x Цар Константин II Асен

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Цар Константин II Асен е Син на Цар Иван Срацимир (1356-1397), владетел на Видинското царство. Роден в началото на 70-те години на ХІV в. от брака с влашката принцеса Анна Басараб. Баща му го коронясва за съвладетел още в младежките му години. Църквата го величае като ”нов христолюбив Константин”, ”доблестен и мъдър”, предопределен за велики дела.

    Първата му държавна и църковна мисия е посещението на Търново през 1395 г., заедно с видинския митрополит Йоасаф. Истинската цел не е известна, но реалният резултат е откриването на мощите на св. Филотея, измолването им от турския управител на града и тържественото им пренасяне във Видин.

    За съдбата и владетелското статукво на Константин съвременната  българска историческа наука се основава на сведенията на маджарския крал Сигизмунд в писмата му до бургундския херцог Филип, турски документи за размириците през периода 1402-1422, българската анонимна хроника и др. В много от тези документи за България и нейният цар Константин се споменава като за отделна държава със свой владетел наред с другите балкански васални кралства и княжества. В писмо на Сигизмунд Люксембургски Константин е наречен ”прославеният император на България”. В съответствие на тези сведения се налага да се коригират досегашните твърдения, че годината 1396 е краят на Видинското царство и окончателното падане на Българските земи под османска власт.

    Вероятно Видинското царство след 1397 г.  придобива  васалитет с утежнен статут под властта на престолонаследника Константин ІІ Асен. След битката при Анкара през 1402 г., където султан Баязид е пленен от императора на монголите Тамерлан (1336-1405) и загива, неговите наследници Сюлейман, Муса и Мехмед І започват междуособна борба за престола, която отслабва и разпокъсва османската държава. От това се възползва маджарският крал Сигизмунд, който организира през 1404 г. християнска коалиция за война с турците. В коалицията,  наред със сръбския крал Стефан Лазаревич, трансилванския воевода Мирчо Стари, участва и видинският цар Константин. През 1406 г. обединените християнски войски разбиват османците и завладяват Силистра. В българските земи избухва въстание, известно като въстанието на царските синове Константин и Фружин (синът на цар Иван Шишман) – движение за възстановяване на българската държава. Най-широк размах въстанието придобива  през 1408 г.

    Срещу въстаналите българи насочва своите войски Сюлейман и нанася удар на Фружин в Темско (при Пирот). В продължилата през 1409 г. междуособната война между братята султани българите застават на страната на Муса, който им обещава подкрепа. Водят се ожесточени сражения, в които участват българи, сърби и власи. Муса  убива Сюлейман и се обявява за османски владетел. След това той обаче скъсва съюза с християните и подлага на  опустошения българските земи. Във фолклора остава страшният образ на убиеца Муса Кеседжия.

    Силите на цар Константин не са сломени и той продължава успешни действия за отвоюването на бащиното си наследство. Заедно с другите балкански владетели той подкрепя третия брат от претендентите за турския престол – Мехмед І в борбата му с Муса. През 1413 г. Мехмед І побеждава Муса и сключва мир с християнските си съседи, включително и с Константин ІІ Асен.

    Антиосманското движение в българските земи продължава чак до 1417 г. и затихва с потушаването на бунта на шейх Бедредин Симави, който проповядва равенство и уважение между мюсюлмани и християни.  Видинското царство най-вероятно просъществува до 1422 г., когато новият султан Мурад ІІ (1421-1451) разгромява бунтовника Дюзме Мустафа и установява политика на централизация в османската държава.

    Преди османската кампания за превземане на Константинопол през юни 1422 г. султанът предприема настъпление срещу християнските си съседи на Балканите. Фируз бей е изпратен със силна войска към Влашко. Тогава вероятно е ликвидирана и българската власт във Видин, а цар Константин ІІ Асен е принуден да избяга в Унгария.

    За смъртта на Константин ІІ, ”прославеният император на България”, съобщава Константин Костенечки. Според него царят умира на 17 септември 1422 г. в Белград. Българските царски поменици  завършват с имената на Константин и Фружин, или само с ”Константин Асен цар”. Към името на този последен български владетел, отбелязан в редица европейски извори, естествено се прибавя и името Асен, тъй като Шишмановия род е клонка от Асеневата династия.

    Назад