x Цар Иван Александър

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • След гибелта на енергичния цар Михаил ІІІ Шишман-Асен (1323-1330) в битката при Велбъжд (28.07.1330) в България настъпва династическа криза. Сръбското протеже Иван Стефан (1330-1331) е прогонено и в борбата за престола побеждава могъщият ловешки деспот Иван Александър – син на деспот Срацимир и племенник на покойния цар Михаил Шишман.

    Цар Иван Александър (1331-1371) е роден в началото на ХІV век  и се смята за потомък на Асеневци и на Тертеровци. С военна сила, умела дипломация и династични бракове той издига българската средновековна държава като културен и духовен център, но преживява и нейното разпокъсване.

    През първите години на своето управление царят постига военни победи срещу Византия. В битката при Русокастро (18.07.1332) Иван Александър разбива Андроник ІІІ и сключва мир, според който присъединява черноморските градове Месемврия и Анхиало към България. Договорът е скрепен с женитбата на престолонаследника Михаил Асен за дъщерята на василевса.

    Уреждат се и отношенията със Сърбия. Иван Александър жени своята сестра Елена за младия сръбски крал Стефан Душан. След това Елена играе важна роля в сръбската политика.

    От 1341 до 1347 г. във Византия пламва нова гражданска война между Йоан Кантакузин и Ана Савойска, майка и регентка на малолетния император Йоан V Палеолог. Кантакузин вика за съюзници турците и изпраща Умур бей към българските владения в Добруджа. Това предизвиква българската подкрепа на Ана Савойска, която отстъпва на Иван Александър Пловдив, Станимака и Кричим. Кантакузин повиква нови турски отряди срещу българите. На 07 юли 1345 г. в сражение срещу ромеи и турци загива родопският воевода Момчил – главния защитник на българите. Така с подкрепата на Йоан Кантакузин османските набези продължават.

    Ударите на турците засягат пряко и Византия, въпреки че Йоан Кантакузин ги привлича на Балканите. През 1351 г. Йоан Кантакузин (1347-1354) предлага на България и Сърбия съюз и създаване на общ флот срещу турските нашествия, но недоверието между балканските владетели осуетява този съюз. През 1352 г. османците превземат Цимпе, а през 1354 г. крепостта Галиполи, в резултат на което Йоан Кантакузин абдикира и на престола се качва Йоан V Палеолог (1354-1376).

    През периода 1349-1355 г. османските набези стигат чак до Средец (София), където в битките загиват синовете на Иван Александър – Михаил Асен ІV и Иван Асен ІV. През 1355 г. България и Византия сключват нов съюз, но и той се оказва неуспешен. Иван Александър се развежда с влахинята Теодора І и се оженва са еврейката Теодора ІІ, като обявява за престолонаследник сина си от втория брак Иван Шишман.  През 1356 г. Иван Срацимир се обявява за самостоятелен владетел на Видинското царство. В Добруджа управлява самостоятелно деспот Добротица, когото самият цар Иван Александър дарява през 1369 г. с деспотска корона и крепостите  Варна, Емона, Козяк и Дръстър, заради помощта за прогонване на маджарите от Видин.

    През 1364 г. Йоан V Палеолог отново превзема Месемврия и Анхиало, Иван Александър търси турска помощ, но се намесва граф Амедей VІ Савойски и отнема черноморските български градове в полза на Византия.

    Поради феодалната разпокъсаност и борбите за надмощие отношенията между балканските държави стават все по-разединени. През 1369 г. Мурад І завладява Одрин, а през 1370 г. Пловдив и Боруй (Стара Загора) и става непосредствена заплаха за Търновското царство.

    Цар Иван Александър умира на 17.02.1371 г. Управлението му е съпроводено от религиозното движение на исихазма и нови гонения срещу богомилите. В Търново се провеждат църковни събори срещу еретиците. Иван Александър се проявява като изключителен меценат и дарител. Забележителни паметници на културата са Лондонското (Иван-Александрово) четвероевангелие, българският превод на Манасиевата хроника и други книги с художествени миниатюри. В България процъфтява богата средновековна култура и се създава Търновската живописна и книжовна школа.

    Назад