Държавници
-
1321 - 1322
Цар Георги II Тертер
Цар Георги ІІ Тертер е син на цар Теодор Светослав (1300-1321), внук на Георги І Тертер, основателят на династията Тертеровци, която според византийските историци има кумански произход. Георги ІІ Тертер е роден около 1300 г. от първата жена на баща му Ефросина. Той встъпва на търновския престол след смъртта на баща си през 1321 г. като законен наследник.
Още в първата година на своето управление се проявява като решителен и умел владетел. Той използва междуособицата в Константинопол между стария император Андроник ІІ (1282-1328) и неговия внук Андроник ІІІ (1328-1341) и нахлува с войските си в Тракия. С изненадващ удар през юли 1322 г. успява да превземе Пловдив и да го върне към своето царство, заедно с околните крепости.
За укрепването на своята власт в Пловдив Георги ІІ Тертер поставя там силен български гарнизон от 1 000 алански конници и 2 000 тежко въоръжени пехотинци под командата на Иван Русина, началник на аланските вождове Итил и Темир и на унгарските наемници на Инас.
През август 1322 г. Георги ІІ Тертер изпраща своята войска в Източна Тракия и заема селищата около Одрин. Тъй като войната между двамата Андрониковци стихва и е постигнато съглашение, младият Андроник ІІІ, който се намира с войската си в Димотика, предприема поход срещу българите. Според византийските хронисти той успява да отблъсне силите на търновския цар и ги преследва в българска територия. Там става сражение, спечелено от императора и само падането на нощта помага на българите да се оттеглят без големи загуби.
След едномесечно примирие войната е подновена, като пръв настъпва императорът. През септември 1322 г. той нахлува в българската част на Тракия, опустошава няколко селища и се завръща с богата плячка.
През ноември в Константинопол стига известието, че българският цар е починал. Няма сведения, нито пък подозрения за насилствена смърт на младия цар. Предполага се, че е умрял от сърдечен удар. Тази кончина е и краят на Тертеровата династия в търновския двор.
Краткото царуване на Георги ІІ Тертер го представя като един способен и решителен владетел, който не успява да разгърне напълно своите възможности.