x Първото писмо на император Роман Лакапин до цар Симеон

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски – „История на Българската държава през средните векове” - ТОМ I, Част 2

Първото писмо на император Роман Лакапин до цар Симеон

До Симеон, повелителя на българите

По много признаци се е убедила нашата от бога царска власт за вашето духовно братство, че то винаги, като посветява свободното си време на непристойни и празни размишления, преднамерено пречи на чудното дело на мира и никога искрено и без хитрост нито е мислело, нито пък е писало, но като мечтае все за дела неприлични и като въвежда себе си в заблуда, старало се е и от нас да укрие (своите мисли). Като обмисляхме грижливо това и опровергахме излаганите от твоето братство несправедливи във всички отношения възражения и доводи, ние прибягвахме към предишните писма и като (ви) уговаряхме чрез тях, от една страна, да престанете да настоявате на убийства и война, а, от друга, да се придържате в блажения мир, то (предполагахме, че) може би с изпращането на чести писма ще бъдем в състояние да смекчим жестокостта на вашето сърце.

Но, както изглежда, ние напразно сме се трудили и, тъй да се каже, по вятъра сме пръскали думите си. Когато получихме вашето писмо и погледнахме наслова, от него вече узнахме — понеже подобно наше предположение за вашето братство не е погрешно, — че и съдържанието на написаното вътре не е добро, понеже ние познахме “по ръба цялото платно”. И като си помисля за твоето благоразумие и ум, иде ми да се учудвам доколко ти, като мислиш винаги за дела неприлични и се отдалечаваш (τήν διάστασιν έργαζόμενος) от мира, никога не отстъпваш не само с дела, но дори и със самите си думи. Кажи ми какво необикновено нещо е станало за тебе от това, че ти се пишеш “цар на българите и ромеите” (βασιλέα Βουλγάρων κα Ρωμαίων), когато бог не съизволява (на това) и не съдействува на дело? Каква ти е печалбата от това, че насилствено си завзел нашата земя? Какви ти са от нея доходите? Какъв данък получаваш от нея? Напротив, ако да беше пожелал да разгледаш (работата) подробно, наистина след толкова убийства и опустошения не ти остава друго освен едно само владение на крепостите, от които ти предстоят немалко главоболия за снабдяването им с провиант и оръжие, а при това населението се измъчва и погива.

И тъй, ако ти желаеш да се именуваш цар на ромеите, нищо не ти бърка да се прогласиш и за господар на цялата земя, на която ти не притежаваш дори и най-малка част за поселение, ако и да мечтаеш много за себе си; ако ли пък искаш, (то наричай се) и амермумин на сарацините, за да станеш по-страшен за хората, както — аз не се шегувам — в приказката за оная жена, която нарекла сина си Полихроний наскоро след смъртта му. Ако би трябвало някой да се нарича цар на ромеите и българите, то по-скоро трябваше да се наречем ние, които сме получили това от бога и по негово доверие сме добили царската власт, а не вие, които се силите с кръв и убийства да я добиете.

Но каква полза се явява от това? Недей мисли, духовни ми брате, че ти, който си разорил целия Запад и си изловил в плен жителите му, по такъв начин (можеш) да се наричаш цар на ромеите, защото последните не са доброволно към тебе дрибягвали, но, заробени от вас със сила и война, побягнат от вашите (страни) и при нас като при единоплеменници прибягват. И тъй, разбери и това: миналата година избягаха в мирната и тиха наша държава до двадесет хиляди българи, които, види се, са намразили вашето военнолюбиво съпротивяне и непримирими помисли. И тъй нима поради това ние ще се нари чаме царе на ромеи и българи? Да не дава господ да се откажем от своите имена и да се кичим с чужди и чрез това да се подлагаме на осъждане като несправедливци и похитители! Цар на кои ромеи се наричаш ти? На ония ли, които са от тебе изловени, или на ония, които са предадени на неверните племена и обречени на робство? Обаче за другите ти твърде добре знаеш какво за тебе мислят и говорят. И тъй мене, духовни ми брате, повече слушай, отколкото своите лъже-пророци и гадатели, които, облащавайки и измамвайки твоя разсъдък, изобличени са и ще се изобличават като лъжци, защото твоите работи отиват зле — ако искаш това да разбереш. Но аз се боя да не би, като се наричаш цар на ромеите, да се лишиш от собствената си власт и да не си спомняш по-сетне често за нашето благоразумие, което ти, надсмивайки са и шегувайки се, нарече коварство, а сам оставаш сляп пред св. писание; защото според мудрейшия Соломон ние знаем, че коварството е мъдрост, поради което той е и казал: „да дастъ незлобивымъ коварство” (Прит. I, 4), като загатва в тоя случай за коварството не в лош смисъл, а посочва разумно на достояние. И вярвайки това, ние не подразбираме под мъдрост едно, а под коварство друго, но знаейки, че то е едно и също, ние го отбелязваме с името коварство; ако пък се е породило у тебе някое друго коварство, то ти сам можеш да знаеш по-ясно.

Това и предявеното в писмото на твоето братство е справедливо споменато и показва по самата истина, че не ти сам си бил по-напред оскърбен от нас или си претърпял нещо поради нарушението на взаимните съглашения и (чрез това) да ти се покорим съгласно с божествената заповед и да успокоим тревожната ти душа, но че ти сам по-напред си огорчил нас и пръв ти си нарушил съглашенията и клетвите, че ти си тръгнал с поход против нас, че ти си опустошил земята (ни) и завзел градовете, че цялото население си изклал с меч и божествените жертвеници си срутил до основата им, а свещеници и монаси си направил (да стават) жертва на меча. И вместо, както се падаше, ние като по-напред онеправдани н опечалени да се удостоим от вас с необикновена утеха и да получим това, от което сме тирански лишени, напротив, ние се укоряваме от твоето братство като онеправдатели и се изискват от нас и други градове и места освен ония, които ние изгубихме, и макар вие да сте (ни) онеправдали, както и речта показа, обаче ние се обвиняваме. О, несправедливост и престъпление! Но поради такова ваше злодеяние ние няма да пренебрегнем своите (земи) и няма да умълчим за справедливите основания и вменяваните нам обвинения в това, че сами ние не сме удържали това (т. е. земите) с кърви и тирания. Обаче кой от здравомислещите не знае, бог е творец на доброто и непричинител на злото и че той заповядал по-скоро хората да се размножават, отколкото да се намаляват? Кой не знае, че нищо от нашите (земи) не ти е дарувано от бога (Пс. V, 7). А ако това е тъй, как ние ще кажем, че толкова божии дарове са твои, когато бог мирно и безкръвно раздава собствените си дарове, комуто той желае? Доколкото пък трябваше, ние бяхме снизходителни: ние се обръщахме към вашия разум с мирни послания, ревностно дадохме подаръци и още по-ревностно обещахме да дадем, ако твоето братство склони да сключи мир; свети отци изпращахме да те умоляват, пратеници пращахме с предложения за мир (τά πρ6ς ειρήνην λέγοντας); и най-сетне срещнахме се един с други; никой никога не е виждал подобно нещо; ние се разговорихме за богу угодни неща, ако и да не намерихме нищо от това истинско в тебе. Ако ли пък ти освен това искаш още друго снизхождение, то за какво още снизхождение бихме говорили? За това ли, което вие настойчиво искате? Това според нас не е снизхождение, а разпадане; не е устроение, а опустошение; не е обединение, а разкъсване; защото тоя, който предава повереното нему от бога на народи другоплеменни и кръвожадни, осъжда се като такъв, който е направил не снизхождение, а престъпление.

И тъй, не се надявай, духовни ми брате, че ще се сбъдне такова снизхождение, защото това, което ни е от бога връчено, ние няма да отстъпим на ония, които несправедливо се домогват да господствуват над него. И какъв благовиден предлог ти имаш да казваш, какво “българите имат обичай да изискват чуждото и да го не връщат”, когато ромеите имат най-непоколебим закон да не предават собственото си? А пък ако вие се стараете тъй усърдно да спазвате тоя беззаконен обичай, само за да придобиете чрез него чуждото, то как вие (можете) да казвате, че ние, които се борим за собствените си права, постъпваме недостойно сами за себе си, като привеждате при това известното евангелско изречение, което гласи: (Лука VI, 29; Мат. V, 40). Но ако Христос заповядва и собствения си хитон да дадем от любов, то как такъв, който присвоява чуждото и не го връща, може да бъде почитател на мира и да не налага върху себе си заплашването на св. писание? И аз зная, че на твоето братство е твърде добре известно кой е тоя, който се обръщал към това изречение заради насмешка и поругание над Христовото учение, а ти не трябваше като ученик Христов, както ти се обявяваш, да разбираш неговите душеприятни думи за душевредни поради едно порочно и неуместно желание. Защото не е възможно, щото тоя, който мисли за подобни неща и настоява на такива, да се съгласи на мирни договори. Та и как ще стане такова велико и небесно дело, когато ти искаш и се домогваш до това, което и преди, ήμών δέ μηδέ τδν παρά τοϋ ξέρτων, и ти би употребил всичко, няма да говорим за градове или владение на земя, ако и да разсъждаваш сам по себе си в писмото си до нас, че Доростол и другото, посочено от тебе в писмото ти, били са на тебе като на непризнат (τυγχάνοντι = случаен) учител на това (учение); но забрави ония неуместни мисли и бъди задоволен от границите на своите прародители. Спри меча! понеже и той се вече умори да убива, за да не би някак си мечът на отмъщението да заблести над вас, а неговият (на отмъщението) лък да се опъне; загаси в сърцето си най-сетне старите и неопределени образи, за да може да се впише вместо тях свещеното име на чистия мир! Свести се и познай какво оправдание там горе ще представиш, когато тълпата убити от тебе ще стане до тебе, като призовават съдията и създателя против тебе! Отхвърли упорството към мирните съглашения и дори на това, за което сме ти често обявявали, ако искаш, ще се съгласим, като те уведомяваме за нашите неизменни решения, а именно: ние никога няма да ти дадем нито една педя земя, нито крепости, нито пък някой друг имот, негли само това, че към условията, сключени от императора кир Лъв ние ще прибавим още обявените на тебе сто скарамангии, защото и той (в онова време), когато вие и двама сте произнасяли страшните клетви за мира, нищо такова не приел, което би причинило гибел и позор за ромейското царство. под властта на предишните императори, а сега, когато ти господствуваш над тях, съвсем не ни се показва тежко, защото то е станало за нас навик; и че ако да бяхме ти дали тъй наречените от тебе μανδρά, то ние щяхме вече да забравим и тях, както и ония.

Но нека бъде известно на твоя разум, че той неправилно е написал това. Понеже ромеите, ако и да са навикнали вие да владеете земята им, все пак не са я забравили, па и допусналите това императори немалко се укоряват, задето са позволили вие да заселите такава земя. И тъй, ако ти със закон постановиш, че да стане нещо навик е твърде лесно, и поради това считаш за достойно да ти прибавим и от нашите земи, то и ти сам навикни към собствената си земя и не пожелавай оная на ближния. Нека това тъкмо да не се покаже тежко и И тъй и ние, като се съгласяваме с това според точните определения на неговите грамоти, искаме мир и приканваме вашето братство да мисли за същото, както и ние. А ако ти като истински християнин заради душата си желаеш да издигнеш великото дело на мира, като ни върнеш назад всичката наша земя и крепостите в нея, напиши, и ние ще изпратим хора, които да устроят това най-богоугодно дело; ако пък не изоставяш предишните си намерения, но още и сега стоиш на тях, без да склоняваш на подаръци и без да се покрусваш в сърцето от страх пред бога, то не ни пиши друг път и не мисли, че някой ще бъде изпратен от нас; защото зная и съм съвсем убеден, понеже това съм чул от благочестиви и свети мъже, че ако и да желаеш да сключиш мир, обаче ти не ще бъдеш в състояние, защото бог ожесточава сърцето ти, за да покаже над тебе своята мощ.

Поради това аз не исках сега да ти пиша, но за да изпълним своя дълг и да наставим вашето неизвинително (άναπολόγητον) братство, ние ти пращаме настоящото писмо, а ти сам решавай и постъпвай тъй, както искаш, понеже не ще бъдеш в състояние нищо по-лошо да направиш от това, което си направил, или пък да нанесеш някоя по-нова вреда освен тая, която сме претърпели. Ние се уповаваме на бога на отмъщението, на бога на милосърдието и състраданието, който противостои на високомерните, който издига смирените и сваля горделивите, който е състрадателен и дълготърпелив, който се смилява над злочестините на хората. Той чудесно ще прояви своето милосърдие към нас и ще отплати на извънмерно надменните.

Съдържание: