x Цар Фердинанд

Изпрати на приятел

x

Държавници

  • Немският принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота е  роден във Виена на 26 февруари 1861 г. Изборът му за български княз става след абдикацията на княз Александър І Батенберг на 26 август 1886 г. и възникналата остра политическа криза. Регентството в състав Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков започва да търси нов български владетел.

    Свиканото на 15 октомври 1886 г. Велико народно събрание избира за български княз Валдемар Датски, но той отказва да приеме короната по внушение на Александър ІІІ. Русия предлага кандидатурата на грузинския княз Мингрели, но тя не е приета от ВНС. Това довежда до скъсване на дипломатическите отношения между двете страни.

    Великото народно събрание изпраща във Виена тричленна делегация да търси княз. Там и е предложен австрийският офицер Фердинанд Сакскобургготски. След допитване до Германия, Великобритания и Франция кандидатурата е приета, без да се търси съгласието на Русия. На 7 юли 1887 г. ВНС избира Фердинанд Сакскобургготски за княз на България.

    На 02 август 1887 г. новият български княз тържествено полага клетва пред Великото народно събрание в Търново. Русия смята избора на княз Фердинанд за незаконен, а него – за узурпатор. Той наистина няма политическо минало, но за сметка на това има родословни връзки с всички европейски династии.

    През първите години Фердинанд оставя Стефан Стамболов да управлява и модернизира страната, а той се заема с пътувания и уреждане на личните си дела. През 1893 г. сключва брак с италианската принцеса Мария Луиза. Раждането на престолонаследника княз Борис Търновски още повече укрепва престола.

    През следващите години Фердинанд започва задкулисните контакти с руската дипломация. На 19 май 1894 г. Стамболов е свален от власт. Съставено е правителство, начело с д-р Константин Стоилов.

    Князът постига своето международно признание чрез помирение с Русия. Във връзка с погребението на Александър ІІІ, българска делегация, водена от митрополит Климент, на 04 юли 1895 г. е тържествено приета от новия руски император Николай ІІ. Един ден по-рано в София е посечен Стефан Стамболов и това бележи новия политически курс на България.

    На 2 февруари 1896 г. престолонаследникът княз Борис Търновски преминава в православието и негов кръстник става император Николай ІІ. Фердинанд вече се радва на официален прием във всички европейски столици, получава най-висши ордени.

    Като главнокомандващ на войската монархът се заема с нейното модернизиране и въоръжаване и с изграждането на елитен офицерски състав.

    Князът подкрепя модернизацията във всички области – изграждането на пощи, железници, гари, пристанища. Любител е на автомобилите, влаковете и самолетите, строи дворци, паркове и градини.

    Във външната си политика Фердинанд постига не само помирение, но и сближаване с Русия. През 1902 г. се сключва тайна военна конвенция между двете страни.

    Ограниченията на Берлинския договор, според които България е васално княжество, пречат на владетеля и на страната да разгърне напълно своите възможности. Затова Фердинанд приема идеята за независимост.

    На 22 септември 1908 г. България обявява тържествено своята независимост в старата българска столица Велико Търново. Премиерът Александър Малинов връчва на Фердинанд короната и титлата ”цар” и с това възвръща достойнството на българските владетели. Актът е блестяща проява на народното единство и постигане на международен престиж.

    Политическите успехи на цар Фердинанд достигат своя връх по време на Балканската война през 1912 г. Царят има имперски амбиции, а народът и армията са обхванати от ентусиазма да освободят поробените си братя от Македония и Тракия. Българските войски правят чудеса и изтласкват турците на километри от Цариград.

    Първият провал на Фердинанд като главнокомандващ идва през Междусъюзническата война, когато той издава заповед за настъпление срещу бившите съюзници без дипломатическо и военно осигуряване на тила. Това довежда до катастрофа. Престолът обаче е спасен поради общите очаквания за възмездие.

    Вторият неуспех е участието на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Тогава голяма част от политическите фактори се обявяват против действията на Фердинанд. Войната завършва с втора национална катастрофа.

    На 03 октомври 1918 г. министър-председателят Александър Малинов предлага на монарха единствения изход – абдикацията. Той предоставя престола на своя син Борис ІІІ и напуска страната.

    Още през 1915 г. цар Фердинанд си осигурява пенсия на фелдмаршал от немската и от българската армия. Той умира в родината си през 1948 г., като надживява и двамата си сина – цар Борис ІІІ  и княз Кирил. Последното му желание е да бъде погребан в България, където е царувал.

    Назад