x Цар Коломан I Асен

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • ”Детето цар” – Коломан I Асен, както е известен във византийските източници, встъпва на престола през 1241 г. едва 7-годишен. Син е на цар Иван Асен ІІ (1218-1241) и е роден през 1234 г. от втория му брак с унгарката Анна-Мария.

    Предполага се, че името му е от унгарски произход, тъй като братът на майка му също се казвал Коломан. Във византийски и български документи се среща и като Калиман.

    По времето на краткото му управление голямата българска държава, оставена му в наследство от Иван Асен ІІ, започва да изпитва сериозни сътресения, причинени главно от татарските нашествия. Регентството, управлявало от негово име, още в началото подновява мирните договори с Латинската империя в Константинопол и с Никейската империя.

    Това дава възможност на България да насочи вниманието си към северозападните си земи. Там през 1242 и 1243 г.  нахлуват татарите в непосредствена връзка с опустошителния поход на хан Батий, внукът на Чингиз хан, в земите на маджарите. Българите  са принудени да приемат васална подчиненост и да плащат ежегоден данък на татарите.

    През 1245 г. папа Инокентий ІV, основавайки се на унията, подписана от Калоян (1197-1207) и на майчиния унгарски род на Коломан І Асен, изпраща писмо, в което настоява българският цар да върне народа си в лоното на римската църква. Папата дори обещава да свика вселенски църковен събор, който да промени статута на българската църква. Регентството в Търново обаче оставя това писмо без отговор. Това може да се обясни със сложната политическа обстановка и с липсата на отговорен управленски фактор, който да се заеме с този сериозен въпрос. Но главната причина е неочакваната смърт на малолетния български цар през 1246 г.

    За смъртта на Коломан І Асен още съвременниците разпространяват две версии. Според едната той почива ”вследствие на естествена смърт”, а според другата – ”от отровно биле, което тайно му приготвили неговите противници”. Втората версия има повече поддръжници, защото дотогава всички търновски царе, с изключение на Иван Асен ІІ, стават жертва на заговори и убийства. Предполага се, че ”детето цар” е отровено от своята мащеха Ирина, за да постави тя на трона своя син Михаил ІІ Асен (1246-1256).

    Въпреки оскъдните данни за управлението на Коломан І Асен, очертава се мнението, че с него се открива един тежък период за България, в който липсват държавническите и войнски способности на първите Асеневци.

    Назад