x Цар Гавраил Радомир

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Гаврил Радомир първороден син на цар Самуил (977-1014). Роден е към края на 60-те години на Х век. Като престолонаследник придружава постоянно своя баща във военните му походи и получава отлична подготовка във военното дело и управлението. Проявява сила на характера, като се застъпва за своя братовчед Иван Владислав, когато през 987 г. царят избива цялото му семейство заради измяна.

    Гаврил Радомир участва в битката при р. Сперхей в Тесалия през 996 г., в която и двамата със Самуил са ранени. Синът предлага да се престорят на убити и така, като се смесват с труповете по бойното поле, дочакват нощта и се спасяват благополучно.

    През 998 г. престолонаследникът се оженва за дъщерята на маджарския крал Геза (972-997), но бракът му не е щастлив и той връща жената в родината й. Влюбва се в красавицата Ирина от гр. Лариса и се оженва се за нея, а тя го дарява с петима синове и две дъщери.

    Гаврил Радомир проявява героизъм в сражението при Беласица през 1014 г., отблъсква налитащите ромеи, които вече са обградили цар Самуил и заплашват да го убият или пленят. Качва баща си на коня му и го спасява в крепостта Прилеп. След това посреща смело един византийски отряд при гр. Струмица и убива с копието си предводителя му Теофилакт – близък приятел на Василий ІІ Българоубиец.

    Пет дни след смъртта на баща си Гаврил Радомир е коронясан за български цар, но управлява само една година (1014-1015). Василий ІІ, изпълнен с омраза към младия български цар, през пролетта на 1015 г. напада Битоля и изгарая царските дворци. Гаврил Радомир му изпраща писмо, в което му обещава ”подчинение и покорност”. Императорът скоро разбира, че обещанията са фалшиви. Той превзема крепостта Мътен. Тогава идва и вестта, че българският цар е убит по време на лов от своя братовчед Иван Владислав – същият, когото Гаврил Радомир така горещо защитава и спасява от екзекуция преди  8 години.

    Изследвачите подозират, че в смъртта на българския цар е намесена волята на византийския император. В характера на ромейската дипломация е да си служи с чуждото оръжие и да противопоставя старите врагове. А Иван Владислав има и важен мотив – кръвното отмъщение.

    Според ”Чудесата на Св. Димитър Солунски” Гаврил Радомир става жертва на своето увлечение по лова. Тази негова страст предизвиква омразата на местните хора, които са принуждавани да ходят из планините и клисурите да гонят дивеча за царския лов. Те помолили светеца да ги отърве от тиранина и той го пробол с копието си.

    В съпоставката на тези сведения надделява мнението, че българският цар става жертва на заговор, в която е намесен императорът, а Иван Владислав е изпълнителят на злата воля на Българоубиеца.

    Така и този храбър Самуилов наследник, който ”надминавал баща си по мощ и сила, но му отстъпвал по мъдрост и разум”, чиято стихия била войната, става жертва на поредния заговор в българския дворец – сигурен път към пропадането на държавата. Приемникът на престола е Иван Владислав – Ароновият син, който управлява до залеза на първата българска държава през 1018 г.

    Назад