x Цар Теодор Светослав

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Управлението на Тертеровци се увенчава с успехи при сина на Георги Тертер І – Теодор Светослав (1300-1321). Неговите основни заслуги са в отхвърляне на политическата хегемония на татарите и стабилизиране на държавата.

    Животът на този български владетел е изпълнен с премеждия. От 1285 г. Теодор Светослав е заложник и изгнаник в Златната орда на татарите, където се сближава със своя зет – сина на хан Ногай – Чака, който е женен за сестра му. През 1299 г. в Златната орда избухва междуособна война и хан Токту побеждава Ногай. Това принуждава Теодор Светослав и зет му Чака да избягат в България и да потърсят властта, узурпирана по това време от Смилец (1292-1298) и Смилцена (1298-1299).

    Идването на татарина в Търново обаче се възприема като голяма заплаха за България. Смята се, че Чака заема за кратко престола (1299).

    Болярите подкрепят и издигат за цар законния престолонаследник Теодор Светослав. Това става с жестока борба с противниците, обединени от патриарх Йоаким ІІІ, което е причината архиереят да бъде хвърлен от Лобната скала на Царевец.

    Новият цар Теодор Светослав (1300-1321) предприема решителни действия срещу своя зет – татарина Чака, като го обезглавява и изпраща главата му на хан Токту. От своя страна татарският владетел отстъпва на България Бесарабия и Молдова.

    Така Теодор Светослав се справя с татарската хегемония. Пресича и опитите на Византия да постави на търновския трон свое протеже. Помощ му оказва деспот Алдимир, владетелят на Крън и Средногорието, признавайки върховната власт на своя племенник.

    През 1303 г. царят превзема южните крайморски градове, а през август 1304 г. разбива византийската армия при р. Скафида.

    През 1305 г. Алдимир преминава на страната на византийците и Теодор Светослав предприема военна акция срещу него и му отнема земите.

    Византийският император Андроник ІІ е принуден да признае българските владения, като през 1307 г. сключва мир и оженва своята внучка Теодора за Теодор Светослав.

    Видинският деспот Михаил Шишман приема върховенството на Търново. Така Теодор Светослав обединява голяма част от българските земи и установява мир със съседите, който продължава 10 години.

    През периода 1314-1317 г. възникват конфликти с Генуезката република, която се опитва да наложи „ембарго” върху българските пристанища по Черноморието. До военни действия не се стига, търговските проблеми са уредени чрез преговори.

    Подобряват се и отношенията със сръбския крал Стефан Милутин, който посещава Търново през 1318 г.

    Цар Теодор Светослав умира в края на 1321 г. и е един от малкото български владетели, които почиват в собственото си легло. Той оставя име на решителен и способен цар. Управлява със здрава ръка, побеждава чуждите домогвания и анархията на болярите в държавата.

    Назад