x Басейн на Адриатическо море

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Басейн на Адриатическо море

Сред планинските възвишености на Западна Македония на еднакво разстояние от двете морета лежат прекрасните езера Охридско и Преспанско, разделени едно от друго чрез високи планини (вододелът е при прохода, висок около 900 м над равнището на Охридското езеро). Излишъкът от водите си те изливат в Адриатическо море.

Преспанското езеро (около 845 м) в същност се състои от две езера, разделени чрез една тясна плоска коса. Понеже нито едно от тях няма отток на земната повърхност, тяхното равнище се изменя според промените, които стават в подземните водоизтичания, и нерядко тия две езера се съединяват в продължение на няколко години в едно езеро. За плаване се употребяват monoxila (бълг. чун) — дълги, тесни, неустойчиви лодки, издълбани от стволовете на дърветата. Градът Преспа вече не съществува; с това име се нарича цялата езерна долина, която е необикновено плодородна и гъсто населена; различават Горна и Долна Преспа. По-голямото северно езеро, по български Преспанско, или Голямо езеро, е кръгло и украсено с два скалисти острова, Град с древно български развалини и Малък град. При западния бряг посочват мястото, дето волата уж се изтича под Галичица в Охридското езеро; казват, че ако тоя канал се задръсти, цялата преспанска долина ще бъде заляна1. По-надолу е разположено южното езеро, Малко езеро, или Вентрок, в чиято северна разширена част лежат островчетата Ахил и Видринец. На юг то все се стеснява дотолкова, че между гористите брегове прилича на река. В крайния ъгъл на тоя залив се издига една стръмна планина с два върха, под която минава подземен канал. Отвъд планината при с. Трън из една пещера из тича пълноводен поток, който се влива в Девол. Оттук на половина час разстояние на изток по цялата планина чак до полите ѝ преминава отвесна тъмна пукнатина, сега съвсем суха, чиято ширина едва достига седем крачки. По албански тя се нарича шпил-е-уйкут (вълчи пролом). Вероятно, когато равнището на езерото било по-високо, тук било изтичането му в Девол2.

Изворите на Девол се намират в една почти непозната местност на източния склон на Пинд. Отначало той тече на север по една плодородна равнина и усилен от водите на Преспанското езеро, се промъква през тесния Зангонски проход между разклоненията на Шар и Пинд. По-нататък той завива на запад и напоява украсената с езера Корчанска котловина (бълг. Корчанско поле), която се простира 4 мили надлъж и 2 нашир и е населена с българи, албанци и куцовласи. Там Девол протича през обиколеното с мочурливи ливади езеро Свирино (или Совяни) и през езерото Малики, което в същност представлява блатиста река. При един поток, който се влива в Малики, лежи гр. Корча или Гьорджа (гръцки Κορυτζά); на запад оттам по височините се съзират развалини от румънското пазарище Москополис. В средните векове горната долина на Девол до Зангонския проход се именувала Малкият Девол, а Корчанската котловина — Големият Девол3

Охридското езеро (Lychnitis lacus, равнище 692 м) според думите на Буе4 с яснолазурната си повърхнина подобно на Рона при Женева представлява скъпоценен камък за Турция, за който е нужна само друга обкова, не като тая на околностите му, опустошени от турската разпасаност и албанското грабителство5. Езерото има форма на елипса, дълга 8 часа път и широка 3 часа; най-голямата му дълбочина е около 200 м. Повърхнината му е синя като на ломбардските и швейцарските езера; водите му, прозрачни като чист кристал, помътняват само при южен вятър или буря. Острови в езерото няма, тръстика съвсем малко; на дъното му има безбройно множество риби6. По него плават с първобитни варки (българ. чун) с досущ плоско дъно; за да уравновесяват лю леенето им, прикрепяват отвън към двете страни широки и дебели греди, както правят полинезийците на своите лодки. Над южния бряг се надвесва стръмният „Камен”. На югоизточния бряг в едно прекрасно местоположение стои манастирът „Св. Наум”, при който от едно същинско изворно гнездо изтича бърз поток, обиколен с върби, елхи, брестове и тополи, който според българските предания извира от по-горе разположеното Преспанско езеро. Недалеч оттам се съзира другият манастир „Св. Наум”. На източния бряг се издигат оголени планини и между тях Галичица. Северната страна се заема от две равнини, по-малката от които е разположена около знаменития от старо време гр. Охрид (славян. Охрид, ἡ Ἀχρίς, древния Lychnidus), който лежи в едно прекрасно местоположение върху брега на езерото близо до две кули. По-голямата равнина (Стружко поле) се простира нашир 4 часа път и е гъсто населена; както се вижда, тя по-рано била дъно на езеро; тя е съвсем плоска и камениста; от нея сред блата и тръстика начева Черни Дрин, широк 30 м, който протича тук през българския градец Струга, една част от чиито къщи са построени на колове сред реката. Западният бряг на езерото представлява ниско отвесно скалисто бърдо, на което сред кестенови гори до самия бряг лежи манастирът „Калище”; по-нататък нагоре са разположени незнайните кътища на разбойниците албанци. От реките, които се вливат в езерото, най-важна по-рано била Сатеска (собствено Сътеска, теснини), която, начевайки от планинската местност Дебърица7, се вливала между Струга и Охрид, докато поради честите ѝ наводнения не била отведена недавна от стружаните чрез един канал в Дрин.

Дрин (славян. Дрим, албан. Дрин, древният Δρίλων) ce образува от сливането на две големи реки — Черни и Бели Дрин. Черни Дрин изтича от Охридското езеро и в северна посока пресича Дибра, или Дебър (старославян. дьбръ, клисура), полунезависима планинска страна, дълга около 10 мили. Дебър [е забележителен, от една страна, с великолепната красота на своите планини, със своите минерални топли извори и многобройните развалини на средновековни крепости и градове, от друга — със средновековната свирепост на своите жители. „Господи! Брани от голи дебрани”, казват македонските българи].

В горния Дебър живеят българи, както християни, тъй и мохамедани, в долния — мохамедани албанци. Тамошните мохамедани, около 60 000 души, способни да носят оръжие, смятат себе си за крайъгълен камък на целия мюсюлмански свят. Тук още, и сега господствува правото на силния, тук още е в обичай ловът със соколи. Франки тук не се виждат8. Дрин си отваря път в Дебър през многобройни скалисти канали между разклоненията на Малиси и Шар. От дясна страна в него се влива тук Радика, която начева от Кораб и напоява една долина около седем мили надлъж, местожителството на българското племе мияци. Отляво из пълни с дива прелест тъмни долове тече Луря, която извира от фуниеобразни и необикновено дълбоки албански „морски очи” (планински езера); лурийските албанци, католици и мюсюлмани са независимо планинско племе.

Бели Дрин извира от една кладенчообразна пещера при Жлеб в Северноалбанските Алпи и тече отначало на изток през Метоя, широка равнина с много старосръбски градове и граничеща с Косово поле. Като завива между Шар и Бищрик на югозапад, той приема отляво дивия поток Люма, който се хвърля от Кораб през грамадни скалисти врата, които според албанското предание, също както „Brèche de Roland” в Пиренеите, били разсечени с меч от някой митически герой.

При с. Брут, или Ругова, в една величествена местност се сливат двата Дрина. Сред грамадни планини и дълбоки гористи проломи се зеленее една мъничка равнина, покрита с ливади и кукурузени полета (220 м). На юг се виждат теснините, из които излиза Черни Дрин; на североизток се намира дълбоката пукнатина, през която протича Бели Дрин; на запад се открива проходът, през който текат съединените води на двете реки. Пътят от Призрен за Шкодра минава по тия тъмни пустинни долини през три бележити каменни моста. Изпърво ще преминеш Люма, четвърт час по-нататък Бели Дрин; след това подир половин час ще видиш сливането на двата Дрина, а след един час още по-нататък ще преминеш по големия мост при Везирхан през съединения Дрин9. По-нататък от пътя Дрин се вижда само в крайморската равнина, понеже пътят оставя реката надясно в дълбоката пропаст и върви нагоре по планините. „Нито един път не минава през тоя пущинак, нито една ладия не е преплувала там. Никой не може каза дали има там водопади или прагове. Колко важно и заедно с това колко смело би било пътуването на изследвача по тия пропасти при южния склон на Алпите.” Тъй писал Гризебах през 1841 г. Буе също тъй предлагал да се направи опит за пътуване по Дрин — или надолу от Охридското езеро, или нагоре от Шкодра — с един малък параход10. Такова пътуване предприел австрийският консул Хан през 1863 г. с две лодки с весла от Шкодра; ала праговете скоро го принудили да се върне назад. Теснините на Дрин се простират надлъж около 20 мили.

Вълните летят със страшен шум между грамадните оголени сиви скалисти стени, на места досущ оголени от падането на леда. На много места скалите отвесно се спущат направо в реката, тъй че небето се съзира само във вид на тясна ивица. Ехото се отразява в продължение на много секунди между дивите скали. Тук няма водопади, ала има много прагове. Над високите стени на долината са разположени албанските селища, жители те на които се спущат надолу по течението на кози мехове, напълнени с въздух. Наляво отгоре лежи местността Дукаджин, надясно Хаси, Граснич и Пулати (средновеков. Пилот).

В крайморската равнина Дрин влиза през големи скалисти врата и-бавно се влачи към морето; успоредно с него тече от Шкодренското езеро Бояна. През зимата на 1858—1859 г. Дрин си е прокопал ново корито към Бояна, така че той сега се влива в морето на две места; при гр. Леш и чрез Бояна. Това не е първата промяна на неговото корито — нещо, което се доказва не само с геоложкия строеж на равнината, но и с означаването на старото корито в картата на Коронели (1688 г.) и с едно място у Ливий11

Така е устроена повърхнината на оная страна, която е била поприще на толкова разнообразно сменяващи се културни състояния и на толкова много различни събития, на чието описание са посветени следните страници.



1 К. и Д. Миладинов, Български народни песни. Загреб 1861, 527.

2 Преспанското езеро са описали Григорович и Хан; и двамата са посетили само северния му бряг. Досега нито един учен пътешественик не се е возил по самото езеро и не го е обходил околовръст.

3 Hahn, Reise durch die Gebiete des Drin и np. 292.

4 Boué, Itinéraires II 97—101. Routes 10. За езерата при Охрид, Малики, Kacтория и др. cp. Mary Adelaide Walker, Trough Macedonia to the Albanian lakes. London 1864 (с картини)

5 В околностите на Охрид всяка година се извършват средно 150 убийства.

6 Хан споменува 13 вида (Reise durch die Gebiete des Drin и np. 100).

7 За Дебърца сравни Григорович Очерк путеш, 123-127.

8 Първият учен пътешественик, който проникнал в Дебър, бил д-р Иос. Мюлер от Прага. Вж. Dr. los. Muller, Albanien, Rumelien und die oesterrei chisch-montenegrische Grenze. Prag, Calve 1844, с предговор от П. Иос. Шафарик. Cp. Hahn, Reise durch die Gebiete des Drin и np. 81 —100. Рокщро (вж. Reiseskizzen aus Dardanien и np.) при посещението си на град Дебър в 1874 год., едва спасил живота си.

9 Тия мостове са описани от Гризебах, Хан, Тозер и особено от Буе в Sitzber. der Wien, Akad T. 37, 1859 г. 128; Т. 53, 1866 г. 10; Т. 60, 1869 съ картини; Т. 61, 1870, 5. В отчета за немското издание на тая книга (Sitzber. d. Wien. Akad. 10 Febr. 1876) Буе отново казва : „Аз все още настоявам, че с малък плоскодънен параход, особено при пълноводие, ще може да се пропътува от Скодра по съединения Дрин и по горния Дрин до Охридското езеро“. Ала Рокщро (ор. cit, 56) видял между Струга и Дебър (града) много прагове по Дрин, които правят невъзможно плаването по тая река.

10 За Дебърца сравни Григорович Очерк путеш. 123 —127.

11 Hahn, Reise durch die Gebiete des Drin и np. 36. Livius 44, 31. Гризебах, II 117, приписва погрeшката на Ливия; работата разясни Lejean, Tour du Monde 1860. 1 74.

Съдържание: