x За народността на 5-хилядния отряд, присъединил се към ромеите пред боя при Левунион

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски - „История на Българската държава през средните векове” – ТОМ II

За народността на 5-хилядния отряд, присъединил се към ромеите пред боя при Левунион

Когато Алексий I Комнин се приготвил да даде генерално сражение при Левунион, Анна Комнина пише следното: ταϋτα γοũν διασκοπουμένου τοũ βασιλέως κατέλαβαν πρός αυτόν τών όρεινοτέρων μέρων άνδρες τολμητίαι καί ’Αρειμάνιοι αύτόμολοι πρός συνασπισμόν αύτοũ ε£ς χιλιάδας ποιούμενοι πέντε, т.е. „когато императорът обмислял за това, при него дошли по собствено побуждение (т.е. доброволно) от по-планинските места мъже смели и храбри, за да се присъединят към него на брой до пет хиляди“.

В. Г. Василевски вижда в тоя 5-хиляден отряд, който, според него, се отделил от куманския стан (sic!) и се присъе­динил към ромейския лагер, русите, които дошли заедно с ку­маните от Карпатска Рус. „Техният княз, известен по своята предприемчивост, Василко Ростиславович, пише Василевски, още в същата 1091 год. участвувал в похода на куманите против Маджарско, в 1092 год. пак с тях отивал против ляхите. Трябва да се мисли, че и сега той не се е удържал у дома си и бил в броя на ония второстепенни вождове, които обядвали у Алексий, но не наречени по име от дъщеря му“.

Доказателствата на Василевски, че това били руси, са следните:

1. „Думата αùτόμολοι показва, че тук става дума не за собствените поданици на Алексий, жители на тая или оная планинска страна, влизаща в състава на империята, които неочаквано дошли на помощ. Думата αδτόμΰλοι негли би могла да означава люде, дошли доброволно, но не в такъв смисъл Анна употрябява тая дума“.

Наистина, думата αùτόμολοι значи „беглец към неприятеля“, „дезетор“, „изменник“, но тя също значи и „сам доброволно, но собствена воля, без заповед дошел или отишел човек“. Анна, наистина, употрябява тая дума в първия смисъл, както напр. II, на стр. 12, 9, или на страница п. те. 276, s-б и 286, 2, но тя у нея може и трябва да се разбира само във втория смисъл, както напр. I, на стр. 77, 13 и особено на стр. 107 и II, стр. 70, 25, и както трябва да се разбира в даденото место, защото, както ще видим, нямало нужда и изобщо не е могло да има хора, които да напущат печенежкия или куманския лагер и да преминават в ромейския, както заключава Василевски.

2. „Казано е, пише Василевски, че петте хиляди не само дошли при Алексий (πρδςαύτόν), но че те преминали в „неговия строй“: πρδς συνασπισμόν αυτοί). Очевидно е, че става дума само за промяната на редовете, на строя, че хората, които дошли при Алексий, и преди това били готови за бой, но само били в други редове, т.е. в ре­довете на куманите“. — Но преди всичко думата δ συνασπισμός значи „сражение и стояние в тясно допрени щитове“, щит до щит, преди почването на боя, следов. 5-те хиляди души са дошли право в бойната линия на императора, т.е. тогава, когато последният се бил приготвил вече да даде сражение, както и в действителност било, според Анна, и после съвсем не е казано, че те са променявали редовете или строя, защото Анна е употребила тук само един гл. καταλαμβάνω, който у нея значи „заемам место“, „пристигам няма нито дори намек за преминаване и променяване на места, а особено за преминаване от куманския лагер към ромейския, каквито случаи Анна всякога най-точно отбелязва.

3. „Дори и названието, продължава Василевски, на хората, които дошли при Алексий, „смели и марсоподобни“ служи в полза на та­кова обяснение. Доколкото помним, Анна употрябява тия изрази предимно за чужденците". — Ние пък мислим, че тя ги е упо­трябила с цел само да засили смелостта и храбростта на тия хора в сравнение с ромеите; па дори и да допустнем, че тя искала да изтъкне чуждия им произход, все пак нашият пасаж не ни дава право да твърдим, че те са били печенези или кумани, или че „5- хилядният отряд, който ободрил алексий, не е бил някаква волна дружина, състояща от поданиците на империята“.

4. „По вървежа на разказа се види, че „перебежичики“ (беглеците) са могли да бъдат от печенежкия стан, или от куманския, защото преди това стоят думите: „Алексий се боял от безброй­ното множество печенези и кумани и от техния съюз“. Но вече в израза, който посочва само за промяната на военния строй и ре­дове, лежи намек за това, че преминаването станало от стан, повече приятелски на Алексий, т.е. от куманския“. — Но, както видяхме, в приведения по-горе пасаж не съществува никакъв израз, нито дори намек за някаква промяна на строй или редове, така че от разказа съвсем не се види, че „беглеците“ са могли да бъдат от печенежкия или куманския лагер, а приведените в тая точка думи на Анна доказват само, че страхът пред един евентуален съюз между печенези и кумани не е напущал Алексий през всичкото време до деня на генералното сражение, защото нему е било добре известно вероломството на тия варвари. Но тук Василевски изпустнал из предвид друго едно твърде важно в случая съобщение на Анна. Когато изпратените от Мелисина войски пристигнали в ромейския лагер при Хирини, Алексий, разказва Анна, „преминал с тях реката, веднага увеличил надалеч съществуващия там окоп и тия (пристигналите) съединил с останалата войска. Между това ку­маните веднага завзели окопа, отгдето императорът , като се вдигнал с пехотната (войска), преминал (реката), и там разпънали шатрите си“. Тоя пасаж право опровергава всяка възможност за промяната на строй и редове, а още повече за преминаване от ку­манския лагер в ромейския; той ясно показва, че куманите са се намирали постоянно в непосреден контакт с ромейската войска, и нямало защо кумани да преминават като бегълци в ромейския лагер.

5. „По-нататък е казано, че хората, които преминали към Алексий, били „от страни по-планински“, т.е. вероятно, по отно­шение към куманската земя и (предишната) печенежка. Нека при- помним географията на Константин Багренородни (De adm. imp. с. 13, p. 81,9 Bonn): в по-северната част, в съседство с маджа­рите, живеят печенезите, а в планините редом с тях лежат хърватите. Това ни привожда в Рус Прикарпатска, гдето в това време живеел и действувал предприемчивият княз Василко Ростиславович, който хранел широки планове, между другото тъкмял „перенять“ дунавските българи и да ги посели у себе си“.— Едва ли е възможно да се допустне, че, когато Анна Комнина е пишела при­ведения по-горе пасаж, тя се е пренесла мислено тъй надалеч, в куманската или бившата печенежка земя, за да направи сравнение между нея и Подкарпатска Рус и, за да определи, отгде са произ­хождали преминалите към Алексий I пет хиляди души. Нам ни се струва, че по-естествено и по-логично ще бъде, ако кажем, че тук Анна прави сравнение между областта, гдето са ставали описваните от нея събития, която не е била тъй планинска, и ония места, отгдето са дошли 5-те хиляди души на помощ на Алексий I, и които са били по-планински. Освен това Анна употрябила думата тб μέρος, която собствено значи „част от цялото“, „парче“, „дел“, а в смисъл на пространство, „место“, „част от територия“, но по никой начин не „страна* в смисъл на цяла отделна територия. В дадения случай τά μέρη се разбират части или местности в из­вестна област, както е в случая Тракийската област. Посоченото място от Константин Багренородни няма никакво отношение към дадения въпрос, защото Конст. Багренородни определя съседството на печенези, маджари и хървати, а тук се говори за характера на местността, отгдето са произлизали 5-те хиляди души. Най-после, що се касае до широките планове на княз Василко Ростиславович от­носно Дунавските българи, то едва ли може да се отдаде сериозно значение на това известие, защото то се отнася към 1097 год.; после самите думи: „и посем хотел есм переяти Болгары Дунайскыя и посадит я у себе“ са казани в една самохвална реч на самия Василко, може би, под влияние на това, че в Придунавска България преди това се разпореждали свободно и самоволно и печенези, и кумани; па и какво е сам той разбирал под тия думи, мъчно е да се отгатне.

Въз основа на тия важни пояснения и сериозни възражения срещу изказаното от Василевски мнение ние дохождаме до заключение, че пристигналите при Алексий I пет хиляди души са били от „по-планинските места“ в сравнение с местността, гдето са ставали описаните от Анна събития, а това е могла да бъде само източно- Родопската планинска област, на която населението е било всякога и сега е чисто българско. Жителите на тая област, като виждали тежкото положение на императора, под влиянието на Алексиевите писма за помощ и набора на кесар Никифор Мелисин, а така също и пред страха, че, ако печенезите вземат връх в предстоящия бой, то и те не по-малко ще пострадат, доброволно решили да окажат посилна помощ на императора. Като планинци и едри, снажни хора и вече поради самото им доброволно явяване в ромейския лагер, те се показали на ромеите особено силни и храбри, а главното било това, че те дошли в момента, когато Алексий постро­явала войските си за сражение, и право завзели бойната линия.

Съдържание: