x Басейнът на Черно море

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Басейнът на Черно море

Дунав (Danubius, Ἴστρος византийски Δάνουβις)1, по цялата дължина на долното си течение, от устието на Тимок до вливането си в морето, напоява границите на България. Тук той не е бързотечният, прекрасният син Дунав на горните страни, а бледна, бавно движеща се река — „бели Дунав” на българските народни песни, — подобно на река „сладководно море” у византийците2. Надлъж покрай влашкия дунавски бряг се разстилат неизмерими гъсталаци и блата, в които се въдят безбройни ята водни птици. А българският бряг има склон, висок понякога до 60 м и на места е живописен; следователно дунавска България не е низина, а високо плато. Влашкият бряг, който се издига само от 1 до 12 м, прави тъжно впечатление, ако се гледа от параход; ако пък на румънската земя се гледа от височините на българския бряг (напр. при Никопол), ще се видят на известно разстояние от брега красиви градини и полета с весели горички, прорязани с широки пътища и осеяни с яркобели чифлици и села. На Долния Дунав по-големите градове са разположени повечето по двойки, един на българския, друг на румънския бряг. Видин и Калафат, Никопол и Турну Мъгуреле, Свищов и Зимнич, Русчук и Гюргево, Тутракан и Олтеница, Силистра и Калараш и т. н.3 При пълноводие морските параходи могат да дохождат до устията на Искъра, дори и по-нагоре. При Расова Дунавът завива на север, при Галац на изток и по такъв начин достига да морето, като прави един голям кръг, който пътешествениците обикновено съкращават с помощта на железниците от Русчук за Варна или от Черна вода за Кюстенджа. Бреговете на най-долния Дунав са много еднообразни и лятно време често напомнят обгаряната от слънцето африканска пустиня, тъй напр. при Хърсово (Хирсова).

Дунавът, чиято делта представлява едно безкрайно зелено поле от тръстика, с безбройни притоци и блата, 130 квадратни мили, има три главни устия. При Исакча той за пръв път се разделя. Левият ръкав Килийски, който в средните векове се е именувал Λυκοστόμιον, „Вълче устие”, за което напомня лежащият недалеч от устията днешен градец Вилков (wilk, по полски вълк), се влива в морето, протичайки покрай Измаил и Килия. Десният ръкав пред Тулча отново се разделя на ръкави Сулински и Св. Георги. Сулинският ръкав е тесен, лъкатушен и при устието има опасен подводен насип; при вливането му в морето лежи градецът Сулина. Ръкавът Св. Георги (древният ̒Ιερὸν στόμα, в средните векове St. Georgi) минава край височините на Добруджа и въпреки своите завои е най-дълбок; чрез ръкава Дунавец той се съединява с огромния залив Разим (в древността Halmyris, у виз. Ὀζολίμνη). По-рано цялото дунавско корабоплаване се е насочвало по Георгиевското гърло, което сега е почти напълно изоставено. По-късно русите са насочили всички съобщения през Килийския ръкав (1829—1854 г.). А днес всички кораби се ползуват от Сулинския ръкав, чието оправяне струва много пари.

Морава (в древността Margus), най-голям дунавски приток на полуострова, се образува от Българска и Сръбска Морава; името ѝ значи „синя”4

 Българска Морава, или Бинч Морава5, започва при Карадаг (Църна гора); тя се образува от сливането на потоците Бинча и Бучива под Бинча планина. Изпърво тя тече на север, по-сетне завива на североизток (при Клокота, 475 м), протича покрай гр. Враня (415 м) и теснините на Мазурица (284 м) и се насочва през една широка и плодородна долина на северозапад към сръбската граница. На тая дължина отдясно в нея се стича Моравица и Власина; от лява страна в нея се вливат Ветерница (устие 186 м), която тече из гористите хълмове на древна Дардания и на която лежи гр. Лесковец, и могъщата р. Топлица (устие 160 м), която започва при полите на Копаоник и мие стените на градовете Куршумлие и Прокупле. Малко по-надолу отдясно се влива Нишава (устие 140 м). Тоя приток започва от цариградския път, недалеч от Драгоман (вододел 726 м), по-нататък увеличена от многобройни потоци, които се стичат отляво из Люлин и Суха планина (особено Сукава), отдясно от Балкана, протича през мъничката Пиротска котловина; при Тамяница се промъква през дълбоко дефиле с високи стръмни стени (Куновица в средните векове), между Суха планина и разклоненията на Балканите и по-нататък тече при гр. Ниш, дето тя при незначителна дълбочина достига до 120 м ширина. При сливането на Морава, Нишава и Топлица е разположена една малка равнина, заградена от Суха планина, Ястребац и разклоненията на Балканите, която някога е образувала дъно на езеро с черноземна необработена почва, обраснала с гъсти храсталаци. Западната част на тая равнина, която се издига във вид на тераса над Морава, се нарича Добрича6. По-нататък Българска Морава протича през сръбската граница, промъква се през скалисти проломи и при развалините на старосръбската кула Сталачя се слива със Сръбска Морава (сливане 113 м).

Сръбска Морава извира в Сърбия, в окръга Ужица, бързо тече изпърво на север, а след това на югоизток. При Карановац тя се усилва от Ибар. Ибар извира северно от равнината Метохия, тече изпърво на изток, а при Митровица, дето в него се влива отдясно Ситница, завива на север, след това пресича сръбската граница и тече през диви тесни долини, сред живописни скали към Морава.

Ситница напоява Косово поле (средна височина около 550 м); то представлява продълговата алувиална котловина, дълга 10 часа път и широка 4 часа, заградена от юг с Шар и Люботрън, от изток — с планинската верига, проточена от Карадаг (Църна гора) до Копаоник, от север — с върволица хълмове, проточени по бреговете на Ибар; на запад Косово поле се разделя чрез един нисък чукар и планината Голеш от дълбоката равнина Метохия (или Метоя), която спада към басейна на Адриатическо море. През времето на старото сръбско царство тук имало разкошни полета, весели села, манастири и кули; днес всичко е пусто. Няма съмнение, че Косово поле било някога дъно на езеро. И до днес на южния му край се намира едно мъничко езеро, Робовачко блато, дълго 2 часа път, а широко 1 1/2 час; в него се вливат пет потока; то цяло е обраснало а тръстика и поради блатистите си брегове е недостъпно. От него изтича Ситница (от старославянското ситие — тръстика); в нея се вливат множество потоци, в това число (от дясна страна) и р. Лаб, на чиито брегове; е произлязла прочутата битка в 1389 г. Малко по-нагоре от Робовачко езеро се намира друго при с. Сазли, Сазлиско блато, дълго 2 часа път и широко 1 час. Бележито природно явление на Косово поле представлява такова едно раздвояване на реката, каквото в големи размери се намира на Касиквиар в Южна Америка. Именно р. Нередимка, която извира при. полите на Люботрън, се разклонява при с. Вате. Левият ѝ ръкав тече през двете гореказани блатисти езера към Ситница и следователно спада към басейна на Черно море. Десният ръкав обаче се влива в Лепенец, приток на Вардар, и по такъв начин спада към басейна на Егейско море7. Косова поле е прерязано днес напречно с железница от Солун за Босна, която минава покрай Робовце и Прищина и свършва при Митровица.

Съединената Морава, която има на места до 300 м ширина, тръгва от Сталачя на север и между Смедерево и Пожаревац се влива в Дунав. Корабоплаването на тая значителна река днес е съвсем изоставено; още в 1669 г. английският пътешественик Браун виждал тук кораби, които превозвали сол и други стоки от Дунав навътре в Сърбия.

Тимок (Timacus) се образува от две реки, които извират под Балканите на турска почва, недалеч от сръбската граница. Изворите на източния, Търговищки, или Велики Тимок се намират при с. Равно буче под прохода Св. Никола, на 2 часа и половина път от границата. Западният, Пандиралски, Свърлижки, или Мали Тимок начева под планината Бабина глава. При карантина Пандирало той преминава сръбската граница, след, което протича около 600 м в подземна пещера. По-нататък на неговите брегове е разположен градецът Нишевце. Под кулата Свърлиг, високо прилепена към скалите като орлово гнездо, в един непристъпен пролом (около 150 м дълбочина) бучи Тимок между отвесни скали над многобройни водопади. Двете реки се сливат в плодородната, добре обработена висока равнина при гр. Княжевац, който до 1859 г. се е наричал Гургусовец, а след това е преименуван по заповед на княз Милош. По-нататък Тимок си отваря път през прохода Вратарница, между Балканите и планините на. Източна Сърбия; тоя проход бил известен в миналия век под името Passo-Augusto. При Зайчер тече отляво Църни, или Кривовирски Тимок, койта излиза от една скалиста пукнатина във вид на водопад, висок 4 м, и мие полите на пирамидата Ртан; след 10-часов път той се влива в главната река. В неговите притоци се промива Злато. Дълбокото корито на Тимок на разстояние 13 часа път служи за граница между Сърбия и Турция. При Радуевац водите му се сливат с Дунав. Тимок изобилствува с риба, особено много се въдят големи сомове8

От Източния Балкан текат към Дунав: Тополовица (устието ѝ е при Видин), Видбол (устието е при с. Видбол), Арчар (устието е при гр. Арчар), Скомлия, Лом (древният Almus, влива се при гр. Лом), Джибра или Цибрица или Цибрица (Cebrus, Κιάμβρος; влива се при Джибра паланка), Огоста (притоци: Бързия, Шуговица и Ботуня откъм Враца), Скит9. Областта на техните извори, проучена едва недавна от пътешественика Каниц, лежи т главната верига на Балканите; всички тия реки си проправят път през варовити планини, разположени пред Балканите, по-нататък напояват една гъсто населена хълмиста ивица, зад която се простира до Дунав тъжна равнина, обраснала с дребни дъбове, лещаци, къпини, между които рядко се явяват лозя, пасища и нивя. Дунавският бряг обаче е плодороден и обработен.

Искър (също и Искар, древният Ὄσκιος, Oescus) начева при Рила. Той се образува от два потока, Черни и Бели Искър, от които Черният изтича от горепоменатите десет планински езера. Разпенен се носи Искър през един тайнствен, дълбок скалист пролом към гр. Самоков; по-нататък прорязва от юг към север самоковската долина, дето от притоците му добиват желязо. След това през теснини той тече в безлесната зелена софийска котловина, Софийско поле, дъно на някогашно езеро с наносна почва, дето и до днес на две места съществуват блата; под склоновете на планините има много горещи извори. На една миля от Искър лежи важният гр. София (български Средец, у древните Serdica), от който тръгват пътища към всички страни, за Белград, Берковица, Русе, Цариград и Самоков10. От тая котловина Искър си е отворил дълъг проход през Балканите, през които водите му с бързината на стрела се носят между недосегаемо високи стени, като подриват стръмните скали и със страшен шум затрупват пясъчните наноси с донесени от течението дървета. Многобройни села са разположени в тия проходи на Искъра, едничкият речен пролом през всички балкански планини, през които минавал също и римски път11. В теснините отляво се влива Искрец, отдясно Малки Искър, а в равнината отвъд теснините отдясно се влива Панега. В Дунав Искър се влива при с. Гиген.

Вит (Utus)12, образуван от сливането на Бели и Черни Вит при северния склон на Балкана, тече покрай гр. Тетевен и се влива в Дунав северно от Никопол. Както изворите му, така и горното му течение бяха означавани на картите до 1870 г. съвсем погрешно. Тая грешка е толкова повече бележита, че през горното течение на съединения Вит минава Цариградското шосе. Именно за начало на Вит смятаха потока Мътивир при Ихтиман и го насочваха във вид на голяма река покрай гр. Златица през един проход на Балкана към Дунава. Между това Мътивир тече не на север към Дунав, а на изток — през един див и скалист пролом към Тополница, която южно от Балкана се влива в Марица; Златица пък лежи също тъй не на северната страна, както обикновено означаваха, а при южния склон на балканската стена, която освен от Искърския пролом никъде другаде не се пресича от река. На френския пътешественик Лежан се пада заслугата за откриването на истината, с която една значителна местност от басейна на Черно море бе отнесена към басейна на Егейско море13. Българите обаче още отдавна бяха забелязали тая погрешка на географските карти; още през 1860 г. бе писал за това Христо Пуляков14

Осъм (Asamus, визант. Ὄσμος, старобълг. и турски Осма, новобълг. Осъм) се образува в Балкана от Черни и Бели Осъм и се влива в Дунава срещу устието на Алута. На Осъм лежат градовете Троян и Ловеч.

Янтра (Ἄϑρυς у Херодот, Jatrus у римляните), чието местно име по-често се произнася Етър, начева под Шипченския проход, протича през гр. Габрово и като се извива живописно между скалисти брегове покрай старата българска столица Търново, по-нататък на север се влива в Дунав. Отляво в нея се влива голямата р. Росица (в средните векове Росита15), която минава при Севлиево и Никюп, а отдясно Трявна, Златарица и Бебровска река. В Дунав при Русе се влива вторият Лом, който се образува от Бели и Черни Лом и тече през хълмиста страна по едно твърде лъкатушно, интересно варовито долнище.

Източно от Русе в Дунав се влива едничката незначителна река Демир Бабу Дервиш Су; останалите речни корита са безводни16

При Разград започва вододелът между Дунав и Черно море. Надлъж по Понтийския бряг се простират цял ред заливи, от които по-бележит е Девня при Варна.

Камчия (древният Panyssos, старобългар. Тича17, турски Камчик бич) достатъчно бе описана по-горе.



1 Вж. издирванията на К, Мюленхофа „Donau, Dunav Dunaj" и на В. Ягича „Dunav-Dunaj in der slav. Volkspoesie“, и двете в Аrchiv für slav. Philologie I. 2. 290-333 (Berlin 1876). Мюленхоф обяснява келт. и лат. Danuvius от келт. dânu, fortis.

2 Τψu ποταμδις γλκειαν dάλασσαν Δαννουοιν, пише византиеца Нииита Хониат в едно от своите писма 1187 r., С. Sathas, Bibl. graeca medii aevi. Venetiis 1872, 70.

3 За преминаванията през Дунава вж. С. I. Iireček, Heerstrasse и пр. стр. 160.

4 Морав по българ. е син, морава — зелена поляна. „Кумови кола чeрвени, стари сватове в зелени, я деверови морави“ (народна песен) Българ. списание Общ Труд, Болград, 1868, II, 88. Ср. сръбското мор-долама — тъмно-синя.

5 „На Биньчѣ Моравѣ“ в една грамота от XIV в. Miklosich, Monumenta Serbica. Viennae 1858 стр. 263.

6 В старосръбската хроника на архиепископ Данаил (1338 г.) изд. на Даничич (Загреб 1866), на стр. 180 намираме: „полье глагольемое Добриче; то бо полье дивьно есть и велико в мѣстѣ рекомѣмь Топлицы, прилежа бо кь рѣцѣ Моравѣ“.

7 Това раздвоение откриха в 1858 г. Хан и Зах. Hahn, Reise von Belgrad nach Salonik, 120. Ср. също Гилфердинг, Боснiя, Герцеговина и Старая Сербiя, Спб. 1859 стр. 222; Милоевич, Путопис. I, 184.

8 Kanitz, Reise in Siid-Serbien und Nord-Bulgarien; Д-р Мача.й в Гласник Т. XIX; М. Б. Миличевичъ, Србиiа.

9 На картите се среща също тъй OgustuI и Skitul; ала окончанието ul се чува само в ромънските селища при устията на тия реки. Името Огуст реката е полу­чила от римската колония Rugusta при нейните извори. Mannert, Geogr. der Griechen und Roemer, VII. 88.

10 „Si la Sierra Nevada embellit Phorizon du bassin de Grenade, le pendant sur une autre 6chelle ne s’en trouve-t-il dans la superbe cavit6 de Sophie, dominde au sud par la neige du Rilodagh et a Pouest par ie haut et rocaiileux Vitosch d’au moins 4500 pieds? Vis-a-vis de ce dernier regne une s6rie de plus basses montagnes bois6es, tandis que entre eux s’6tend cette vaste plaine verdoyante, dont les nombreux tumules coniques d’Rvares forment les seules 6minences et qui est arros6e par PIsker et ses dffluents". R. Bou6, Sur P6tablissement de bonnes routes et surtout de chemins de fer dans la Turquie d’Europe. Vienne, Bcaumullev 1δ52, 43. (На тая книжка за жалост малко са обърнали внимание).

11 Е. Rockstroh, в Mitheil. der k.k. geogr. Gesell. 1874, 449. Prof. Dr. Fr Touia. (Ueber den Berkovica-Balkan und durch die Jskerschluchten nach Sofia ib. 1876, 252) мисли, че през Искърския пролом, въпреки големи мъчнотии, все пак ще може да се прокара железница. Kanitz, Donau-Bulgarien 11, 328 (с картина).

12 По българ. също и Внта. В една народна песен се казва, че Стоян със соколи ловял „по Вит и по Искъра“, Общ труд, Болград, 1868, 2, 79. „Вита река“ е означено в Географията на Неофит Хилендарец (Крагуевац, 1835).

13 Вж. Hochstetter, Das Becken von Ichtiman und der falsche Vid. Mittheil. der k. k. geogr. Ges. 1870, 289.

14 Христо В. Пуляков в своята монография за град Копривщица (в литературния журнал Български книжици, Цариград, I860, II, 262) казва, че съвсем не­правилно поставят Златица под северния склон на Балканите и погрешно насочват водите от Ихтиманската местност покрай Златица през Балкана към Дунава, понеже освен Искърът никаква друга река не се промъква през Балкана. Също и на българската карта „Европейска Турция“ от Данова (Виена, 1863, 4 листа) областите на Вид и Тополница са означени правилно.

15 До някьiе рѣкы, иже наричеть се тѣми людьми Росита 1469. Гласник 22,294 (ib, 296 до рѣкьс глагольемсье Осма). На рѣцѣ Росите у Никополю — четем в един старосръбски ръкопис (Чтенiя Общ. Ист. Москва 1859 11, 29).

16 Kanitz, в Mittheil. der k. k. geogr. Ges. 1874, 472.

17 За Тича cp. Шафарик, Древности § 30. Bujuk Kangik ou Titza: Marsigli, Le Danube, La Haye 1744, 2, 52. И сега има бълг. село Тича (тур. Читак) при изворите на Голяма Камчия.

Съдържание: