x Цар Иван Владислав

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Иван Владислав е син на Арон – третият брат на цар Самуил (977-1014).

    Семейството му бива избито от чичо му Самуил, а Иван Владислав е спасен благодарение на застъпничеството на братовчед си Гаврил Радомир (1014-1015). Срещу него той извършва заговор, убива го по време на лов и заема българския престол през втората половина на 1015 г.

    Всъщност интригите и заговорите в българския двор обикновено стават под влиянието и намесата на Константинопол. Така и сега убийството на Гаврил Радомир е продиктувано от Василий ІІ Българоубиец (976-1025), но то е същевременно и родово кръвно отмъщение. Съвременниците и поколенията заклеймяват Иван Владислав като един от най-големите неблагодарници, погубил собствения си благодетел и спасител.

    Като имаме предвид, че на съвестта му тежи още едно убийство – на сръбския крал Иван Владимир, зет на Самуил, женен за неговата дъщеря Теодора-Косара, личността на Иван Владислав придобива още по-зловещ облик.

    И наистина, за този силен, решителен, храбър и хитър мъж, византийски хронист пише: ”всички бяха паднали духом от този непобедим неприятел.”

    Иван Владислав е оставил т.н. Битолския надпис, в който се титулува ”самодържец български” и гордо отбелязва своя народностен произход – ”родом българин”. Така че своите грехове той донякъде е изкупил с героичната си борба в защита на българската държава и с героичната си смърт.

    Трите години, през които управлява България, са твърде напрегнати и несигурни. Поради непрекъснатия натиск на Византия след победата на Василий ІІ Българоубиец при Беласица част от българската аристокрация вече е настроена провизантийски и засвидетелствува покорност, за да запази имотите и привилегиите си. Веднага след идването си на власт Иван Владислав изпраща писмо до Василий ІІ, в което му обещава ”покорност и подчинение”. Но като се закрепва здраво на престола, българският цар става безкомпромисен защитник на българските територии.

    Императорът замисля покушение срещу него, като възлага тази задача на пленения български кавхан Теодор. Но заговорът не сполучва, защото Иван Владислав  насочва ръката на убиеца към гърдите на кавхана.

    Амбициран от несполуката, Василий ІІ презема Охрид с дворците на българските царе. През пролетта на 1016 г. василевсът обсажда без успех крепостта Перник, среща упоритата съпротива на защитниците и загубва много от войниците си.

    По същото време Иван Владислав прави опит да привлече за съюзници печенегите отвъд Дунава. За тази цел той изпраща воеводата Кракра Пернишки да преговаря и да оглави похода. Управителят на Дръстър известява Василий ІІ за тези приготовления, византийците вземат мерки и осуетяват  минаването на  Дунава от печенегите.

    След това Василий ІІ превзема крепостта Сетина в Македония. Иван Владислав побеждава един византийски отряд, но  императорът се явява на помощ и войната се води с променлив успех. През тези години вече само името на Българоубиеца всява страх в населението.

    В началото 1018 г. Иван Владислав се насочва към Драч и го обсажда. Този важен град му бил обещан от императора още при заговора срещу Гаврил Радомир. Тук, пред стените на крепостта българският цар намира смъртта си. Има няколко версии за това – едни казват, че царят е убит от ръката на свой подчинен, т.е. става жертва на заговор. Други казват, че пада в героичен двубой със стратега на Драч Никита Пигонат, защото византийците нарушават рицарските правила. Докато двамата се сражават, ромейски войници се втурват и пробождат царя с ножовете си.

    Така загива на бойното поле този последен български цар през февруари 1018 г. Мнозинството от аристокрацията се подчинява на Василий ІІ, който подписва грамоти на доброволно предалите се под византийска власт.

    Назад