x Цар Иван Асен III

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Цар Иван Асен III е известен в българската история като византийско протеже, чрез което император Михаил VІІІ Палеолог (1259-1282) се опитва да наложи влиянието и властта си в България. Той е първороден син на цар Мицо Асен (1256-1257) и Мария, дъщеря на цар Иван Асен ІІ. Роден е около 1260 г. в България, но прекарва детството и юношеството си в Мала Азия край р. Скамандър, където баща му получава имение след бягството си във Византия.

    Когато през 1277 г. византийският император Михаил VІІІ Палеолог научава за въстанието на Ивайло и за неговите победи, той изчаква удобен момент да се намеси в междуособиците. Скоро му известяват, че цар Константин Тих-Асен е убит от Ивайло и търновският трон е свободен. Това се оказва звезден миг за сина на емигранта Мицо – потомък на Асеневци по майчина линия. Извикват този неизвестен младеж и тържествено го обявяват за български цар под името Иван Асен ІІІ.  През пролетта на 1278 г. императорът го оженва за дъщеря си Ирина с шумна и тържествена церемония. Иван Асен ІІІ дава обет на василевса да му служи вярно и предано.

    През това време обаче събитията в Търново изпреварват византийските намерения – овдовялата царица Мария предлага ръката си на селския вожд, той влиза с войските си в столицата и заема престола.

    В Константинопол укоряват жестоко постъпката на царицата и решават да действат с военна сила. Подтикват съюзниците татари да нападнат отново от север, а от юг към България тръгва голяма византийска армия с цел да наложи императорския зет Иван Асен ІІІ. Но войната се затяга и продължава близо година.

    Ивайло обаче е принуден да воюва на два фронта, далеч от Търново. След като претърпява поражение от татарите, търновските боляри отварят вратите пред византийските войски и Иван Асен ІІІ е обявено за владетел на България през пролетта на 1279 г. Скоро в Търново пристига и съпругата му Ирина, посрещната тържествено като  царица.

    Част от българската аристокрация, начело със стратега Георги Тертер, е настроена враждебно срещу Иван Асен ІІІ. За да смири  недоволството, императорът предлага на Георги Тертер титлата деспот.

    Войските на Ивайло все още имат надмощие в Северна България. През лятото на 1279 г. те отново се насочват към Търново, за да възстановят властта му. Положението на Иван Асен ІІІ става критично. Той се оплаква от изменчивостта на българите и моли императора за помощ. Изпратените от Цариград войски обаче претърпяват поражение още при преминаването през Балкана.

    При това положение царската двойка решава да се спаси с бягство, като задига и царското съкровище. Това става под благовидната форма на разходка в околностите на Търново. Царят и царицата бързо се отправят с конски впрягове към Месемврия, откъдето наемат кораб за Константинопол.

    Императорът Михаил VІІІ Палеолог е разгневен от жалката постъпка на Иван Асен ІІІ и няколко дни не иска да го приеме. Не след дълго, когато става известно, че Ивайло е отишъл при съюзника на Византия хан Ногай да търси помощта му, със същата цел там бива изпратен и Иван Асен ІІІ.

    При татарите той става свидетел на смъртта на Ивайло, но не получава желаната подкрепа, а едва се спасява от смърт благодарение на жената на хана – ромейката Ефросина.

    До края на живота си Иван Асен ІІІ остава в бащиното си имение в Мала Азия и умира през 1303 г. далеч от България и далеч от уважението на българите.

    Назад