x Редът на българските ханове след Сабин

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски - „История на Българската държава през средните векове”

Редът на българските ханове след Сабин

След побегването на Сабина, според Теофан, „българите си поставили друг господар на име Паган"; също така от съдържанието на текста у патр. Никифор, който го поместя вед­нага след известието за съдбата на Сабина, макар че в него не се споменува името на българския κύριος, може да се установи, че то се отнася до Пагана, защото се напълно схожда с онова, което Теофан разправя под 6256 (=764) и го свързва с името на Пагана. И тъй въз основа на цитираните места у двамата наши автори би трябвало да приемем, че непосредствен приемник на Сабина бил Паган.

Обаче Никифор ни е запазил съвсем отделно едно известие, от което ще се види ясно, че от побегването на Сабина до по­качването на Пагана на българския престол са станали и други събития и промени в управлението на България. „На 3-ия индик­тион, пише Никифор, Константин (Копроним) потегли в България, задето българите лишиха от властта своя началник (άρχηγόν), поставения от Сабина на име Умар, а назначиха на нея (властта) Токту, мъж българин (άνορα Βούλγαρον), брат на Баяна. Бъл­гарските беглеци отидоха в горите при река Истър (Дунав); не малко от тях загинаха, между които били убити и Токту заедно с брата му Баяна и други. Друг един княз (άρ-/ων) техен, когото наричали Кампаган, избягал във Варна, както се види, за да се спаси, бил убит от собствените си слуги. Тогава много български области били изгорени от ромеите и изтребени”.

От тоя разказ, който не намираме у Теофан, следов. Никифор го е заимствувал не от техния общ извор, а от друг, неизвестен на Теофан, не е мъчно да се забележи, че след Сабина на българския престол е бил Умар, несъмнено същото лице Умор, известно от Именника, и след него Токту, а след убийството на последния изпъква друг Καμπαγάνος, който, според сполучливото обяснение на Маркварта, е χαν-ΙΙαγάνος, г. е. хан Паган, оня същия български χύρίος, когото Теофан поставя като непосредствен приемник на Сабина. И тъй гореприведеното известие на Никифор ни дава възможност да попълним една голяма блезна в известията на нашите хронисти по българските работи и да се установи връзката между събитията от българската история в дадената епоха.

Що се отнася до хронологията на тия събития, то трябва да се забележи, че тя е съвсем объркана у двамата наши автори, и събитията от времето на Телеца и нататък не са поставени на мястото си. Така, Теофан под 30 юни 1. индиктион = 763 год. ни разказва за поражението на Телеца, за бунта против тоя хан и за убийството му, за покачването на Сабина, абдикирането и побегването му в Цариград и за покачването на Пагана. Всичките тия събития очевидно не са могли да станат само в продъл­жение на 2 месеца, защото 1. индиктион се е продължавал от септември 762 г. до 31 август 763 г. — Никифор пък, макар че за същите събития дава така също 1. индиктион, все пак отнася управлението на Умара, на Токту и Пагана, както видяхме, към 3. индиктион, т. е. към 765 год., която, разбира се, така също е неприемлива, защото, според точно установената хронология за това време по данните на Именника, към тая година се отнася, както видяхме, походът на Константина Копронима при Сабина. Очевидно, нашите автори, като са черпали сведения от своите извори за българските работи и ги съкръщавали, малко се грижили за тяхната хронологическа последователност, вероятно, поради бързото сменяване на самите събития.

Съдържание: