x Разказът за преместването на българското тържище от Цариград в Солун

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски – „История на Българската държава през средните векове” - ТОМ I, Част 2

Разказът за преместването на българското тържище от Цариград в Солун

Сведения по историята за пренасянето на българското тържище от Цариград в Солун ни дава хрониката на Симеон Метафраст и Логотет, от която са ги заимствували другите по-късни гизантийски хронисти в една или друга форма Хрониката на Симеон Логотет, както е известно, е дошла до нас не в оригинал, а в разни преписи, претърпели една или друга преправка във формата на изложението. Тя или е влязла като продължение на по-стари от нея хроники, или пък е известна под чужди имена, както това се установи напоследък. Интересуващият ни разказ е предаден в Cod. Paris 845, contin. Georg. Hamartoli, у Leo Grammaticus, в старобългарски превод, в Codices Vatic. 153 и 163 и у Teophanis Contin. почти еднакво с незначителни разлики, които не изменят смисъла му. Тия разлики ще се видят от следната съпоставка на текстовете:

От тая съпоставка ясно личи, че тук имаме две редакции на един и същи текст, от които първата се смята, че съдържа първоначалния текст на Логотетовата хроника или поне стои най-близо до него, а втората представя само изкуствена вариация на текста с незначителни пропуски, или, с други думи това е една перифразировка на първоначалния текст. От тая (втората) редакция се е ползувал и Продължителят на Теофан за своята хроника.

Съвсем иначе ни предава тоя разказ Из. Скилица според Кедрин, който пише следното: δοϋλος ήν εύνοΟχος τφ βασιλεοπάτορι Μουσικός κολούμενος. ούτος συμφιλιωθείς άνδράσιν έμπορικοΓς καί φιλοκερδέσι, βουλόμενος κερδαίνειν αύτούς, τζ πρός τδν ΖαούτζΛν χρησάμενος παρρησία τάς έκ Βουλγαρίας είσαγομένας πραγματείας είς τήν πόλιν ευθέως μετέστησαν εις Θεσσαλονίκην, καί τους είρημένους έμπόρους τελώνας έκείσε κατέστησεν, οΐτινες κακώς διετίνεσαν τούς τάς πραγματείας μετιόντας Βουλγάρους, βαρέα είσπραττόμενοι τελωνήματα. τφν δέ Βουλγάρων άναγγειλάντων ταυτα τφ Συμεών, καί τούτου δήλα τφ βασιλετ κατστήσαντος, έπεί τζ πρδς τόν Ζαουτζδν συμπαθεία νικώμενος πάντα ώς λήρον ήγέσατο καί ούδεμι«ς ήξίωσεν έπιστροφμς, т. е. “Василеопаторът имаше роб евнух, наричан Мусик. Тоя, след като се сприятелил с мъже търговци и користолюбци, искайки да ги спечели за себе си, понеже се ползувал със свобода от страна на Зауца (т. е. Зауца му предоставил да действува свободно), внисаните от България в столицата стоки веднага преместил в Солун и за митничари там поставил казаните търговци, които зле постъпвали с дохождащите със стоки българи, като налагали тежки мита. Когато българите известили на Симеон за това, а той съобщил на императора, последният, побеждаван от разположение към Зауца, счел всичко за празни приказки и не (го) удостоил с никакво внимание.”

Ако сравним тоя разказ с двата по-горе приведени, не е мъчно да се разбере, че Иван Скилица е имал под ръка хрониката на Симеон Логотет във втората редакция, както това показват многото сходни изрази и дори изречения. Обаче в същността на разказа той се рязко отличава: докато в първите две редакции преместването на българското тържище се приписва на двамата гърци търговци, и то чрез посредството и с помощта на Мусик, Скилица го отдава лично на последния, който искал чрез двамата гърци да постигне користолюбиви цели, ползувайки се от доверието и разположението на Зауца

Наред с това Скилица дава някои подробности, които правят разказа му по-последователен, по-ясен и по-логичен, когато в другите две редакции на Симеон Логотет се забелязват непълноти и дори несъобразности. Така например твърде странно и непонятно се явява това обстоятелство, че само по желанието на двама някакви си търговци е могло да се наложи на византийското правителство такава една промяна, която имала колкото търговски, толкова и политически характер. Освен това в тях не е изтъкнато в какви връзки се намирали интересите на двамата гърци с търговията на българите и изобщо с българското тържище, а само се съобщава, че те се отнасяли зле спрямо българите в събирането на митата, без да се посочва в качеството на какви те са вършели това. Очевидно първоначалният текст на Симеон Логотет е претърпял едно неумело съкращение, което затъмнило смисъла. У Скилица тия несъобразности и непълноти са избягнати.

Но тогава как се обяснява тая съществена разлика в двата текста? Ние не можем да допуснем, че Симеон Метафраст и Логотет, един от най-видните византийски писатели във втората половина на Х век, известният съставител на Сборник от житиета на светиите, който се ползувал с твърде голямо значение не само във Византия, но и в много други страни, е писал тъй несмислено и тъй нелогично своята хроника. От друга пък страна, недопустимо е така също да се твърди, че Иван Скилица, който се приема за един от най-добрите византийски хронисти, си е позволил самоволно да измени до неузнаваемост своя извор — Теофанония продължител. Имайки пред вид тия две невъзможности, ние дохождаме до заключение, че Иван Скилица или се е ползувал от друг неизвестен засега извор — а такива ги има и се признават — по нашия въпрос, като попълнил и оправил текста на Теофановия продължител, извор, от който е черпил и Симеон Логотет, или пък е имал под ръка и първоначалния текст на последния, който е съдържал разказа в същия вид, както у Скилица, но който в известните засега преписи е бил изменен под перото на Логотетовите преправачи и съкращачи, които са искали, може би да маскират низката роля на Мусик, зад когото се криел сам василеопатор Зауца, да стоварят всичката вина върху двамата гърци търговци и по тоя начин да затъмнят истината по това събитие, като представят византийското правителство за безучастно в пренасянето на българското тържище от Цариград в Солун.

Въз основа на гореизложеното ние приемаме разказа на Иван Скилица за истински като по-логичен и по-правдоподобен. Защото както Мусик, тъй и другите двама, Ставракий и Козма, са били нищо друго освен едни агенти на користолюбивия Зауца, които са вършили всичките му нечисти и незаконни предприятия за обогатяване. Това най-ясно се види от следния разказ на Симеон Логотет за техните дела и край. “Мусик и Ставракий били наклеветени на император Лъв (след смъртта на Зоя в 896), задето те вземали от стратезите и чиновниците дарове (рушвети) и ходатайствували за тях пред василеопатора. И еднъж когато Ставракий влизал при Зауца с писмото на някого от стратезите, щом го видял императорът, стоейки на балкона (έν τφ ήλιάκψ), влязъл и той след него и като го хванал за ръкава, извел го вън уж да го разпита за стратезите. Като го довел към еднокрилната врата (μονό^υρον), взел писмото и го захвърлил, предал го на случайно намиращите се там, за да го изведат от двореца, и заповядал да го подстрижат. Като се научил Мусик за тоза, изпаднал в отчаяние. След като влязъл там, дето Мусик стоял пред Зауца, императорът го ударил в тила, извел го и го предал на постелника Христофор, като му заповядал да го заведе в Студийския манастир и да го направят монах. Не след много умрял и Зауца в двореца.” Какво е станало с Козма, не се знае. По тоя начин най-сетне Лъв VI сполучил да се избави от тая клика престъпници, които злоупотребявали с доверието му за свои лични облаги и във вреда на държавните интереси.

От по-сетнешните хронисти Псевдосимеон Магистер (ed. Bon., p. 701) намерил за добре съвсем да изпусне нашия разказ, а Зонара (IV, р. 401–4) целия разказ предава в следните думи: : τών δε Βουλγάρων ένοπόνδων δντων καί έμπορίας ποιουμένων μετά ‘Ρωμαίων, οί τοίς τελωνήμασιν. έφεστώτες άδικα αύτους είσέπραττον τέλη.

Съдържание: