x Цар Смилец

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • По времето на цар Смилец татарската хегемония в България достига своята пълнота. Византийските историци отбелязват, че той встъпва на българския престол ”по желание на Ногай”, т.е. че е татарски поставеник. Това става след абдикирането на цар Георги І Тертер през 1292 г.

    Татарският хан пренебрегва традицията българските боляри да избират новия цар. Смилец произхожда от знатен български род и има обширни владения от Сливен до Средна гора с главни крепости Крън и Копсис. Още преди възцаряването си той се жени за дъщерята на византийския севастократор Константин, братовчедка на император Андроник ІІ Палеолог (1282-1328). Сродяването на Смилец с византийския императорски двор е силна позиция, оценена от Ногай.

    В началото на своето управление Смилец започва война с Византия, но претърпява поражение от силния военачалник Глава Тарханиот и е принуден да иска мир, използвайки роднинските си връзки.

    Смилец проявява политическа активност и спрямо Сърбия. През 1297 г. той омъжва своята дъщеря Теодора за престолонаследника Стефан Дечански. От този брак по-късно се ражда прочутият сръбски крал Стефан Душан.

    Изглежда тази активност на Смилец е демонстрация на някаква независимост, но всъщност той си остава един татарски заложник. Татарите не престават да напомнят за своето господство и на няколко пъти през 1297 и 1298 г. нахлуват в България и опустошават най-силно богатите тракийски области.

    Византийският историк Георги Пахимер съобщава: ”След Чака Смилец изчезна”. Това ”изчезване” става през ноември  1298 г. Неясните сведения навеждат на мисълта, че Смилец умира от насилствена смърт. Най-вероятно тя да е с участието на татарите по времето, когато синът на Ногай – Чака – се намесва в българските проблеми като зет на Теодор Светослав.

    Такава е съдбата на цар Смилец, имащ злощастието да управлява в условията на пълна татарска хегемония и опиращ се единствено на роднинството по женска линия с византийския император.

    Назад