x Цар Михаил ІІ Асен

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Цар Михаил II Асен е син на Иван Асен ІІ (1218-1241) и Ирина Комнина Епирска. Роден в 1238-1239 г. Идва на власт след преждевременната смърт на своя брат Коломан І Асен през 1246 г. Съществуват подозрения, че Ирина е отровила предишния цар, за да открие пътя на Михаил ІІ Асен към престола.

    Поради това, че е още непълнолетен, държавата се управлява от регентски съвет, в който със сигурност участват царицата-майка Ирина Комнина и търновският патриарх Йоаким І.

    Голямата все още българска държава, управлявана от второ ”дете-цар”, скоро привлича политическите апетити на съседите. Никейският император Йоан Дука Ватаци навлиза в южните територии и подчинява градовете Сяр, Мелник, Скопие, Велбъжд, Прилеп, Велес, Просек, Целина, Станимака и др. България загубва близо една трета от земите си.

    Маджарите също се възползват от несигурното положение и завладяват българските градове Белград и Браничево. Сърбите също се стремят към български територии. Татарите продължават да държат България във васална зависимост.

    Неблагополучията във външната политика довеждат и до вътрешно недоволство. Под натиска на народа болярите отстраняват Ирина от регентството и я изпращат в манастир. Нейното място заема севастократор Петър, зет на царя. Минават 7 години в политическо затишие.

    През 1253 г. Михаил ІІ Асен навършва 15 г. и решава да премине в настъпление срещу Сърбия. За тази цел сключва съюз с Дубровник за обща война. Съюзниците обаче не изпълняват договора. Така тази акция завършва без успех.

    През 1254 г. българите заплашват Унгария. Но в същата година умира никейският император Йоан Дука Ватаци и българският владетел решава да си възвърне земите, завладени преди 8 години. Той превзема почти без бой крепостите Станимака, Кричим, Перущица, Целина, областта Ахрида в Родопите и др.

    Новият никейски император Теодор ІІ Ласкарис скоро прехвърля войските си от Мала Азия на Балканите и ги разполага край Одрин за решителна битка с българите. Цар Михаил ІІ Асен  се скрива в горите  край р. Марица и изпраща съгледвачи и предни постове. Теодор ІІ Ласкарис обаче решава да удари пръв. Неговата войска настъпва бързо. Царят панически побягва през гористата местност. Така никейският император тържествува с победата.

    До края на 1254 г. войната с Никея продължава. Младият български владетел не се оказва способен да защити българските гарнизони в Сяр и Мелник.

    Царят намира нов съюзник в лицето на руския княз Ростислав Михайлович, самостоятелен управител на северозападните български области и зет на унгарския крал. С негово съдействие между България и Унгария е подписан мирен договор. Приятелството е скрепено с брак на Михаил ІІ Асен с дъщерята на руския княз.

    Същевременно Михаил ІІ Асен влиза в съглашение с куманите и привлича един 4-хиляден кумански отряд в Тракия да опустоши ромейските територии. Така изградената коалиция започва война с Никея през 1255 г.

    Император Теодор ІІ Ласкарис обаче струпва голяма войска край проливите и настъпва в Тракия. Михаил ІІ Асен изпраща делегация, начело с княз Ростислав Михайлович, да води преговори за мир. Князът обаче предава българските интереси, подкупен от богатите дарове на ромеите в пари и скъпоценни вещи. Той подписва договор, в който всички територии остават в статуквото отпреди започването на войната.  България губи  Македония и Родопите, отвоювани след 1254 г.

    Този позорен т.н. Регински мир (подписан край р. Регина, дн. Еркене),  предизвиква негодуванието на болярите. Те обвиняват младия цар за неговата недалновидност.

    Начело на недоволната опозиция в Търново застава царевият братовчед Коломан. По време на лов в околностите на Търново над Михаил ІІ Асен е извършено покушение. Той е тежко ранен и скоро след това умира – през есента на 1256 г.

    Макар че българската църква го величае като ”великия цар Михаил Асен”, младият български владетел не успява да изпълни амбициозните си планове и загубва войната с Никейската империя, а и значителна част от северозападните територии. Ромейските хронисти го наричат ”лъвче” с известна доза ирония. И наистина не му липсва самочувствие и амбиция да постигне величието на своя баща Иван Асен ІІ, но неговата младост, неопитност и недалновидност не му позволяват това.

    Назад