x Цар Ивайло

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Цар Ивайло е едно от уникалните български явления в европейска история, както и богомилството. Селски цар, вожд на въстание, който се оженва за законната търновска царица Мария. Нееднократен победител над татарите и над византийците, накрая принуден да потърси помощ от тях и да намери там смъртта си.

    Византийските историци го наричат с най-обидни и презрителни имена, но не могат да премълчат успехите му, заплашващи и целостта на империята. За тях той е Лихана, Бърдоква (зеленчук, зеле, маруля), прозвища, напомнящи за низшия му произход.

    Предполага се, че е роден някъде около Провадия, където спечелва и първите си победи над татарите през 1277 г. Свинар, който започва да говори на хората, че ще извърши ”нещо голямо” и че е ”призван от Бога” да спаси страната от татарите. Това ”божествено откровение” е първото важно условие за успеха на Ивайло.

    През 1277 г. той организира дружини от съмишленици и след няколко сражения прогонва татарите отвъд Дунава. Тези успехи правят народния водач твърде популярен и към него се присъединяват много селяни, дори и боляри.

    Част от болярите обаче се затварят в крепостите, което дава повод на Ивайло да ги наказва с отнемане на имуществото им. Макар въстанието да е насочено срещу татарската хегемония, разрастването му скоро влиза в конфликт с царската власт. Константин Тих тръгва срещу Ивайло, но войската му бива разбита и самият той загива. Войниците преминават на страната на Ивайло и той се насочва към столицата Търново без съпротива.

    В същото време византийският император, който следи внимателно събитията в България и затова дори се премества в Одрин, решава да постави на търновския престол своето протеже Иван Асен ІІІ – синът на цар Мицо Асен (1256-1257). Оженват го за императорската дъщеря и към Търново тръгва пратеничество с цел да убедят царицата Мария да отстъпи престола.

    Овдовялата търновската царица Мария и болярският съвет  са изправени пред важен избор. И тогава неочаквано за византийския император и за европейските дворове царицата праща при Ивайло делегация, чрез която му предлага ръката си и престола.  През 1278 г. селският вожд влиза в Търново и приема короната на българските царе, като се оженва за Мария със споразумението, че ще гарантира правата на нейния син Михаил върху престола.

    Междувременно татарите отново нахлуват в Добруджа и Ивайло през 1278 г. предприема поход срещу тях, като успява да ги прогони. Обстановката обаче се усложнява, защото в България навлизат византийски войски, които водят Иван Асен ІІІ, за да го поставят на трона.

    Ивайло е принуден да води война на два фронта. Воеводите му проявяват изключителен героизъм срещу ромеите, но византийците приближават Търново, като пускат слуха, че Ивайло е убит в битка с татарите. Това сломява съпротивата на столицата и Иван Асен ІІІ (1279-1280) е обявен за цар.

    След като си осигурява тила откъм татарите, през пролетта на 1279 г. Ивайло насочва своите действия за възвръщане на статуквото в Търново. В столицата избухва заговор, който избира за цар видния болярин Георги І Тертер (1280-1292), Иван Асен ІІІ избягва, като задига царското съкровище.

    Ивайло е отблъснат от войските на Георги Тертер. Сред привържениците му избухват противоречия и той е принуден също да напусне страната и да поиска помощ от Златната орда на хан Ногай.

    При татарския хан идва и Иван Асен ІІІ с тайното предложение на императора хан Ногай да реши съдбата на българския селски цар. При един пир по заповед на хана Ивайло е прободен с меч в гърлото.

    Славата на Ивайло като ”добър и справедлив цар”, селски вожд и защитник от татарите остава в народната памет за векове. Не случайно след неговата смърт още през 1294 г. в Тракия се явява някой си Лъжеивайло, за който византийския историк Георги Пахимер пише: ”Само името Лихана беше достатъчно, хората му да спечелят победа, където и да се явят. Така за кратко време се събраха несметно число войници”.

    Краят на селската война в България и на цар Ивайло е трагичен. Но този трагизъм се дължи на невъзможността през ХІІІ век да се реализират политическите и социални идеали на селяните и на техния  вожд.

    Назад