x Цар Иван Шишман

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Цар Иван Шишман е син на цар Иван Александър (1331-1371), роден от покръстената еврейка Сара-Теодора ІІ вероятно през 1350 г. Той наследява престола след смъртта на своя баща поради факта, че първородният син от първата жена Теодора Басараб – Михаил Асен, загива в бой с турците. Вторият син  Иван Срацимир става владетел на Видинското царство (1356–1397). Така с мотива, че Иван Шишман е ”багренороден”, т.е. роден след възцаряването на своя баща, царицата еврейка извоюва търновския престол за своя син.

    Иван Шишман сварва страната разделена на три държави. Той управлява Търновското царство, което обхваща Северна България от Силистра и Провадия до Оряхово и Враца, Софийска област и част от Северна Тракия. Във Видин владетел е брат му Иван Срацимир, а в Добруджа – деспот Добротица.

    След битката при Черномен (26.ІХ.1371 г.) пътят на османците към българските земи е открит. Султан Мурад превзема цяла Западна Тракия, Костенец, Самоков и Ихтиман. За да задържи настъплението на завоевателя, Иван Шишман е принуден да води преговори за мир и да се признае за васал. Условието е  да даде сестра си – хубавицата Кера Тамара – за жена на султана. Така през 1373 г. търновската принцеса се обрича на турския харем за България.

    В края на 70-те години на ХІV в. многочислени османски войски, предвождани от Лала Шахин, се насочват към София. Софийското поле се явява ключово за по-нататъшните военни действия. Участието на цар Иван Шишман в битките в Софийското поле е възпято в народните песни. Турският пълководец обсажда софийската крепост, която се брани героично под командата на воеводата бан Янука.  По време на лов в околностите на града войводата е пленен. Градът е превзет през 1385 г.

    През 1386 г. цар Иван Шишман води война и срещу влашкия владетел Дан І (1384-1386), когото побеждава и убива. Негов наследник става Мирчо І (1386).

    По същото време турците настъпват на запад и превземат Пирот и Ниш. Срещу османското настъпление е организирана коалиция от сръбския крал Лазар и босненския крал Твърдко. Към тях се присъединява и цар Иван Шишман, но не успява да изпрати войска. През 1387 г. при гр. Плочник на р. Топлица турците претърпяват първото си голямо поражение.

    Тази победа обаче не е използвана за разширяване на коалицията за общ отпор срещу завоевателя. Султан Мурад насочва своите удари срещу България, недоволен, че цар Иван Шишман е нарушил васалитета. През 1388 г. 30-хилядна турска войска под командата на Али паша преминава Източна Стара планина и превзема Овеч, Шумен, Мадара и Тутракан.

    Завоевателят обсажда и най-силната крепост Никопол, отбранявана от самия цар Иван Шишман. След продължителна обсада царят иска мир. Турците му предлагат да предаде Силистра, но той отказва. Следват нови атаки на османците, ръководени от самия султан Мурад.  Иван Шишман е принуден да отстъпи Силистра, за да запази Никопол.

    Този поход на Али паша в Североизточна България стеснява силно териториите на Иван Шишман. Добруджанското деспотство запазва своята столица Калиакра и Варна, а видинският  цар Иван Срацимир е принуден да признае своя васалитет пред султана.

    На 15 юни 1389 г. на Косово поле срещу турците се изправят съюзените сили на сърби и босненци. Въпреки смъртта на Мурад, турците, под водачеството на сина му Баязид (1389-1402), нанасят поражение на сърбите и ги принуждават да признаят васална зависимост.

    През 1392 г. османците проникват в Южна Унгария и я опустошават. Крал Сигизмунд (1387-1437) нанася контраудар и разбива един турски отряд. Тази победа насърчава Иван Шишман да отхвърли васалитета към султана и да потърси съюз с крал Сигизмунд за обща борба със завоевателя.

    Като научава за преговорите на българския цар с унгарците, султан Баязид решава да го накаже. През пролетта на 1393 г. той предприема поход срещу Търново и го обсажда. През това време цар Иван Шишман се намира в Никопол във връзка с преговорите с Унгария, от която очаква военна помощ.

    Обсадата на Търново продължава три месеца без успех. Накрая турците проникнат през една от портите на Царевец. Както пише Цамблак, Търновград пада в ръцете на турците, ”след като грехът надделя”, което навежда на мисълта за предателство. Превземането на ”царствения град” става на 17 юли 1393 г.

    Населението на Търново е подложено на жестокости, а градът на разорение. Екзекутирани са 110 видни боляри и първенци, голям брой от членовете на знатни семейства са изпратени  в Мала Азия, а патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир.

    След завладяването на Търново ударът на султан Баязид се насочва към Никопол, където се е укрепил цар Иван Шишман. Причината българският владетел да предпочете Никополската крепост е ключовото й разположение на брега на р. Дунав, откъдето поддържа връзки с Унгария и влашките земи.

    Според едно турско известие градът е превзет след обсада. Цар Иван Шишман е обезглавен по заповед на султан Баязид на 3 юни 1395 г. в Никопол.

    Историческите сведения за тези събития са кратки и противоречиви, но заедно с народните предания и легенди разкриват истината, че българите под водачеството на цар Иван Шишман защитават храбро и героично своята земя. Незабравим през вековете остава образът на българските войни: ”Кон до коня, юнак до юнака”, ”воевода им сам цар Иван Шишман”, които отиват към Софийското поле да се бият за ”българско име, за българска вяра”.

    Назад