x Боляри

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Боляри

(ед. ч. болярин, болярин, боляр)

Българските боляри, както и сръбските, руските и ромънските благородници, се делели на големи и малки. Думата „болярин“ минала също тъй и у ромъни, албанци и руси; в Сърбия и в Босна болярите се наричали властеле (ед. ч. властелин) — дума не чужда, впрочем, и за българите 1. Болярите решавали работите на съборите и заемали всички длъжности; царят, който винаги имал около себе си своя болярски съвет2, всъщност бил само пръв между благородниците в страната си.  

За отношенията на болярите към царя, които изобщо са същите, както и в Сърбия, намираме известни сведения у Данаил3. След битката при Велбъжд възникнала свада между онези, „които са били удостоени от царя на българите с велики почести и със славни титли, притежаващи пълна власт над земите и крепостите на тая страна вместо господаря, за когото те били като братя (яко творима братiя)“. И по-нататък говори той, че те като да са били братя, деца или любими приятели (любими друзи) на царя. Стефан Урош III, като нахлул в България, повел със себе си окованите във вериги пленени боляри, за да му предадат градовете си и цялата страна, ако не искат да бъдат замъчени. След като поставил на престола Шишман II, той признал на болярите всичките им „достойнства (сан) и титли“. Боляри, подтиквани от честолюбиви замисли и жадни за власт, нерядко се домогвали почти до пълна независимост; така напр., около 1200 г. Стрез и Слав в Македония, Иванко Асеновия убиец в Родопа, Яков Светослав, покровителствуван от маджарите, на запад. Крепостта Бдин в западния ъгъл на царството твърде често била сто­лица на отделни независими князе. Там през време на татарското иго е господарувал княз Шишман, чийто син Михаил заел царския престол; по-късно — цар Срацимир. Велико било могъществото и на куманските тертериевци, едни от които станали царе в Търново, а други, като Елти­мир и Воисил, основали собствени княжества в Балкана. Също такава голяма власт достигнало и родственото на тертериевци Смилецово семейство. В XIV в. Балик в Карбона (Балчик) и Добротич при Черно море основали нови държави. Болярите живеели отчасти в Търново и в другите градища, отчасти в своите чифлици. В Търново и до днес още има „болярска махала в стария Бдин — „болярска улица“. В Бълга­рия, както и в Сърбия, всеки пътешественик често забелязва по височините и по скалите развалини от средновековни кули, някои от които обикновено били издигнати върху римски основи; техните донжони, кули и укрепления и до сега не са систематично изследвани4. Дребните боляри, истинската пречка за здрав държавен развой, били, вероятно, и в България също тъй много на брой, както в Хърватско, Маджарско, в Полша, в Русия и до тридесетгодишната война в Чехия. Изобщо взето, те се задоволявали с дървени укрепления и дворци, както и изобщо не бива да си представяме живота на старите боляри в твърде идеален блясъкъ5. Много малко знаем за историята, имотите и развоя на отделните болярски родове. Познати ни са само няколко фамилии от Западна България, които след турското нашествие избягали в балканския град Чипровци, а по- късно се изселили в Австрия. Те са: Парчевичи, Кнежевичи от крепостта Кнежа в областта на р. Скит и Пеячевичи от крепостта Пеячево, потомците на които и досега живеят в Хърватско и Славония.

В днешно време в България няма никакво християнско болярство. Впрочем, може би, „чорбаджиите“ по някои места, като в Елена, да имат произхода си от малките боляри. Много болярски семейства приели мохамеданството. Тия боляри мохамедани тук (както и в Босна) притежават многобройни пергаментови грамоти, обнародването на които с време би могло да хвърли нова светлина върху миналото на българския народ.



1 Отъ прочихъ властель. Константиновата грамота.

2 Асен I со „всѣм своимъ синклитомъ“ (σύγκλητος). Евтимий, житието на св. Иван Рилски (Гласник 22, 286).

3 Данаил 192.

4 Изгледи на някои крепости са дадени у Каница; изгледи на Садовец, Осем Калеси и на Врачанската крепост у Лежан, Tour du monde 1873.

5 В един пергаментов къс от един летопис у Захариев четем, че лечебните извори Лъвки в Чепино били посещавани и одарявани от много боляри.

Съдържание: