x Бойните оръдия и машини на Крум

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски - „История на Българската държава през средните векове”

Бойните оръдия и машини на Крум

Бойните оръдия и машини, които Крум бил приготвил за проектирания от него поход против Цариград в 814 г., се изброяват у Scriptor incertus. Те съ: διαφόρων έλεπόλεων δργανά τε Vxi μϊ)χανήματα κα! μαγγαντΛώ παμμεγεθέστατα, τριβόλου; τε καί τετρα- βολους καί χελώνας καί υψηλούς κλίμακας, σφαίρας τε καί μοχλούς καί όρυάς. κριούς τε καί βελοστάσεις, πυρέβολά τε καί λιθοβολά χαϊ σκορπίδια είς το βαλέσθαι βέλη καί σφενοόνας, πάντα τά μηχανήματα κατά τών επλάξεων, т. е. „оръдия и машини за разни „градопревзимачи”, преогромни метателни машини, триволи и геграноли, куританки, високи стълби, шарове, лостове, копачки, овни и поставки, огнеметни и каменометни оръдия, скорпиони за хвърляне стрели и пращове, всякакви машини против стенните зъбери“.

Ние ще опишем тук всяко едно оръдне отделно.

1. διαφόρων ελεπόλεων όργανά τε καί μηχανήματα καί μαγγανικά παμμεγεθέστατα. — Έλεπόλεις съ били тъй наречените подвижни бойни кули, изнамерени от Деметри Полиоркет. Те се отли­чавали с грандиозната си направа, тъй че в тях могли да се поместят дори най-тежките метателни оръдия; по-късно с името έλεπόλεις се наричали testudines arietariae, т. е. куританките с тарани. Височината на подвижните кули се правела според стените на крепостта и положението на самите кули, като се имало предвид, ще бъдат ли тe турени на земята или върху насип; обикновено те били от 90 до 180 фута (от 27-5 до 55 метра) и имали от 10 до 20 етажи (στέγη, tabulate). от огън те били защитени по най-обикновен начин (със сурови кожи или напоени с оцет, покривки) и освен това били обковани с железни листове за отблъсване на стрели. В долните етажи се намирала вода в доста големо количество за в случай на пожар. В по-късно време в най- долния етаж се намирал обикновено таранът (овенът), а в горните се туряли по-малките метателни оръдия заедно със стрел­ците от лък и прашки. Вътре стоещи и подвижни стълби съединявали отделенията, а всеки етаж имал отвън ход 3 фута (90 см) широк с бруствер. На еднаква височина със стената се намирал мост, който или е висял на въжета и се спущал отгоре върху стената, или в хоризонтално положение се движел от кулата; при това се пазило, щото мостът да е достигал точно до стената и да не се е издавал много над зъберите, защото е могъл да бъде запален отдолу.

2. τριβόλους τε καί πετραβόλους. — Това са очевидно средновековниге западни tribuli (още tribuculi) и petrariae — един вид катапулти (κατα-έλτχ:). огромни метателни машини, с които се хвърляли голями каменни блокове за разтърсване и разбиване стените на обсадените градове. Какво е било устройството им и как са действували, засега остава неизвестно.

3. χελώνας, testudines, куританки. — Това са били дървени навеси, коиго се докарвали на колелета до обсадената стена и се защищавали със своите коси, до земята достигащи покриви, както и с покривите със сурови пресни кожи стени против хвърляния отгоре огън, камъни и стрели. Под прикритието на тия тъй нар. „куританки“ обсадителите са подкопавали и проломвали стени и са приготвяли мини за разрушението им. Това са тъй нареч. χελώνα — проломни куританки. Имало още 1. χελώνα: κριοφόρα, testudines arietariae — куританки с овен, които са служили за прикритие на овена (вж. по-долу) и действуващите с него хора, и затова те били високи, а понеже се премъквали много близо до самите стени, покривите им били твърде здраво построени и имали огнеупорни покривки, и 2. χελώνα: χωστρίίες, testudines aggestitiae — куританки за насипи, под прикритието на които войниците са засипвали траповете около стените, изравнявали са почвата за по-лесно движение на големите машини и особено на подвижните кули; затова те бивали ниски, предният им навес се спущал до земята и изобщо те не се отличавали със солидна направа, по­неже не се доближавали до стените. — Тия съоръжения се нари­чали куританки, според едни (Внтрувий), поради бавното им движение — на колела (4 или 8) или на кръгли греди се дотътряли, а според други (Вегеций), поради приликата си с куританка, понеже под нея ту се издавала, ту се скривала овенската глава.

4. υψηλούς κλίμακας — високи стълби за изкачване на стените. За якост и удобно носене тия κλίμακες, scalae били само 12 фута (=3.67 метра) дълги и към горния край се малко стеснявали; те се правели така, че няколко такива стълби да могат да се наста­вят, една към друга и добре да се залавят. Приготвяли ги от брестово (ulmus campestris) или ясеново (fraxinus) дърво.

5. σφαίρας — шарове, разбира се, големи каменни за метателните машини — балисти (вж. № 9).

6. μοχλούς ха: έρυάς. — Първата дума несъмнено е vectis — лостове — железни и дървени: но втората Бйори превежда, според латинския превод — funes, „въжета“; обаче у Sym. Magitter стои δρυγας (от δρύσσω) — logines, кирки, копачки разни видове, което ние и усвояваме предвид на μοχλοί. Това са разни оръдия за подкопаване и повреждане на стени.

7. Κρός, aries — овен, таран, машина за разбиване и пробиване стените на обсаден град. Между две греди се закачdла третd, много дебела, на вериги или въжета. Тая машина дотътряли на такова разстояние от стената, че закачената греда, като се дръпне назад и после се отпусне напред, силно да удари стената. За да бъде тоя удар по-разрушителен, на предния край на гредата се наставял железен накрайник във вид на овенска глава; а отзад, за усилване на удара, към гредата се закачала голяма тежест. Изобщо размерите и силата на такива машини зависелr от свойството на разбиваната стена. За действие с нея потребни били обикновено ок. 1500 души. След като стената била повредена с тарана, към железната овенска глава прикрепяли желязна кука (falx) и с нея издърпвали от стената размърдалите се камъни. Тия машини се туряли, както видяхме, в долните етажи на обсадните кули (вж. № 1) и на куританките (вж. № З).

8. βλοατίσει;.— Собствено ή βιλόστασις значи „място за стрели” (от βίλος и στάσις), както го превежда и Бйори— „drastands“; но очевидно тук се разбират някакви уреди, от които се пущали против неприятеля изведнъж няколко стрели с един удар от някоя метателна машина. Обаче от един цитат у Дюканж може да се заключи, че това са били някакви подставки, които се строили на самото място на действието и върху които се поставяли метателните машини.

9. πυρόβολά κα: λ’.θέβόλα scil. όργανα. — Тежките оръдия в старо време, според снаряда, който те хвърляли, се делили на стрелометни (όξυ^ελεί; scil. καταπελτ«:, catapultae) и каменометни (λιθόλο·., πιτρόβολοι, ballistae). Първите хвърляли в права посока, вторите — по дъга (траектория); първите стреляли под твърде малък ъгъл, а вторите — под ъгъл от 45о и; първите действували само със стрели, вторите — предимно с камъни, но също и със стрели от големи размери. По форма едните и другите представяли самострели в голям вид с разни приспособления за поставката, закрепата и натягането им. Правометните оръдия, за да попадат вярно, имали прицелни апарати. Те се различавали помежду си по дължината на хвърляните от тях стрели. За на­тягането на най-малките правометни оръдия се искало не по-малко от 2 души прислуга, а големите се натягали с машини, тъй че броят на прислугата не надминавал 3—5 души. Правометните оръдия попадали на разстояние 1200 фута (366 мет.), а стрела от 90 см. на разстояние 1000 фута (305 мет.) могла да пробие дървена преграда от 3—5 см. дебела. — При дъгометните оръдия била възможна само една цел, против която е могъл да действува пуснатият снаряд, когато при правометните, поради хоризонталното летене на стрелата, можело да има неколко цели. Тоя недостатък на дъгометните оръдия старите изправяли с обема на сна­ряда и хвърляли не само огромни камъни (до 100 кг), обикно­вено шарообразни, но и цели греди, във вид на стрели. При тях са действували 6 души прислуга. Най-голяма дистанция съставяли 1000 крачки, но обикновено не надминавали 1100 фута (335 мет.), и на това разстояние един шар от 18 кг можел е да пробие дъска дебела 12.5 см., с разстояние между опорните точки 3—5 мет. Сглобяването на оръдията, дори когато целият материал бил готов, изисквало няколко часа, а понеже пренасянето на металиче­ските части и другия материал било много мъчно, поради това тия оръдия се употребявали само при обсадите и рядко на открито поле. Към правометните се отнасят и нашите πυρόβολα όργανα — шеметни оръдия, които се хвърляли запалителни стрели (πυρο­φόρα βέλη, falaricae), към железния край на които се прикрепял горящ материал, състоящ се от cяpa, смола и масло, ако само в тия πυρόβολα όργανα не требва да видим ония същите си­фони — тръби, от които се изхвърлял морският огън и каквито Крум е намерил в Месемврия след превземането й, а към дъгометните се отнасят нашите λιθοβολά όργανα — каменометни оръдия.

10. Σκορπίδια scil. όργανα. — В по-късно време, след Константин Велики, освен catapultae и ballistae се срещат, още onagri (onager — диво магаре) или scorpiones, описани у Ammian. Marcel Jinus, XXIII, 4, 4. Това оръдие се отличава от другите тежки

p9-1

оръдия преди всичко по това, че механизмът му, който в другите стои прав, в това лежи и дебелото въже от жили между двете стени на сандъка има хоризонтално положение; поради това и пъхнатнят във въжето от жили ок, на чийто горен край е при­крепена кука, а на нея закачена прашка, стои в спокойно състоя­ние винаги вертикално. Тоя ок с помощта на една ръкохватка постепенно се сваля назад, докато легне почти хоризонтално; тогава куката, с която окът се тегли назад, с един удар се освобождава, след което окът се изправя изведнъж на горе и изхвърля напред турения в прашката камък. Това оръдие е получило име onager — диво магаре, защото дивите магарета, гонени на лов, толкова ритат назад и захвърлят такива камъни, че пробива гърдите и главите на ловците; а скорпион се наричало поради стърчащия ок, който изглеждал като жило. Какъв е споменуваният тук скорпион за хвърляне стрели, остава неизвестно; може би под него ще трябва да разбираме описаната тъй неясно balllst от Аmm. Marcel. XXIII, 4, 1., в която едни виждат ново изобрягение и я считат за един голям самострел с еластичен металически лък, а други я приемат за идентична със старата catapulta.

11. Най-сетне споменават се някакви „машини”, специални за действие против зъберите на стените, обаче кои машини е имал пред вид авторът, мъчно може да се отгатне, защото той не дава никакви подробности за тях, нито пък съобщава имената им. Към тях може би ще трябва да отнесем тъй наречените άρπάγη, barpago, — дълги дървени дебели пръти, снабдени накрая с желязна здрава кука; на средата прътът се свързвал с въже, което се окачвало на средното дърво на една бесилка. С желязната кука залавяли стенните зъбери и се мъчели да ги откъснат, като дърпали другия край на пръта.

Описаните тук оръдия и машини били изнамерени от старите гърци, римляни и картагенци; от тях те преминали в наследство и на средните векове и били в употребление с незначителни изменения и прибавки до изнамирането на барута.

Съдържание: