x Цар Петър III (Константин Бодин)

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Син на зетския (сръбския) крал Михаил ІV, който е внук на цар Самуил (997-1014) по линия на дъщеря му Теодора Косара, т.е. по майчина линия произхожда от българския царски род.

    През 1072 г. в Призрен (днешно Косово) избухва второто голямо въстание против византийското владичество под водачеството на Георги Войтех, един от знатните българи на Скопие. Тъй като Георги Войтех произхожда от рода на кавханите, а традицията изисква за владетел да бъде избран човек от царски род, българските първенци се обръщат към Михаил ІV да им изпрати един от синовете си. Изборът пада върху най-малкия му син – Константин Бодин. Той пристига с малък сръбски отряд и двамата с Георги Войтех се споразумяват за общи действия.

    Скоро въстаниците тръгват към Скопие, но срещат войската на византийския управител Никифор Карандин. В завързалото се сражение ромеите са разгромени и въстаниците превземат Скопие – главният град на тема България. Там тържествено обявяват Константин Бодин за цар под името Петър ІІІ, а Георги Войтех заема длъжността кавхан, т.е. пръв помощник на царя.

    Но скоро между водачите на въстанието възникват разногласия. Константин Бодин е подозиран, че възнамерява да покори България под сръбска власт. Част от българските боляри не го признават за български цар. Някои от тях като Борис Давид напускат Скопие и преминават на страната на ромеите.

    Междувременно Константин Бодин – Петър ІІІ – напуска също Скопие и се отправя с войската си на север с намерение да навлезе в Северна България – тогава тема Паристрион. Той постига известни успехи и превзема Ниш и Видин.

    Друг въстанически отряд под водачеството на сръбския воевода Петрило превзема Охрид и Костур, но е разбит от ромейските войски. Новият управител на тема България Михаил Саронит се отправя към Скопие, където е останал първият въстанически водач Георги Войтех. Най-изненадващо Георги Войтех предава града на ромеите. Това негово малодушие решава по-нататъшния развой на въстанието. Войските на Саронит заемат Скопие и се отдават на веселие от победата.

    Тогава Георги Войтех изпраща тайно съобщение на Константин Бодин в Ниш да нападне незабавно Скопие и да избие войниците на Саронит. Планът обаче е разкрит. Ромеите нанасят изненадващ удар. Войските на Константин Бодин са разбити.

    През зимата на 1072-1073 г. въстанието е потушено. Повечето от въстаниците са избити, а младият цар Петър ІІІ (Константин Бодин) попада в плен. Същата съдба има и Георги Войтех.

    Двамата водачи са откарани в Константинопол. Още по пътя Георги Войтех умира от нанесените му тежки мъчения.

    Константин Бодин престоява известно време в цариградска тъмница, после е заточен в Антиохия. Оттам успява да избяга с помощта венециански моряци, които го откарват до родината му.

    През 1081 г. Константин Бодин наследява престола на своя баща в Зета и не предприема нищо повече в полза на българите.

    И това въстание не успява да възкреси българското царство поради разногласия на водачите.

    Назад