 г. Често посещава Цариград с майка си и получава ромейско възпитание.

    Заедно със своя брат Борис ІІ, Роман преживява военния погром на Североизточна България и споделя неговата съдба. Още през 969 г. заминава с него като заложник в Константинопол, на следващата 970 г. се връща в България до вече възцарения си брат на мястото на починалия им баща цар Петър.

    Заедно с Борис ІІ преживява унижението след превземането на Преслав от Йоан Цимисхи (969-976) да бъде отведен като пленник отново във византийската столица и да види поругаването на българските владетелски светини.

    Императорът се отнася твърде жестоко с него, като заповядва той да бъде скопен. Мотивите му са да лиши българската царска династия от възможността да има престолонаследник, тъй като Борис ІІ няма мъжка рожба.

    През 976 г. император Йоан Цимисхи умира, а в България избухва въстание начело с братята Мойсей, Давид, Арон и Самуил – т.н. комитопули. Тези събития дават шанс на двамата братя пленници да избягат от Константинопол и да стигнат до българската граница. Там обаче Борис ІІ е убит по погрешка от граничната стража, тъй като е припознат по дрехите за ромей. Роман успява да обясни на стражата кой е и е отведен при Самуил. Самуил  признава властта на Роман като законен наследник на българската царска династия. Този акт е политически правилен, защото се избягват желаните  от Византия междуособици.

    Цар Роман управлява българската държава в периода от 977 до 991 г., като избира за своя столица Скопие. През това време главна роля в държавата има Самуил, който воюва за запазването и разширяването на България, а царят се занимава с църковни въпроси и единственото му важно дело е основаването на манастира ”Св. Георги Бързи” край Скопие.

    През това време (991) новият византийски император Василий ІІ (976-1025), наречен Българоубиец, тръгва на поредния си поход срещу България и напада Скопие. Византийските хронисти твърдят, че там той ”уловил българския цар” (Роман). Според някои хронисти до битка не се стига, а Роман предава Скопие на императора. Българският цар отново е откаран в Константинопол като пленник и умира в тъмница през 997 г.

    След безличното управление на цар Роман България продължава упоритата и героична съпротива срещу жестоките византийски нашествия на Василий ІІ под управлението на цар Самуил (997-1014).

    Назад