x Българско летоброене

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски - „История на Българската държава през средните векове”

Българско летоброене

Преди три години, когато обнародвахме нашите нови доказателства за българското летоброение и за българската ера, нам ни беше известно само резюмето от доклада на проф. И. Миккола, което беше напечатано в „Известията” на Петроградската Академия. След това вече получихме от него и самото му изследване под надслов: Die Chronologie der tflrkischen Donaubulgaren, в което авторът, като разгледва „Именника“ всестранно, дава съвсем нови обяснения за значението на някой от годините — животни в 12-годишния цикъл. Така, докато в резюмето обя­сняваше, че сомор = „мишка” е първата циклова година; шаор — „вол”—втората; вери=бöри = „вълк” — третята ; дванш = „заец” — четвъртата; дилом = „змия“ — шестата; тох- „ко­кошка” — десетата; (ет) = етх = „куче” — единадесетата, и дохс= „свиня” —дванадесетата година в 12-годишния цикъл, в изследването си прави следните изменения в значението на имената: вер = suver или sever = „мишка“, т. е. означава 1-та година на цикла; текучитем, което той комбинира от Тектем, името на неизвестния княз, и от кучи = кос= „овен” или „овца”*, т. е. дава 8-та година на цикла, и сомор, което дели на со — сричка, която прибавя към началото на името Винех, и мор, – morin = „кон“, т. е. означава 7-та циклова година; другите значения си остават същите. Втората дума в българските изрази представят поредни бройни имена и означават названия на месеците в цикловата година. От тях са известни: έλεμ, алем означава „първи”, вечем— „трети”, тутом— „четвърти“, бехти— „пети“, алтом — „шести”, шехтем — „осми“, твиремъ — „девети”; какво озна­чава ениалем, ше посочим по-долу.

Тия обаче изменения, които, според Миккола, са били предизвикани или по хронологически съображения, или по погрешка на преписвача, или поради смесване на сричките и на редовете при преписването, наложили на автора при изчислението годините на българските князе такива хипотези, поправки и размествания в текста на Именника, че последният е съвсем изгубил първона­чалния си вид. Вече това обстоятелство иде да ни убеди, че Мик­кола не ще да е нападнал на истинския път, както когато обяс­нява значението на някои имена — животни в 12-годишния цикъл, тъй и когато изчислява годините на князете; при това той отново повтори мнението си, че турско-българският цикъл несъмнено е съвпадал съ цикъла на средноазиатските турци, уйгури, монголи и китайци. Без да отричаме правилността на филологическите обяснения на Миккола, ние, и след като проучихме неговото изследване, не можахме да се убедим, че нашето твърдение, какво летоброението у придунавските българи е било съвършено самостойно и различно от цикъла на средноазиатските народи и се е намирало под византийско влияние, не е никак разколе­бано; напротив, изследването на Миккола ни накара още веднаж да проверим употребения от нас способ при изчисле­нията и да внесем някой незначителни поправки и нови доказа­телства, които още повече ни увериха в истиността на нашето мнение. Затова ние тук ще изложим още веднъж способа на нашите изчисления с новите поправки и допълнения.

Ние ще почнем пак с установени хронологически данни.

Курт или Кубрат не ще да е умрял по-рано от 642 год., защото, според известието на Ивана Никиуски, той е бил жив в 641 г. от Хр. Според Именника, годината на неговия приемник или пък на неговата смърт е била шегор вечем, т. е. Курт е умрял през 3-ия месец на втората година (вол) в известен 12-годишен цикъл. Обаче 642: 12 = 52 + 6 не дава година шегор (2); но последващата веднага ще получим, щом обърнем 642 сл. год. в лунна = 662 (642 + 20 интеркалация); и наис­тина 662:12 = 55 + 2 дава тъкмо шегор, а оттука ясно става, 1. че българите са броили времето не със слънчеви, а с лунни години и 2. че Курт е умрял през третия месец на 662 лунна година от Р. Хр.

За князуването на Куртовия приемник безмера са дадени три години, т. е. неговото управление се е свършило през 665 лун. година от Р. Хр.; а пък за князуванията на първите 5 княза (Авитохол — Безмер) отвъд Дунав се наброяват в имен­ника пълни 515, разбира се, също лунни години. Тогава, ако от 665 извадим 515, ще получим годината, в която се е почнало управлението на първия български княз Авитохола, т. е. в 150 лунна год. от Р. Хр., а тя наистина дава циклова година дилом (змия), защото 150:12 = 12 + 6, т. е. дилом. И тъй Авитохол се покачил на престола през 150 лун. година или по-точно, през твирем = 9-ия месец на 150 лун. година от Р. Хр.; също така и князуването на Безмера се е свършило през 665 лун. година, или по-точно, през вечем = 3-ия месец на 665 лун. год. от Р. Хр., а това напълно подтвърдява извода на Миккола, че първата дума (името на животното) във всеки български израз дава годината, в която cе почнало управлението на известен княз, а втората — месеца на същата година, в който се е почнало управлението. Това ще се подтвърди и при по-нататъшните изчисления.

Веднъж установена годината, когато се покачил първият княз, по-нататък вече е лесно, при последното изведено поло­жение, да се изчислят годините на следващите князе и, разбира се, ако намерените години отговарят напълно на посочените в именника циклови години, то това показва, че сме стъпили на правилен път. Да видим така ли е.

За Авитохол съ дадени точно 300 лун. години, защото упра­вленията на тоя княз и на приемника му Ирник се почват от един и същ месец твирем — девети на цикловата лунна го­дина, следов. той е умрел, или Ирник се е покачил през 9-ия месец на 450 [=150 + 300] лун. година от Р. Хр., която така също дава циклова година дилом (6) [450:12 = 37 + 6].

За Ирника са дадени също пълни 150 лун. години, както право стои в погодиновския ръкопис, следов. той е умрел, или Гостун е приел управлението през твирем = 9-ия месец на 600 [=150 + 450] лун. година от Р. Хр., която дава dox’c (12) [600:12 = 50 + 0, а 0 дава пълен цикъл или 12-та цик. година].

За Гостуна са дадени две лун. години, следов. управлението му като наместник е изтекло, или Курт е поел властта през вечем = 3-ия месец на 602 [=600+2] лун. година от Р. Хр., която наистина дава циклова година шегор (2) [602:12 = 50 + 2]; всъщност Гостун не е управлявал пълни 2 години, защото, ако от шегор вечем, т. е. 602 л. г. 3-и мес. извадим дох`с тви­рем, т. е. 600 л. г. 9-и мес., ще получим 1 л. г. и 6 месеци. Оттука изводът е готовъ: 1. годините, които дават продължителността на управленията, не са точни, а са закръглени с годината, в която се е случило събитието, а от това право изтича 2. че посочената в именника циклова година дава не близката изтекла година (както по-рано мислехме), а годината, в която се е почнало управлението.

За Курт са дадени точно 60 лун. години, защото неговото и на приемника му управление се почвали от една и съща година и месец, следов. той е умрял, или Безмер се е покачил на престола през вечем = 3-ия месец на 662 лун. година от Р. Хр., която дава тъкмо циклова година – шегор вечем; а за Безмер са дадени 3 лун. години, следов. неговото управление, както виляхме, се свършило през 665 лун. година от Р. Хр., която обаче не дава очакваната циклова година вер (бöр = 3) — годината на Испериховото покачване; същото разногласие с данните на Именника ще получим, ако към 665 лун. год. прибавим продължителността на Испериховото князуване — 61 лун. год., т. е. 726 лун. година, която така също не дава циклова година, съгласно с обясненията на Миккола.

Това видимо разногласие ще изчезне веднага, щом се обърнем към известията на Теофан и Никифор за съдбата на Ку­братовата държава. И двамата тия автори съобшават, че малко след смъртта на баща си Кубратовите синове се свалили помежду си и си разделили царството, като всеки от тях поел управ­лението на частта си. Тия данни са достатъчни, за да си обясним хронологическото разногласие. И наистина, Безмер се покачил, както видяхме, през 3-ия месец на 662 лун. год., а за на­чалото на Испериховото управление се дава верениалем, което от­начало Миккола предложи да се чете вери-еналем, като в първата част виждаше тур. „бöри“ = „вълк,“ което тук заменя „барс·, т. е. 3-та циклова година; по-сетне обаче той счете за „по-непринудително да се обясни вер от *suver или *sever, чиято първа сричка е изпусната при пренасяне на другия ред. Тя може добре да се постави наред с чуваш. „съсел“ (Paasonen), на която отговаря каракирг. suur. Тя е заимствувана в русския език, дето се казва сурок. Предположението, че сричката su или se е била изпусната при пренасянето на думата вер от един ред на други, ни се представя твърде пресилено и поради това недопустимо, като се има предвид, че преписвачът несъмнено ще да е много повече внимавал при преписването на чуждите думи. Затова ние считаме новото обяснение на Миккола не съвсем сполучливо и приемаме първото му обяснение, като таково, което напълно отго­варя на хронологическите данни. Не по-малко проблематично се явява обяснението на втората част в разгледвания изразъв чете­нето както еналем, тъй и ениалем като „единадесет”: он (чуваш, vun, vunua) 10 + алем, защото сближението ен и ени с он ни се показва също пресилено.

Както и да било, според Миккола, верениалем значи 11-ия месец на 1-та циклова година, което, според нас, съвсем е недопустимо, и затова ще се спрем на по-раншното му обяснение като 11-ия месец на 3-та циклова година. В такъв случай за началото на Испериховото управление се дава 11-ия месец на 663 лун. година [663: 12 = 55 + 3], или Исперих е почнал да упра­влява I лун. год. и 8 месеца след смъртта на баща си и преди изтичането на дадените 3 (или по-право 2 лун. год. и 6 мес.) години на Безмера, следов. поделбата на царството е станала, или Испе­рих е станал господар на своята част през 11-ия мес. на 663 лун. година. Но тая дата едва ли може да се приеме, защото за смъртта на Исперих, както ще покажем по-долу, не можем да излизаме вън от 9-ия мес. на 723 лун. година, а пък 663 лун. год. 11-ия мес.+ 61 лун. год. = 11 мес. на 724 лун. година. Очевидно тук в нещо има грешка, и ние я съзираме в това, че верениалем не ще да значи 11-ия мес. на бöри = 3-та циклова го­дина. Според нас, тоя израз трябва да се чете вер(и) ени-алем, при което алем е само за себе си и значи първи месецъ, а вери = бöри = 3-та циклова година (ени ще обясним по-долу); в такъв случай ще имаме, че Исперих поел властта самостойно в 1-ия мес. на 663 лун. год., и тогава веднага ще получим, че от смъртта на Курта до подялбата на царството са се изминали само 10 месеци [663 лун. год. 1-и мес. — 662 лун. год. 3-и мес.]. Оттука ясно става, че и годините на Испериховото управление не са пълни 6ι лун. години, а само 6о лун. год. и 8 месеци [723 лун. год. 9-и мес. — 663 лун. год.], което още веднъж подтвърдява изведеното по-горе положение за закръгляване годините на упра­влението.

И тъй в 11-ия месец след смъртта на Курта (Кубрат), или в първия месец на 663 лун. година се почнало управлението на Исперих, когато той е получил своята част и станал само властен управител на своята орда-племе. Обаче съгласно с обичаите на турско-азиатските народи, той все още е признавал върховната власт на най-стария брат батбайя (Безмера), който е носил титлата велики хан. Това се продължавало не дълго — до през 665 лун. год., когато Исперих се съвсем отцепил като самостоен господар, а може би още тогава или наскоро след това да е потеглил на запад към устието на Дунав. Няма съмнение, че всички изчисления на годините в именника са нагодени към царуването на Исперих, който се явява като централна личност в целия списък. Затова са отбелязани само три години от Безмеровото управление, които имат право отношение към Исперих.

По-горе изведохме, че Исперих е управлявал 60 лун. години и 8 месеци, следов. годината на неговата смърт или покачването на Тервел се отнася към 9-ия месец на 723 лун. год. [663 лун. год. 1-и мес.+ 60 лун. год. и 8 мес.]. За покачването на Тервел в именника са дадени текучитем (текучетем) твирем, от които месецът напълно се схожда — 9-и. Що се отнася до цикловата година, то Миккола даде две обяснения: 1. по-рано той я раздели на текуч и п(с)тем и в първото виждаше името на неизвестния княз, а второто обясни с тур. ит, ет= „куче” —името на 11-та година в 12-годишния цикъл; 2. но той се отказа по- сетне от това обясненне, и дава такова деление на текучитем: тек-тем и кучи, от които в първото вижда пак името на неизвестния княз Тектем или Токтом, а във второто —монг, мандж и джант = „овен” и го определя като 8-ма циклова година „овца“. Като основания на отказването си от първото обяснение Миккола привежда това, 1. че „то не отговаря на хронологическите комбинации и 2. че го­дината „куче” се среща на друго место иначе написана — тук той разбира етх в израза етх бехти. Но облягайки се на пър­вото основание, и ние отхвърляме второто му обяснение, а на вто­рото основание ще противопоставим неправдоподобността, какво един преписвач е можел да направи такъв метатезис на срич­ките в една дума. Това обяснение, според нас, е твърд неспо­лучливо и дори произволно. Затова ние приемаме първото му обяснение като такова, което напълно подхожда на нашите хроно­логически изчисления, както ей-сега ще покажем.

И наистина, по-горе изведохме, че Тервел се е покачил на престола в 723 год., но тая година не дава очакваната ет или ит =етх = 11-та циклова година; обаче веднага ще я получим, щом извадим 700 л. г., или 723—700=23: 12= 1 4 11. Тоя резултат ни ясно показва, че през 700 лун. година, с която не се е завършвал некой цикъл, броението на годините у бълга­рите се е почвало от „едно”, т. е. почнат бил нов цикъл, а това ни подсеща, че през 700 лун. година българите по някой важен случай или събитие наредили си ново летоброение. Кое е това важно събитие, ще разберем веднага, стига само да превърнем 700 лун. година от Р. Хр. в слънчева: тя се точно равнява на 679 (700: х = 100: 97) слънчева, а това е годината, в която била основана българската държава на Балканския полуостров. След тоя резултат заключението е ясно: за изходна точка на собстве­ното си летоброение или ера българите сл взели годината на основанието на държавата си, именно 700 лун. година, която напълно съвпада с 679 слън. година от Р. Хр., следов. българската ера се е почвала от 701 лун. год. или от 680 слънч. год. от Р. Хр.

И тъй ние дохождаме към същия резултат по въпроса за съшествуването на собствена българска ера, какъвто ние изведохме според изчисленията на J.-B. Bury с тая само разлика, че тук всичко се извежда и доказва без всекакви предварителни хипо­тези или конюктури, комбинации и размествания на думи и имена в текста на Именника, а това 1. вече е една сигурна гаранция, че способът на нашите изчисления е напълно верен и правилен и 2. отхвърля мнението, че текстът на Именника е много развален и изопачен, и затова всички опити за неговото изменение трябва да се считат за произволни и недопустими.

Но ако българите са имали свое летоброение, което се е почвало от 701 лун. год. или от 680 слън. год. от Р. Хр., то пита се: от кой месец и година се е почвал първият цикъл на новата ера? По-горе показахме, че лунната 700 година напълно съвпада със слънчевата 679 година, оттук ясно става, че както лунната 701 година, тъй и слънчевата 680 година са се почвали в едно и също време, от един и същ месец, т. е. първият месец на първия цикъл на българската ера е бил и пръв ме­сец на септемврийска или януарска година. Обаче даденият за първите три княза 9-и месец, като начало на князуванията им, вече посочва, че годината е била септемврийска, защото несъмнено под годините на Авитохола и Ирника се крият цели периоди от историята на българите, както това посочихме на друго място и че и годините им са нагодени тъкмо за тия периоди. Впрочем за нашата цел не е важно, па и не е нужно да знаем, с каква година са броили българите, защото те са нямали, както се види, специални названия за месеците; а пък понеже лунните месеци в по-нататъшното си течение не биха се съвпадали със слънчевите, то те не са приели византийските названия на месеците и се огра­ничили само с означение по ред годишните лунни месеци, в които се е случило събитието, т. е. тъй, както българите са си служили и по-рано; а щом ни е известен редният месец на лунната година, той всякога може да се изчисли заедно с последващата.

Установяването на собствено българско летоброение ни на­тъква на друг не по малко важен въпрос: кога, т. е при кой български хан е била учредена българската ера? — въпрос, който е свързан с друг: кога и как е бил съставен списъкът на българските князе — Именникътъ?

Всички, които съ се занимавали с тоя тъй важен паметникъ, са изтъквали, че нашият именник се разделя на две части с известието за преминаването на Дунав от българите. Ние обаче мислим, че тия две части се делят не с известието за преминаването на Дунав от българите, а с учредяването на българската ера и че те са съставени не в едно и също време тая част на нашия Именникъ е била съставена още през царуването на Исперих; очевидно, нейният съставител е бил Исперихов съвременник, който се е ограничил само с това, че е посочил общото число на годините на 5-те (от авитохола до Безмера) заддунавски князе, а това по­казва, че, когато се е съставяла първата част на Именника, Исперих вече се е намирал отсам Дунав. На несъвременността на двете части посочва и друго едно нещо, което се неволно хвърля в очи, а то е, че в първата част името на съвременния княз е написано Исперих, а във втората — Есперих, една разлика, която, колкото и да е незначителна наглед, все пак издава, че тия две части на Именника са излезли от ръцете на две различни лица, иначе ние бихме очаквали да срещнем в тях едно и също на­писване на това име. Най-сетне вече самата разлика в способа на изчисленията годините не по-малко свидетелствува, че тия две части не съ били съставени в едно и също време. И тъй, ние имаме пълно основание да приемем, че нашият именник състои от две наети, написани в разно време и от разни лица и то първоначално на гръцки език, както това се признава от всички.

Не може да се приеме също предположението, че тия две части представят съвършенно отделни документи, напълно само­стойни, които са били сглобени, компилирани отпосле. Това предположение би било твърде вероятно, ако да знаехме, че наистина нашият паметник се е свършвал тъкмо с умора и не е продължавал по-нататък. Обаче самият именник тъй, както е дошъл до нас, прави впечатление по-скоро на един прекъснат, но не и довършен текст; освен това твърде характерната свръзка между двете части, на която ще посочим по-долу, ни кара да приемем, че тук не е могло да става никакво компилиране, и оттука двете части на Именника не са били първоначално два отделни документа, а имаме във втората част продължение .на пър­вата; най-сетне случайното, очевидно, попадане на нашия текст между статиите на елинския и римски летописец заедно с току-що посочените особености ни навеждат на следните съобра­жения за произхода и съдбата на тоя наш извънредно ценен паметник.

Първата част, както казахме, е била съставена при Исперих и може би по негова заповед. Отношенията на Исперих с Византия се почнали, откак той минал Дунава и мирно се поселил на византийска територия в днешна Северна Добруджа в силата на един договор, за да пази като съюзник дунавската граница на империята от нахлуването на други варвари, като станал в същото време в един вид полузависимост от византийския император. По-сетне обаче, когато Исперих в съюз с мизийските славяни сполучил да се отцепи от Византия и да основе самостойна държава в 679 г., българите, като приемали гръцкия език за официален, явявало се необходимо да приемат и византийското летоброение, Обаче в случая те се оказали кон­серватори: по едни или други причини те не се решили да се откажат от старата си хронологическа система с 12-годишния й лунен цикъл и, като взели за основа византийското летоброение, почнали да изчисляват византийските години с лунни години според старото си летоброение. Така е била съставена първата част на нашия Именник при Исперих, когато мисълта за учредяване на нова българска ера не ще да се е още породила, защото в такъв случай съставителт на първата част не би пропуснал да отбележи това по един или друг начин тъй, както той намерил за нужно да изтъкне преминаването на Дунав като важно за българите събитие.

При Тервел обаче, когато след цариградските тържества в 705 год. българската държава биде официално призната от византийския император за независима и почти равна на Византия, българите по чисто политически, а може би и културни съобра­жения, както във външните, тъй и във вътрешните си отношения, отново се обърнали към старата си хронологическа система с 12-годишния й лунен цикъл и, като взели за основа годината на основанието на държавата — събитие, което се явявало като изходна точка на новия им политически живот, турили началото на своя собствена ера. Предвид на това, че изчисленията по нея безспорно се почнали от времето на Тервел, именно, когато са били изчислени след смъртта на Исперих годините на не­говото управление и цикловата година на неговото покачване на престола, ние отнасяме учредяването й към началото на VIII век, от когато са почнали българите да водят хронологическия списък на своите господари по новото летоброение

Да се убедим в това, доста е да покажем свръзката между двете части. Тая свръзка ние намираме в израза верениалем, който ние разчленихме на вер(и) сни-алем. Без да претендираме, че по­знаваме източните езици, ние си позволяваме 1. да обясним среднята дума с тур. ени = „нов “ или ени-алем = „нов първи месец“, защото, както посочихме по-горе, лунната 700 год., след която се почва новата ера, не дава завършен цикъл и 2. да видим в него тъкмо посочване на новото летоброение, а в целия из­раз — съединение годината на Испериховото покачване вер(и) = бори = вълк, трета циклова година, според по-раншното летоброение, основано на византийското, с нов алем = първия месец на първата циклова година по новата ера, като две начални и еднакво важни по значение дати в управлението на Исперих. Ако това наше съображение и обяснение е приемливо, то в него имаме още едно важно подтвърждение за българското летоброене.

Но на какво и как се е водил хронологическият списък на българските господари? — Запазилите се до наше време епиграфически паметници от езическата епоха на нашата история, главно от първата половина на IX век, ни ясно показват, че, ако българските ханове от тая епоха са записвали на гръцки език своите административни разпоредби, разни видове официални актове, договори със съседите си, летописни записи и изобщо всичко, което трябвало не само да се обяви на населението, но и да се за­пази за следните поколения, — ако всичко това се е записвало върху каменни стълбове, които са украсявали, както се мисли, колонадите пред дворците на българските ханове и пред други обществени постройки, то надали можем да се съмняваме, че и хронологическият списък на българските господари от езическа България се е водил на гръцки език също така на такива стъл­бове последователно още от самото начало преди и след учредяването на българската ера, на което право посочва и лапидарният характер на самия текст. Твърде е възможно, щото тоя царски списък да се е продължавал на няколко такива стълбове, съседни един на други, и първият от тях да е свършвал с хан Умора.

По-сетне обаче, когато в християнско време нуждите на новата вяра са изисквали издигането на нови постройки, особено на църкви, тия същите стълбове, като паметници на миналото, заслужващи да се запазят, били са употребени и като строителен материал за новите постройки, както това показаха разкопките при с. Абоба; при това те са претърпяли едно разместване, като се пренасяли от старата резиденция на българските ханове — Плиска в новата — Преслав и по околните манастири. Оше по-голямо разместване тях ги е сполетяло по-късно, когато след страшното опустошение и разорение на източните столици на пър­вото българско царство и изобщо на северо-източна България при първото (от Ив. Цимисхия) и второто (от Василия II) завоевание и особено при нахлуванията на печенежките орди през 2-та по­ловина на XI век, много от тия оцелели паметници на българ­ската старина били отнесени далеч от предишното си мястонахождение, особено през второто българско царство, с цел да бъдат запазени. В това отношение най-добри примери представят два такива от времето на Омортаг стълба с надписи — Търновският и Чаталарският. Първият е оня, който днес се намира в търновската стара църква св. 40 мъченици; за него може сигурно да се каже в настояще време, че е бил донесен от околностите на старата резиденция на българските ханове — Плиска и поставен наред с другите стълбове още при постройката на църквата преди 1230 год. при Ивана Асеня II (1218—1241). Вторият стълб, както ни говори и самият му надпис, първо- начално бил издигнат на мястото на стария Преслав, на брега на р. Тича (Голяма Камчия), а бил намерен между нивите на с. Чаталар (сега Крумово) и Труджа (Троица), дето са били разко­пани основите на доста голяма църква, и дето се е издигал манастир в среднитe векове, който е съществувал още в XVII век, както това разяснихме на друго место.

Ние искаме да верваме, че подобна е била съдбата и на оня каменен стълб, на който бил изрязан хронологическият списък на първите български господари до Умора включително. Занесен по някоя, може би, случайност в някой манастир и влязъл между строителния материал на някоя църква, тоя стълб е обърнал със своя интересен надпис вниманието, ако не на самия монах-съставител на „Елинския и римски летописец“, който в първата си по-стара редакция е получил началото си в България, то поне на някой негов преписвач, който, подбутнат от патриотическо чувство, счел за нужно да го преведе от гръцки на старобългарски, а като паметник на българската царска старина, който и по съдържание, и по характер стои близко до библейска IV книга на царствата, той поместил пре­вода си тъкмо след последващата. Това, няма съмнение, е могло да стане в една епоха, когато у българите се бил появил особен интерес към техната старина и нейното изучване, т. е. не по- рано от XIII, а, може би, и в XIV век, към което време се отнася и появяването на първата редакция на „Елинския и римски летописец.

След тия предварителни бележки ше пролължим изчисле­нията по-нататък.

От показаното no-ropе за вpемeтo на Испериховото управление може да се изведе във връзка с българското летоброение, че Исперих е бил вожд и господар на своята орда 38 лунни години [700 л. г. — 662 л. г.] преди основаването на държавата, а българо-славянски господар — 22 л. години и 8 месеци (60 л. г. и 8 мес. — 38 л. г.], или той е умрял пpез 9-ия месец на 23 л. г: от Б. Е. Нема съмнение, че и годините на следващите подир Исперих князе са изчислени също така по българското летоброение и пак са 12-годишен лунен цикъл. Обаче и тук се забелязва, че годините за продължителността на управлението, изразени с буквени цифри, не се схождат с цикловите години, което, разбира се, донейде се обяснява, както вече посочихме, със за­кръгляването годините в буквените цифри. Така, напр:, за Тервел са дадени 21 л. години, които, събрани са 22 л. г. и 8 мес. — Исперихови от Б. Е., ще дадат 43 л. г. и 8 мес., или закръг­лени 44 лун. години от Б. Е.; но 44 л. г. дава 8-ма циклова го­дина, а не дванш = 4-та циклова година, която е дадена за по­качването на неизвестния княз, — очевидно, годините на Тервеловото управление са били по-малко. Същото се забелязва и в годините на неизвестния княз, за когото са дадени 28 л. години, защото 44+28=72 л. година, която обаче дава 12-та циклова го­дина дохс, а не тох — 10-та, както бихме очаквали според Именника. Като приемаме, че цикловите години са вярно и точно поставени, ние мислим, че по тях ще бъде възможно да се установят и истинските години на царуванията. Ние ще се обърнем към същия способ, с който си послужихме за първата част на Именника, т. е. ще почнем пак с установена и известна хро­нологическа дата.

От Теофан знаем, че Телец е бил избран за княз в 6254 г. от С. М. по александрийската ера, или в 762 септем­врийска година от Р. Хр., която се е продължавала от 1. септември 761 г. до 31. август 762 г. В именника за покачването на тоя княз е дадена година сомор алтем, т. е. в 6-ия месец на цикловата сомор година. Първоначално Миккола обясни тая дума с мишертатар. somoran = Zieselmaus = „попадийка, полска мишка“, и я предложи като 1-ва година на лунния 12-годишен цикъл, но по- сетне той се отказа от това обяснение, „защото обяснението на сомор като година „мишка* е невъзможно по хронологически осно­вания“, и даде друго обяснение: „както ще покажем по-долу, пише Миккола, от него (сомор) трябва да се отнеме първата сричка со и да се прибави към -винех; -мор пък е съкратено от морен, отпадналото – ен в края е причинило написването алтем вм. алтом (ср. тохалтом). В морен ние имаме названието на годината „кон“, монгол. морин, която е била заимствувана много рано в руския език:мерин = Wallach = „скопен жребец*. Това обяснение се подтвърждава и с хронологически комбинации.“

Защо трябва сричката со да се отнеме от сомор и да се при­даде на винех, Миккола обяснява така: „Телец се покачил на престола в 761 г., а това е година „вол“ (шпор). Датата шегор алем се отнася към Телеца, а не към неговия предшественик. Ние имаме в целия списък (Именника) там-сам своеобразни размествания на думи и отделни срички, които могат да се обя- снят с това, че първоначалният текст, по гръцки съставеният надпис, бил нанесен на една кръгла колона, подобна на оная с Омортаговия надпис от Чаталар. Редовете са вървели не вся- кога съвсем право и не са били изобщо от една и съща дъл­жина По тоя начин и началната сричка (со) от името на Телецовия предшественик и неговата дата са попаднали под Телеца. По-нататък сричката им, която е принадлежала на мор (в имен­ника сомор), (морим = кон вм. морин, ср. дилом ям. дилон), била изменена в иш, нш. Предшественикът на Телеца се казвал Со- винехъ (Sovine), от което ясно става, защо гърците са го нари­чали ΣαβΓνος (Savinos). Той е управлявал 7 години, затова и покач­ването му в 754 г. се пада в година „кон” (6-и мес.) = мо- рин алтом“.

И тъй, за да обясни, как началната сричка со е била откъс- ната от името Винех и придадена към думата сомор, Миккола бил принуден да направи следните изменения: 1. да отнесе пред­полаганата година на Винеха шегор алем към Телеца, а Телецовата към Винеха и 2. да прехвърля една сричка от края на думата морин в началото й. Нам ни се струва, че такива големи размес­твания не могат да се допуснат, а също и сричките на една и съща дума да се прехвърлят напред или назад, защото внима­нието на преписвача, съсредоточено на една дума, може да бъде отвлечено и нарушено само под влиянието на друга дума съседна или над нея. Наистина, цикловата година на Винеха е объркана, както ще покажем по-долу, но това е станало не поради прехвър­лянето на цели циклови с месеците от един ред на други, а само под влиянието на годината на неговия предшественик. За­това ние не можем да приемем второто обяснение на сомор от Миккола, което се явява твърде пресилено, а ще работим с пър­вото; — че сомор е година „мишка” = 1-ва год. в цикъла, което и по значение, и по хронологически данни напълно подхожда и то само, ако сомор остане на местото си, както е в именника.

И наистина, според Именника, Телец се покачил през сомор = 1-ва година и в Алтем (вм алтом) = 6-ия месец, т. е. през 6-ия месец на първата година от известен цикъл, на което напълно отговаря септемврийската 762 сл. година. И така е: 762—680 = 82 сл. год., която дава 85 лун. година (82 + 3 интеркалация); а 85:12 = 7 + 1, т. е. дава тъкмо сомор циклова година. И тъй Телец се е покачил през 6-ия месец на 85 лунна година от Бъл. Ера, която се = на 81.88 сл. год. от Б. Е. или 6-ия ме­сец се пада през ноември 761 г. от Р. Хр. или в септем­врийската 762 година.

Кормисош (Винеха засега ще оставим настрана) се покачил на престола 24 (=17 + 7) години преди Телеца; тогава 85-24 = 61 лун. год., която обаче дава сомор [61:12 = 5 + 1] цик­лова година, а нам ни трябва шегор твирем, т. е. 9-ия месец на 2-ра цикл. година, следов. Кормисош се е покачил през 9-ия месец на 62 л. г. от Б. Е., или след изтичането на 61 л. г. и 8 мес.; в такъв случай за Кормисошевото и Винеховото упра­вления се падат 22 л. г. и 9 мес. [ = 84 л. г. и 5 мес.—61 л. г. и 8 мес.], оттука ясно става, че Кормисош е управлявал непълни 17 л. години, а Винех — непълни 7 л. години, а понеже Винех се е покачил през месец алем= 1-ия мес. на неизвестната засега циклова година, то той ще да е управлявал 6 л. г. и 5 мес.; тогава за Кормисоша остават 16 л. г. и 4 мес., или Винех се е покачил през 1-ия месец на 79 л. г. от Б. Е.

От тия изчисления може 1. да се подтвърди още веднъж изведеното вече положение за закръглеността на годините на упра­вленията и 2. да се приеме, че предложената още от А. Куника коньектура за годината на Винеха е неверна, защото, ако наистина годината на Винеха е била шегор, то годи­ните за управлението на неговия предшественик Кормисоша, който почва тъкмо с шегор циклова година, трябваше да бъдат не по- малко от 24 л. г., а те са само 17, или, както видяхме, по-точно 16 л. г. и 4 мес. Очевидно е, че в цикловата година на Винеха има грешка, която обаче лесно може да се поправи, и да се обясни нейният произход.

Според нашите изчисления, Винех се е покачил през 1-ия мес. на 79 л. г. от Б. Е., която дава циклова година 7 [79:12 = 6 + 7], т. е. „кон”, а, според обясненията на Мик­кола, година — „кон“ се означавала с монгол. морин (рус. мерин— „скопен жребец“), следов. за цикловата година на Ви­неха в оригинала ще е стояло морин-алем, или мерин-алем. в такъв случай лесно може да се обясни, как от тоя израз е произлязло има(а)шегоралем: преписвачът е почнал да пише морин и, след като написал първата сричка мо, той е погрешно погледнал на реда на предния княз, дето стои шегора понеже тия думи са били за него непонятни, то той безсъзнателно про- дължил с написването на тая последващата дума, и по тоя начин се получило мошегоралем; по-сетнешните преписвачи, за да осмислят, колко-годе тоя израз, прибавали и отпред, а о изменили на д и на а, и се получило според Москов.-Синодания препис имашегоралем, а според Погодиновския ръкопис имашегоралем. От добитите по тоя начин от нас резултати става ясно, че не се явява никаква нужда, (па и безполезно ще бъде), предположението, че Винех е едно и също лице, що и Сабин у византийските хронисти, нито да се поставя Винех след Телеца, както това направи Маркварт, и Бьори го последва, нито да се прехвърля цикловата година на Винеха към Телеца и обратно, или пък да се отнема от сомор сричката со и да се придава към името на Винеха, както се опита Миккола да направи, защото нито за Телеца ще получим шегор алем, нито за Умора — дилом тутом.

За Севара е дадена циклова година тох алтом, или той се е покачил в 6-ия мес. на 10-та циклова година, която може да даде или 58 л. год., или 46 лун. година от Б. Е обаче пър­вата година не може да се приеме, защото Севар е управлявал повече от 12 лун. години, остава следов. 46 л. г., или Севар се е покачил на престола в 6-ия месец на 46 лун. година от Б. Е., оттука Севаровото управление се е продължавало 16 л. г. и 3 мес. [=9-и мес. 62 л. г. — 6-и мес. 46 л, г.], срещу показаните в текста 15 год.

Още по-невяроятни се явяват годините на неизвестния княз. Неговата циклова година е дванш шехтем, или той е почнал да управлява през 8-ия месец на 4-та циклова година, която може да даде или 28, или 40 л. г. от Б. Е., но от тях първата е неприемлива, защото за Тервел и Исперих биха останали малко години до началото на Българ. Ера; тогава началото на управле­нието на неизвестния княз ще трябва да отнесем към 8-ия месец на 40 лун. година от Б. Е., или той е управлявал 5. л. г. и 10 мес. [= 6-и мес. 46 л. г. — 8-и мес. 40 л. г.], срещу показаните в текста 28 години очевидно погрешно, както ще покажем по-долу.

Цикловата година за покачването на Тервел е, както по-горе посочихме, итем или етем твирем, т. е. той се е покачил през 9-ия мес. на 11 циклова година, която може да ни даде или 11 л. г., или 23 л. г. от Б. Е.; от тях само последната, както вече видяхме, подхожда към хронологическите данни. Тогава Тервел е поел управлението през 9-ия мес. на 23 лун. година от Б. Е., или той е управлявал 16 л. г. и 11 месеци [=39 л. г. и 7 мес.— 22 л. г. и 8 мес.), или закръглени 17 л. години, а не 21 л. години, както стои в текста погрешно.

Че годините за управленията на Тервел — 21, неизвестния — 28 и Севара — 15 са погрешени при преписването, се доказва 1. с това, че годините на Кормисоша — 17 и на Ви­неха — 7 (закръглени) както и годините за управлението на князете от първата част на Именника се напълно схождат с цикловите години, и 2. с това, че, ако се вземе сумата на годините на първите трима князе тъй, както те са показани в именника, и на другите князе, то тя няма да даде същото число, което ние бихме получили от разликата между две години, известни нам и установени по други извори. Така, напр., от осно­ванието на царството в 679 г. до покачването на Телеца в 761 г. са се изминали 82 слънчеви години, или 845 лунни; за същия период в именника са 111 (=23 + 21+ 28 +15 +17 + 7) лун. го­лини, получва се следов. една разлика от 2 лун. години в повече; а пък според нашите изчисления излиза тъкмо 84 л. г. и 5 мес. [=22 л. г. и 8 мес.+ 16 л. г. и 11 м.+ 5 л. г. и 10 м. + 16 л. г. и 3 м. +16 л. г. и 4 м.+ 6 л. г. и 5 м.); разликата от 25.5 л. г. се е получила тъкмо от погрешените години на Тервел, Неизвестния и Севара в Именника спроти изведените от нас техни години. И така е: 21 —16 л. г. и 11 м. = 4 л. г. и ι м. дава Именникът в повече; 28 л. г. — 5 л. г. и 10 м. = 22 л. г. и 2 м. също в повече; 16 л. г. и 3 м.— 15 л. г.= ι л. I. и 3 м. в по- малко, или всичко 25 л. г. [4 л. г. и 1 м. + 22 л. г. н 2 м. — 1 л. г. и 3 м.] в повече; разликата 0.5 л. г. произлиза от закръглеността на 21, 28 и 15 л. г. в Именника. Тоя резултат ни окончателно убеждава, че нашите изчисления и изобщо нашият способ за изчисления е съвършено верен.

Ако се обърнем към данните на Именника от Телеца нататък, ще видим, че привидното несъгласуване между годините на царуванията и цикловите години така също лесно се обяснява. За Телеца са дадени три години царуване, следов. той се е поминал в 88 [=85 л. г.+ 3 л. г.] лун. година; но 88 л. г. от Б. Е. не дава цикловата година дилом тутом, или 4-ия мес. на 6-та цикл. година, защото 88:12 = 7 + 4; обаче търсената го­дина веднага ще намерим, ако към 85 л. г. 6-и мес. при бавим 4 л. г. и 10 мес. [= разликата между дилом тутом и „сомор алтем“], а именно 90 л. г. 4-и м., т. е. Умор се е пока­чил на престола през 4-ия месец на 90 л. г. от Б. Е., която наистина дава циклова година дилом [90:12 = 7 + 6]. Това несъгла­суване на Телецовите години на управлението съ цикловата година и месеца към нея може да се обясни двояко: или че при пре­писването е побъркана годината, като вм. 5 закръглено е написано 3, което впрочем е недопустимо, защото за смъртта на Телеца по други вече данни не можем да отиваме по-нататък от 765 сеп­темврийска год., или пък че тук в именника е изпуснат един български княз — Сабин, когото споменатите византийски хро­нисти поставят между Телеца и Умора и за когото съобщават, че е управлявал твърде късо време и сетне избегал доброволно от България в Цариград. Като имаме предвид тия данни и като приемаме, че Телец е управлявал пълни 3 години (впро­чем той, може би, е царувал по-малко, т. е. повече от 2 и по-малко от 3 години, според изведеното вече положение за закръглеността на годините за управленията, но в дадения случай точно не могат да се посочат поради пропуска, то ясно става, че той е бил убит през 6-ия мес. на 88 л. г. от Б. Е, тогава за Сабина остават 1 л. г. и 10 мес., или Сабин е избегал от България през 4-ия месец на 90 л. г. от Б. Е., а Умор, който е князувал всичко 40 дена, бил свален в края на 5-ия или в началото на 6-ия месец същата 90 л. г.

С това се завършват всичките данни на Именника. Но преди да представим общия резултат на нашите по-горе изложени изчис­ления, считаме за нужно да се спрем и върху друг един важен въпрос: ако българите са взели за основа на своето лето броение византийското, то не трябваше ли да очакваме, че и те, както и византийците в онова време, са смятали от С. М., а не от Р. Хр.? Няма съмнение, че след учредяването на българската ера, българите са броили, както видяхме, по годините на своето летоброение, като са ги съпоставяли с индиктионите на византий­ското летоброение, както това намираме на Чаталарския надпис. Но в същото време те са смятали и от С. М., което за тях е било много по-удобно като за езичници, които не са знаели нищо за Христа, както това се доказва от един фрагментиран над­пис от времето на Омортаг, дето е дадена право годината от С. М. Обаче изчисленията на годините са правени за разни времена различно.

При изчисленията на годините от С. М. в първата част на Именника, до учредяването на българското летоброение, за основа е взето византийското летоброение съ 5500 от С. М. до Р. Хр., към които се прибавяла съответната лунна година от Р. Хр., като се запазвал напълно характерт на българските изчисления с лунни години и с 12-годишен цикъл, т. е. слънчевата година от Р. Хр., в която се падало даденото събитие, са обръщали в лунна и след това са намирали, на коя циклова година и месец въ 12-годишния цикъл тя отговаря. И тъй, за да се намери българската циклова година на една дадена година от С. М. по българското летоброение, ще трябва най-първо да се извадят 5500, след това резултатът, който представя лунни години от Р. Хр., да се раздели на 12, и полученият остатък ще ни даде търсе­ната циклова година. По тоя начине ще имаме, че от С. М. по българското летоброение се покачил:

Авитохол през 9-ия месец на 5650 [5500 + 150 л. г. от Р. Хр.], която дава дилом циклова година.

Ирник през 9-ия месец на 5950 [5500 + 450 л. г. от Р. Хр.], която дава дилом циклова година.

Гостун през 9-ия месец на 6100 [5500 + 600 л. г. от Р. Хр.], която дава дохс циклова година.

Курт през 3-ия месец на 6102 [5500 + 602 л. г. от Р. Хр.], която дава шпор циклова година.

Безмер през 3-ия месец на 6162 [5500 + 662 л. г. от Р. Хр.], която дава шпор циклова година.

Исперих през 1-ия месец на 6163 [5500 + 663 л. г. от Р. Хр.], която дава вери циклова година.

При изчисленията на годините от С. М. във втората част на Именника, т. е. след учредяването на Б. Е., бил запазен същият принцип с тая само разлика, че към 5500 г. от С. М. до Р. Хр. се прибавя 680 слънчева година от Р. Хр. до първата (включи­телно) година на Б. Е.; получената 6180 година от С. М. до Б. Е. ни дава едно постоянно число, което е кратно на 12, следов. имаме завършен цикъл; към него се прибавяла българската лунна година, в която се падало даденото събитие, и по тоя начин се получвала годината от С. М., в която се е случило известно събитие, като и тук се е запазвал напълно характерът на българ­ските изчисления с лунни години и с 12-годишен цикъл. Тук изчисленията се значително опростяват, защото, без да се вадят 5500 от дадената година от С. М. по българското летоброение, направо може да се получи цикловата българска година, след като дадената година от С. М. се раздели на 12, т. е. манипулира се също така, както когато търсим известен индиктион по визан­тийското летоброение от С. М. По тоя начин ще имаме, че от С. М. по българското летоброение се е покачил:

Тервел през 9-ия месец на 6203 [6180 + 23 л. г. от Б. Е.], която дава етхь циклова година.

Неизвестниятъ през 8-ия месец на 6220 [6180 + 40 л. г. от Б. Е.], която дава дванш циклова година.

Севар през 6-ия месец на 6226 [6180 + 46 л. г. от Б. Е.], която дава тох циклова година.

Кормисош през 9-ия месец на 6242 [6180 + 62 л. г. от Б. Е], която дава шегор циклова година.

Втех през 1-ия месец на 6259 [6180 + 79 л. г. от Б. Е.], която дава морин циклова година.

Телец през 6-ия месец на 6265 [6180 + 85 л. г. от Б. Е], която дава сомор циклова година.

[Сабин през 6-ия месец на 6268 [6180 + 88 л. г. от Б. Е.], която дава дванш циклова година].

Умор през 4-ия месец на 6270 [6180 + 90 л. г. от Б. Е.], която дава дилом циклова година.

Така е изчислена годината за основанието на Преслав, дадена в Омортаговия надпис от Чаталар (сега Крумово). Там се чете, че събитието е станало въ σιγορελίμ българска циклова година, или 15-ия индиктион по византийската ера. 15-ият индиктион отговаря на 6330 г. от С. М. ( = 5508 + 822), която се е продъл­жавала от 1 септември 821 до 31 август 822 г. от Р. Хр., а σιγορβλεμ или шпор алем по българското летоброение, т. е. 1-ия месец на 2-та (вол) циклова година отговаря на 1-ия месец от 6326 г. от С. М. [ = 6180 от С. М. до Б. Е.+ 146 лун. година от Б. Е., в която е станало събитието], или събитието се отнася към 1-ия месец на 146 л. г. от Б. Е, която наистина дава шегор циклова година [146:12=12 + 2] и е почвала от 28 август 821 [145 л. г.= 140.65 с.г. +680=820.65] с. г. от Р. Хр., а оттука 1-ият месец на 146 л. г. ще бъде от 28 август до 23 септемврий 821 г., а по византийската септемврийска година ще бъде 1-ият месец на 822 г. от Р. Хр., т. е. тъкмо началото на 15-ия индиктион. И тъй основанието на Преслав се отнася към септемврий 821 ». от Р. Хр.

По същия начин ще да е изчислена и годината 6328 от С. М. в гореспоменатия фрагментиран надпис: 6328 – 6180 = 148 л. г. = дванш циклова година от Б. Е., която се е продължавала от 142.59 до 143.56 слън. год., или от 6 август 823 до 24 юли 824 г. от Р. Хр.; по-точно не може да се определи, защото на надписа не е запазен месецът.

В християнска обаче епоха редом с посочения тук начин срещаме и друг, в който се смета от С. М. до Р. Хр. с 5505. Това е способът на еп. Константина, с който последният е работил при определение датата. Там той дава годината 6406 от С. М., която се е свършвала в 12-ич индиктион на византийската ера. Тоя индиктион се е продължа­вал от 1 септемврий 893 г. до 31 августъ 894 г. от Р. Хр. Да видим дали нашата година дава посоченото тук 12-месечие: 6406 — 6185 = 221 л. г. = 5-та (дракон) цикл. година от Б. Е., която се е продължавала от 213.40 до 214.37 сл. год., или от 27 май 894 до 15 май 895 г. от Р. Хр.

По същия начин с 6185 от С. М. са изчислени и следните дати от българската история.

1. За покръщането на българите са известни две дати: 6376 и 6377 от С. М., а в приписката на Тудора Доксов е дадена по българското летоброение, т. е. това събитие е станало през 5-ия месец на 11-та циклова година. Ние първом ще работим с 6376 г., а после ще покажем, как е произлязла втората 6377 г. И тъй 6376 г. дава 191 [ = 6376-6185] лун. година от Б. Е, или събитието е станало през 5-ия мес. на 191 лун. год., която дава тъкмо βτχκ [191:12=15 + 11]; 5-ият месец на 191 лун. год. се е продължавал от 184.62 до 184.71 сл. г. от Б. Е., или от 864.62 до 864.71 от Р. Хр. или от 17 август до 15 септември 865 г., следов. той с последните си 15 дена влиза в 1-ия месец на 866 септемврийска година; това ясно показва и произходът на 6377 г.: тя е била изчислена по септемврийската 866 го­дина, а оттука може да се заключи, че българското покръщане се отнася към ι-та половина на септемврий 865 г. от Р. Хр.

2. За „преложенiе книгъ на словенскiй iазыкъ“ се дава 30 години след покръщането на българите, т. е. в 6406 или 6407 г., които се намират в зависимост от годината на покръщането; но понеже 6376 г., както видяхме, е по-точна, то и в случая ще работим с 6406 г., която дава 221 л. г. [ = 6406- 6185] от Б. Е.; а тъй като „преложението” е станало точно след 30 години от покръщането, то първото ще трябва да се отнесе не по-рано от 5-ия месец на 221 л. г. от Б. Е., който се продължавал от 213.72 до 213.79 сл. г. от Б. Е., или 893.72 до 893.79.

3. В приписката на Тудора Доксов за смъртта на княз Бориса е дадена дата в събота вечер на 2 май 6415 г. индиктион 14-и. Тая година обаче дава не 14-и, а 10-и индиктион. следов. трябва да се предполага, че една от тия хронологически данни е погрешна. Де е грешката? Ние мислим, че поставеният тук 14-и индиктион не е нещо случайно: очевидно е, че първоначално в текста е стояла година, която наистина е давала 14-и индиктион, а тая година е 6419, която впрочем по византийското летоброение не дава съответната година за смъртта на кн. Бориса 2 май 907 г. в събота; обаче, ако я изчислим по българското летоброение, то ще получим точно годината. И така е: 6419 — 6185 = 234 л. г. от Б. Е, която се е продължавала от 226.98 сл. г. до 226.98 сл. г. от Б. Е., или от 906.01 до 906 98 сл. г., или от 4 януарий до 2 декемврий 907 х. от Р. Хр., в което време се пада тъкмо 2 май 907 г. и то в събота. Тоя резултат ни дава възможност да поясним, как е произлязла грешката: в първоначалния текст е стояла 6419 г. без означение на индиктиона; по-сетне някой преписвач, който е мислил, че тая година е изчислена по византийската ера, прибавил съответния индик­тион—14-и, без да си даде отчет, дали той дава съответната година. Друг обаче преписвач, комуто може би принадлежи достигналият до нас ръкопис, като забелязал, че в 6419 г. 2 май не се пада в събота, изменил я на 6415 според византийското летоброение (с 5508), без да измени и индиктиона от 14-и на 10-и. По тоя начин се получило това несъгласие на годината с индиктиона. По същия начин е било постъпено и с годината 6414 индиктион 10-и (вм. 13-и, грешка вероятно при преписването), дадени в същата приписка на Тудора Доксов за превода на словата на Атанасия Александрийски против арианите от еп. Константина: първоначално в текста е стояла год. 6418, която е била изменена в 6414 заедно с изменението на 6419 в 6415, без да се поправи и индиктиона от 13-и на 9-и. И тъй, и в тая дата за смъртта на княза Бориса е бил употребен същия способ на еп. Константина, какъвто и в неговите „Историкии”, както би трябвало и да се очаква.

Руският летописец дава шест дати за събития от българската история, които макар и да с така също изменени, както и в предната дата, все пак несъмнено са изчислени по българ­ското летоброение. Но преди това да покажем, по-напред ще посочим, в какво се състои изменението. Тия дати са следните:

а)        6410 г. от С. М., под която се разказва за нашествието на угрите (маджарите) в България при Ц. Симеон. Това събитие, според известните до сега хронологически данни от други извори, е станало в 895 г., а от С. М. или в 6403 (с 5508), или в 6400 (с 5505), или в 6395 (с 5500), от които обаче нито една не се схожда с дадената 6410 г., която очевидно не ще да е изчислена по византийската ера.

б)        6422 г. от. С. М. е дадена за първия поход на ц. Симеон против Цариград, — година, която дава 2-и индиктион по визан­тийската ера, а тоя се е продължавал от 1 септемврий 913 до 31 август 914 г. Но летописецът не обърнал внимание на една подробност, която показва, че тоя индиктион не отговаря на съби­тието. В разпространената редакция на Георгия Амартола се право посочва че първият Симеонов поход бил предприет през август, следов. събитието ще трябва да отнесем към август 914 г., когато то е станало през август 913 г. Оттука ясно става, че в оригинала на летописеца е стояла друга година, която той е изменил без оглед на месеца, в който е станало съби­тието, стига само да получи съответния, според него, индиктион, до който той ще да се е добрал по следващата година.

в)        6423 г. от С. М., към която се отнася вторият поход Симеонов против Византия, — година, която дава 3-и индиктион, а тоя се е продължавал от 1 септември 914 до 31. август 915 г. В същата хроника вгорият поход е поставен преди септември, т. е. преди 3-и индиктион, или събитието ще трябва да отнесем към не по-късно от 31 август 915 г., когато всъщност то е станало в 914 г., следов. летописецът и тук не си е давал отчет, когато е изменявал също така безогледно годината на своя оригинал, дето очевидно е стояла съвсем друга година.

г)         6437 г. от С. М. за срещата на ц. Симеон с импер. Романа Лакапина под стените на Цариград, — година, която би отговаряла на 929 (с 5508), на .932 (с 5505) и на 937 (с 5500) от Р. Хр., от които обаче нито една не се схожда с истинската година — 9 септември 923 (а според други 924, за това по-долу). Защо тогава летописецът е взел тая дата? На тоя въпрос лесно ще отговорим, щом се обърнем пак към индиктионната система. 6437 г. дава 2-и индиктион, а повечето византийски хро­нисти, в това число и разпростр. Георги Амартол, дават за това събитие погрешно 2-и индиктион,2) когато всъщност би трябало да бъде 12-и индиктион. Летописецът, комуто е било известно, вероятно от Георгия Амартола, че събитието се отнася към 2-и индиктион, без да се попита, дали тая 6437 година се схожда с истинската дата, оставил я неизменена, понеже и тя дава 2-и индиктион. Всичко това ясно показва, че годината 6437 от С. М. не е изчислена по византийската ера, а по друго летоброение.

д)        6450 г. от С. М. е дадена за смъртта на Симеон, която, според византийските хронисти, се случила на 27 май 15 и индик­тион, или на 27 май 927 год. Обаче дадената 6450 дава от Р. Хр. 942 (с 5508), 945 (с 5505) и 950 (с 5500), от които нито една не подхожда. Летописецът е имал в своя оригинал несъмнено друга година от С. М., но понеже не е разбирал как е била тя изчислена, той е прибавил толкова единици към нея, колкото му са трябвали, за да получи 15-и индик­тион, без да се попита, дали новополучената година дава същинската дата.

е)        6451 г. от С. М. — за сключването на мира между България и Византия след смъртта на Симеон при Петра, което събитие е станало на 8 октомври 927 г. или в началото на 928 септемврийска година. Тая 6451 г. се е получила по същия начин, както и предната, която в случая е служила за основа.

И тъй от направените тук обяснения за хронологическите данни на събитията от българската история у руския летописец може право да се заключи, 1. че посочените тук шест години са произволни, 2. че те са били изчислени не по византийското летоброение, а по друго някое и 3. че те всички са били изведени по един и същи способ в оригинала на руския летописец. Това друго летоброение може да бъде в случая само българското, както ще се убедим по-долу. Ще почнем от 6437 г., която е останала, както посочихме, неизменена по една само случайност:

И наистина: 6437 г. от С. М. — срещата на Симеон с Романа Лакапина е станала, според византийските хронисти на 9 септември, следов. годината ще да е изчислена по септемврийска година, или по януарската събитието се отнася към 6436 год., с която и ще работим. И тъй 6436 г. дава 251 л. г. [=6436—6185], която се продължавала от 242.50 до 243.47 сл. год. от Б. Е. или от 922.50 до 923.47 сл. г. или от 3 юлий 923 до 21 юни 924 г. от Р. Хр. И тъй срещата е станала на 9 септември 923 г. или септемврийска 924 год., която, изчислена по българското летоброение, ще даде 6437 г.

6422 г. е била поставена вм. 6425 г. от С. М., която дава 240 [=6425—6185] л. г., или от 231.83 до 232.80 с. г. от Б. Е., или 911.-83 до 912.80 или от 3 ноември 912 до 22 октомври 913 г. от Р. Хр. И тъй, първият Симеонов поход против Цариград се отнася към август 913 г. или към 1-и индиктион по визан­тийската ера, а не към 2-ия, който дава 6422 г. от С. М.

6423 г. стои вм. 6426 г. от С. М., която дава 241 [=6426— 6185] с. г., или от 232.80 до 233.77 с. г. от Б. Е., или 912.80 до 913.77 или от 23 октомври 913 до 11 октомври 914 г. от Р. Хр. И тъй вторият Симеонов поход против Византия се отнася към не по-късно от ι септемврий 914 г. или към 2-ия, а не към 3-ия индиктион, който дава 6423 г. по византийската ера.

И тъй в двете последни години 6425 и 6426, които се стояли в оригинала на руския летописец, последният ги е намалил с 3 единици.

6410 г. първоначално е била 6407 г. от С. М., която дава 222 [=6407—6185] л. г. или от 214.37 до 215.34 с. г. от Б. Е. или 89437 до 895.34, или от 16 май 895 до 4 май 896 г. от Р. Хр., или нашествието на маджарите в България при ц. Симеон е станало след 16 май 895 г., т. е. напълно съгласно с годи­ната, която дават другите извори. И тъй летописецът е направил тук обратното. т. е. той прибавил три единици към първо­началната 6407 г.

6450 г. първоначално е била 6440 г. от С. М., която дава 255 [=6440—6185] л. г., или от 246.38 до 247.35 с. г. от Б. Е., или от 926.38 до 927.35, или от 19 май 927 до 7 май 928 и от р. Хр., а по това 12-месечие тъкмо влиза 27 май 927 или индиктион — смъртта на Симеон.

6451 г. е поставена вм. 6441 г. от С. М., която е дадена за сключването на мира между България и Византия след смъртта на Симеон при Петра, — събитие, което е станало на 8 октомври 917 г. На тая година съответствува, както видяхме, 255 л. г. от Б. Е, която се е продължавала от 246.38 до 247.35 с. г. от Б. Е, от 19 май 927 г. до 7 май 928 г., а в това 12-месечие тъкмо влиза и 8 октомври 927 или началото на септемврийска 928 г., която, ако се изчисли по българското летоброение, ще даде 6441 г. И тъй в последните две години летописецът е прибавил 10 единици към първоначалните в оргинала му 6440 и 6441 г, само за да получи 15-и и 16-и индиктиони по византий­ската ера.

От приведените тук примери — години, които са достатъчни да ни убедят, че наистина е съществувало собствено българско летоброение, могат да се направят следните заключения: 1. че и след приемането на християнството българите са про­дължавали да водят летоброението по своята собствена ера — от основанието на държавата и 2. че те са усвоили византий­ската септемврийска година, за да могат по-лесно да намират съответния на българската циклова година индиктион.

На следните две страници даваме две таблици, в които са представени резултатите на нашите изчисления за двете части на Именника. При това считаме за нужно да дадем следните пояс­нения: 1. В таблица 1 под „управлявал“ са посочени закръглени години, както те са показани в именника. 2. Изразът „не<3 год.“ значи „не повече от 3 години·; напр., Телец е управлявалъ не повече от 3 години (същото значение имат „не <1 год.“ и „не < 2 год.“). 3. Изразът „почва от“ значи, че съответният месец на дадена лунна година почва от еди коя си слънчева година от Р. Хр. или Б. Е., или от еди-кое си число на известен месец в януарската слън. година от Р. Хр. Напр., Авигохол се покачил от 9-ия мес. на 150 лун. год. от Р. Хр., а това отговаря на 145-17 слън. год. от Р. Хр., или 9-ия мес. на 150 лун. год. от Р. Хр. почва от 3 март 146 януар. година от Р, Хр., с други думи, Авитохол се покачил през март или 1. или 2. април 146 год. от Р. Хр.; — друг пример: Севар се покачил от 6-ия мес. на 46 лунна година от Б. Е., а това отговаря на 44.04 слън. год. от Б. Е., или 6-ия мес. на 46 лунна год. от Б. Е. почва от 14 януари 724 януар. година от Р. Хр., с други думи, Севар се покачил през вто­рата половина на януари или през първата половина на февруари 724 год. от Р. Хр. 4. Там, дето месецт на цикловата година не е известен, туряме само „ през “ еди-коя си година, защото да­тата не може по-точно да се определи, а в графите „почва от“ е означено, от кога се почва самата година.

I. До началото на българското летоброение.

Година на покачването

Имена
на князете
и събитията
Година на покачването
Циклова
година
От Рождество Христово От С.М.
Години Януарска
година
Септем.
година
с
5500
Лунни Слънчеви
През От Управлявал Почва от Почва от През През
1. Авитохол дилом твирем 9 мес.на 150 г. 300 г.
150 г.
2 год.
60 г.
не < 1 г.
не < 2 г.
36 г.
145.17 3 март 146 146 5650
2. Ирник дилом твирем 9 мес.на 450 г. 436.17 3 март 437 437 5950
3. Гостун дох с твирем 9 мес.на 600 г. 581.67 5 септ.582 583 6100
4. Курт шегор вечем 3 мес.на 602 г. 583.12 8 февр.584 584 6102
5. Безмер шегом вечем 3 мес.на 662 г. 641.32 27 апр. 642 642 6162
6. Исперих вери - през 663 г. 642.14 22 февр.643 643/4 6163
7. Отцепването му (пета) - през 665 г. 644.08 30 ян. 645 645/6 6165
8. Начало на
Българ. ера
сомор
ени-алем
1 мес.на 701 г. 1 ян.680 1 ян. 680 680 -

II. От началото на българското летоброене

Имена
на
князете
Година на покачването
От българската ера От Рождество Христово От С.М.
циклова
година
в месец
Години януарска
година
Септ.
година
С 6180
лунни слънчеви
През От Управлявал Почва от
1 м. на 1 г.
Почва от
1 ян. 680
През През
1. Исперих сомор ени-алем 1 мес.на 1-таг. 22 г. и 8 м.
16 г. и 11 м.
5 г. и 10 м.
16 г. и 3 м.
16 г. и 4 м.
6 г. и 5 м.
не < 3 год.
1 г. и 10 м.
30 дена
680 6180
2. Тервел етх твирем 9 мес. на 23 г. 21.98 28 дек. 701 702 6203
3. Неизвест. дванш шехтем 8 мес. на 40 г. 38.39 23 май 718 718 6220
4. Севар тох алтом 6 мес. на 46 г. 44.04 14 ян.724 724 6226
5. Кормисош шегор твирем 9 мес. на 62 г. 59.81 25 окт. 739 740 6242
6. Винех морин алем 1 ден на 79 г. 75.66 1 сеп. 756 757 6259
7. Телец сомор алтем 6 ден на 85 г. 81.87 18 ноем.761 762 6265
8. Сабин дванш алтем 6 ден на 88 г. 84.78 15 окт. 764 765 6268
9 Умор дилом тутом 4 ден на 90 г. 86.57 28 юли 766 766 6270

 

Текст-факсимиле на Именика от ръкоп на Московско-синодалната  библиотека № 280, лист 63 Текст-факсимиле на Именика от ръкоп на Московско-синодалната  библиотека № 280, лист 69 Текст — факсимиле на Именика от ръкоп на Петроград.  Публичпа библиотека, Погодиновска сбирка № 1437, лист 72 Текст — факсимиле на Именика от ръкоп на Петроград.  Публичпа библиотека, Погодиновска сбирка № 1437, лист 73

Съдържание: