x Цар Иван Стефан

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Цар Иван Стефан е български владетел, свързан с отношенията със Сърбия в един тежък за България момент след поражението на цар Михаил ІІІ Шишман (1323-1330) и неговата смърт в битката при Велбъжд през 1330 г.

    Иван Стефан е син на цар Михаил ІІІ Шишман Асен от брака му с Анна-Неда, дъщерята на сръбския крал Стефан Милутин. Роден е около 1300 г. и при възцаряването си е бил на 30 г. При управлението на баща му  през 1323 г. е обявен за съвладетел.  През 1324 г. баща му се развежда с Анна-Неда и Иван Стефан споделя нерадостната съдба на  заточението и лишаването от владетелски права.

    Нещастната за българския народ битка при Велбъжд се оказва щастлива за Иван Стефан поради факта, че сръбският крал Стефан Дечански, като победител се намесва във вътрешните работи на България. По негово настояване българските боляри възстановяват правата на сестра му – царицата Анна-Неда и на сина й Иван Стефан. С малък сръбски отряд Иван Стефан влиза в Търново и тържествено е коронясан за български владетел през август 1330 г.

    Заедно с цар Иван Стефан управлява и неговата майка Анна-Неда, като в някои случаи тя има решаващата дума. Това може да се обясни както с властния й характер, така и с нейния авторитет и влияние като сестра на сръбския крал.

    Прогонването от Търново на вдовицата на Михаил ІІІ Шишман Теодора, която е сестра на византийския императар Андроник ІІІ, дава повод на последния да наруши мира с България и да потегли на поход в Югоизточна Тракия. Той подчинява без особена съпротива градовете Анхиало, Месемврия, Айтос, Ктения, Русокастро и Ямбол. Вината за загубата на тези значителни територии е хвърлена от търновските боляри върху царя Иван Стефан. Подготвя се заговор за свалянето му от противниците на сръбското влияние в България.

    Начело на заговора застават протовестиария Раксин и логотетът Филип, които в началото на март 1331 г. извършват дворцов преврат. Иван Стефан, Анна-Неда и братята на царя едва се спасяват с бягство. Те намират закрила при сръбския крал, а след това се установяват в Дубровник.

    След 1332 г. сведенията за съдбата на Иван Стефан са оскъдни. Знае се, че до края на 30-те години на ХІV в. все още се надява да се върне на българския престол, но след това се задоволява да бъде управител на адриатическите градове Драч и Круя, които тогава са под сръбска власт. Интересното е, че този ”цар в изгнание” се подписва с титлата ”крал на българите”, което е израз на претенции, разминаващи се с реалността.

    Назад