x Цар Михаил III Шишман-Асен

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • През първите десетилетия на ХІV век България се бори с натиска на Сърбия и Унгария, с претенциите и кризите във Византия. След смъртта на Георги Тертер ІІ през 1322 г. болярите избират за цар видинския деспот Михаил, син на деспот Шишман, роднина на Теодор Светослав и издънка на Асеневци – майка му вероятно е внучка на Иван Асен ІІ. Михаил III Шишман е роден около 1280 г. Баща му, независимият видински управител деспот Шишман, го оженва за Ана-Неда – дъщеря на сръбския крал Стефан Милутин за заздравяване на добросъседските отношения между двамата владетели.

    Цар Михаил ІІІ Шишман прибавя към името си и Асен, за да покаже кръвната си връзка с Асеневци. Заемайки търновския престол, още през първите години той предприема активни политически и военни действия за обединяването на българските земи. През пролетта на 1324 г. настъпва с войските си в Тракия, голяма част, от която била завладяна от ромеите и от Войсил – най-малкият брат на Смилец. Присъединява Сливен, Месемврия и земите на Войсил в Средногорието. В опит да спре настъплението на Михаил ІІІ Шишман по долината на Марица византийският император Андроник ІІІ подлага на обсада Пловдив. Той предлага на българския цар да разрешат военния конфликт с личен рицарски двубой, но българският владетел му отговаря с присмех.

    Скоро отношенията между България и Византия се подобряват, тъй като българският цар търси международен престиж. През 1324 г. Цар Михаил ІІІ Шишман сключва мирен договор с Андроник ІІІ, скрепен с женитбата му за Теодора, вдовицата на Теодор Светослав и сестра на Андроник ІІІ. Развежда се с първата си жена сръбкинята Ана-Неда, което влошава отношенията със Сърбия.

    Михаил Шишман подкрепя Андроник ІІІ в междуособната война с Андроник ІІ, но след като не получава обещаните териториални придобивки, през 1328 г. изпраща в помощ на стария Андроник ІІ 3 хиляди конника. Те обаче не са допуснати в столицата от страх да не направят заговор.

    Михаил ІІІ Шишман-Асен е последният български владетел, обладан от Симеоновата мечта за Константинопол. След несполуката с отряда през същата 1328 г. той предприема набези в Източна Тракия. В околностите на Одрин се среща с войските на Андроник ІІІ и в продължение на 30 дни двата лагера водят позиционна война. Накрая се подписва мир, като вместо територии Михаил ІІІ Шишман получава огромна парична сума.

    През 1330 г. Цар Михаил ІІІ  и Андроник ІІІ се договарят за война срещу Сърбия. Привличат за съюзници влашкия воевода Иванко Басараб и владетелите на Молдавия и Черна Татария. Императорът съсредоточава своите войски в Битоля. Михаил III Шишман минава през Видин, за да поведе и помощните части, които се оказват незначителни. Стига до Велбъжд (дн. Кюстендил), където сърбите били съсредоточили силите си. Сръбският крал Стефан Дечански заявява, че не желае битка, докато чака пристигането на престолонаследника Стефан Душан. Уговорено е еднодневно примирие.  На 28 юли 1330 г. през нощта сръбският крал изненадващо напада българския лагер и постига пълна победа. Византийската армия не се намесва.  Михаил ІІІ Шишман е тежко ранен и след два дни умира. В Търново на престола застават царицата Ана-Неда и сина й Иван Стефан (1330-1331).

    Византийският император Андроник ІІІ се възползва от загубата на България и през същата 1330 г. отнема градовете по Южното Черноморие. Скоро в Търново организират заговор и прогонват Ана-Неда и Иван Стефан в Сърбия. На власт идва Иван Александър (1331-1371).

    Михаил ІІІ Шишман-Асен е един от най-енергичните и способни български владетели, който има злощастието да вярва на дадената дума, поради което завършва трагично живота си.

    Назад