x Цар Борил

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Цар Борил Асен е сестрин син на братята Асеневци и с възцаряването му властта се прехвърля по женската линия на династията.

    Смята се, че той узурпира престола, макар че няма преки улики за участието му в заговора и в убийството на Калоян край Солун.

    Борил се оженва за вуйна си, вдовицата на Калоян, за да придаде законност на своята власт, и прогонва от България законните престолонаследници – децата на Иван Асен ІИван и Александър.

    Нестабилността на управлението му се дължи още на многобройните вътрешни противници и претенденти, с които е трябвало да се справя. На първо място брат му Стрез, когото той прогонва в Сърбия, а също така братовчед му Алексий Слав.

    През пролетта на 1208 г. Борил нахлува с войските си в Тракия и подновява войната с латинците. Сражението става край Пловдив. Според западния летописец Анри дьо Валансиен, участник в битката, силите са неравностойни. Борил разполага с 33 хилядна армия, а латинският император Анри излиза само с 2 000 рицари. Борил решава да използва тактиката на Калоян от битката при Одрин през 1205 г. Пуска куманската конница в маньовър да нападне и увлече рицарите  в преследване, което да наруши бойния им ред.

    Но този прът латинците не се поддават на измамата. През нощта те връхлитат на Бориловия елитния отряд от 1 600 бойци. Отрядът отстъпва и увлича цялата българска войска. Латинците се впускат в преследване и спечелват победата.

    На другата 1209 г. войната продължава с променлив успех. Латинският император привлича за свой съюзник болярина Алексий Слав, като го оженва за своята дъщеря. Борил пък спечелва за съюзник брат си Стрез, господар на крепостта Просек в Македония.

    През 1210 г. българският цар води несполучлива война заедно с Никея срещу Константинопол. Неуспехи претърпява и походът му в югозападните земи.

    През 1211 г. избухва бунт на четирима кумански боляри в северозападните области и българите едва се справят с помощта на маджарите. Цената обаче е висока, маджарският крал взема Видин и областите Белград и Браничево.

    По времето на Борил широко разпространение придобива богомилството. През 1211 г. в Търново е свикан голям църковен събор, председателстван лично от царя. Той поканва еретиците кротко да изложат своето учение. След като ги изслушва, съборът изобличава  и заклеймява богомилите и произнася сурови присъди за техните ръководители. Водачите им са прогонени от страната.

    В държавата ”настъпва благочестие”, според уверението на летописния разказ за събора, записан в Синодика на българската църква, известен и като Борилов синодик. Гоненията и наказанията на богомилите обаче не подобряват вътрешното положение и не стабилизират властта на цар Борил.

    Той предприема един важен ход за сближаване с латинците. Император Анри се оженва за българската принцеса Мария, заварената дъщеря на Борил и всъщност дъщеря на Калоян. Това довежда до мир между двете страни.

    Борил се развежда с царицата-куманка и се жени за племенницата на латинския император, дъщеря на сестра му Йоланта – Елизабет (Елисавета). Това е първата западноевропейска принцеса, стъпила на българския престол.

    Чрез този брак Борил се сродява и с унгарския крал Андрей, който пък е женен за другата дъщеря на Йоланта. През 1214 г. е подписан мирен договор с маджарите,  предвиден е брак между дъщерята на Борил и престолонаследника Бела.

    Така осигурен с приятелството на латинците и маджарите, Борил се готви за война със Сърбия в съюз с брат си Стрез. Братът е убит от сръбски агенти и войната се проваля.

    След смъртта на латинския император Анри през 1216 г. Борил остава без подкрепата на латинците. В България се надига движение против неговата власт. От изгнание се завръща с малък руски отряд законният наследник на трона Иван Асен ІІ, а Борил се укрепва в Търново.

    Според византийския хронист Георги Акрополит Иван Асен ІІ обсажда Търново ”7 години” и накрая го превзема. Днес историците приемат, че обсадата е траела 7 месеца.

    Столицата посреща новия владетел Иван Асен ІІ (1218-1241) с радостно ликуване. При опита си да избяга от Търново Борил е заловен и ослепен по заповед на новия цар.

    Назад