x Цар Георги I Тертер

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • По време на селската война на Ивайло (1277-1280) в България се издига като велик воевода боляринът от кумански произход Георги Тертер. В сложната обстановка на двувластие – от една страна на селския цар, от друга на византийското протеже Иван Асен ІІІ (1279-1280), Георги Тертер също се стреми към престола. За да го отклони от това, император Михаил VІІІ Палеолог (1259-1282) му предлага брак със сестрата на Иван Асен ІІІ – Кира Мария, което Георги Тертер приема. Принуден е обаче да изпрати като заложници във Византия  първата си жена Мария и сина си Теодор Светослав.  През 1280 г. с помощта на другите боляри Георги Тертер извършва преврат и се обявява за цар, а византийското протеже Иван Асен III избягва от Търново, задигайки цялата хазна.

    Георги Тертер І (1280-1292) потушава въстанието на Ивайло, установява съюзни отношения с неаполитанския крал Карло ІІ Анжуйски и води кратка война с Византия. По препоръка на търновския патриарх се развежда със сестрата на Иван Асен ІІІ. Води успешни преговори с Византия и връща от изгнание първата си жена Мария и сина си Теодор Светослав, когото обявява за съвладетел. Царят установява добри отношения със сръбския крал Стефан Уруш Милутин и през 1284 г. сключва мирен договор с него, скрепен с брак на дъщеря му Елена и краля. Срещу това България получава Белград и Браничево, управлявани от болярите Дърман и Куделин.

    Докато Георги Тертер І е ангажиран с политическите си действия на юг и на запад в търсене на съюзници срещу Византия, от север татарите подновяват своите нашествия, започнали още при наследниците на Иван Асен ІІ (1218-1241) – Калиман І Асен и Михаил ІІ Асен.  Те са подтикнати от византийския император Михаил VІІІ Палеолог, който укрепва приятелството с татарите, за да ги използва срещу българите. През 1282 г. една 40 хилядна татарска конница опустошава Северна България. В края на 1285 г. татарите отново проникват в страната и навлизат в Тракия, като опустошават и византийски области, въпреки приятелските си отношения с империята. Георги Тертер І е принуден да стане васал на Ногай, като дава за заложник сина си Теодор Светослав и сестра си за жена на Чака, сина на Ногай. Стига се дотам, че татарският хан се намесва за всичко в българските държавни дела.

    В резултат на татарската хегемония настъпват вътрешни борби за самостоятелност между болярите. През 1291 г. средногорският болярин Смилец се опълчва срещу царя. Георги Тертер І се оказва неспособен да се справи с управлението и през 1292 г. абдикира и избягва във Византия. От 1292 до 1298 г. България е управлявана от цар Смилец. Във Видин самостоятелен владетел е Шишман. След смъртта на Смилец през 1298 г. две години управлява царица Смилцена – жената на Смилец, заедно с деспот Алтимир – брат на Георги Тертер. Тя се сближава със сръбския крал Милутин и оженва дъщеря си Теодора за престолонаследника Стефан Дечански – баща на бъдещия крал Стефан Душан – българин по майчина линия.

    Положителното в управлението на Георги Тертер І е преодоляването на гражданската война с Ивайло и византийското влияние в Търново. Неуспешното е подценяването на татарската опасност и несправянето с нея. Затова този български ”цар Гюргя” е останал в народната памет и в народните песни като ”пленник на татарите”.

    Назад