x Държавните и придворни длъжности

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Държавните и придворни длъжности

Изключителна привилегия за болярите, били организирани, както и в Сърбия, по византийски образец. Най-високата държавна длъжност била длъжността деспот (δεσπότης), жената на който се наричала деспотица или деспина (δεσπότης, δέσποινα). Във Византия тази титла се давала обикновено на някой императоров роднина; по-късно тъй се наричали владетелните князе на Епир, Морея, Сърбия и др.1. Следващата по ранг степен заема севастократорът (σεβαστοκράτωρ), титла, която се давала в България, както и във Византия, обикновено на царевия брат или поне на близък царев роднина2.

Думата бан не се среща в старобългарските паметници. Затова пък в турски извори от 1382 г. се споменава софийския бан и бан на Цепино. Тази титла носили наместниците на маджарските крале не само в Хърватско и в Босна, а и в пограничната Мачва и в Северин, и от там тя лесно могла да премине и в България3.

Държавен канцлер и министър на финансите бил в държавите по византийски образец логотет (λογοθέτης)4. Останалите български сановници, чийто брой и йерархически ред, впрочем, са неизвестни, били: протовестиарий (πρωτοβεστιάρος), протосеваст (πρωτοσέβασυος,), протокелиатин (първият камерхер), протостратор (πρωτοστράτορ), велик примикюр (μέγας στρατοπεδάρχης), епикернии (πιγκέρνης, pincerna). В грамотите срещаме още: стратор (στράτωρ), висши щалмайстер и „комис с конете“5,

При двора на ромънските князе се споменават от XV в. следните жупани: велик дворник (виз. μέγας δομέστικος), велик постелник, велик перник (чашник, виночерпецъ, велик логотет, вел. вестиар, вел. спатар (πρωτοσπαθάριος), вел. столник, вел. комис, вел. ключар. Мнението какво тези придворни звания, отчасти от чисто славянски произход, са заети от българския двор, и до сега още не е доказано.



1 Българските деспоти: Стрез при Асен II, Яков Светослав при Константин, по-сетнешният цар Тертер при Асена III, Елтимир при Тертер I, Миха­ил Бдински преди да бъде избран и Срацимир, бащата на цар Александър.

2 Севастократори са били: Стрез (1211), братът на Асен II, Александър, Петър, зет на Михаил и на Асен, Калоян, Константиновия братовчед, Радослав, Смилецовия брат.

3 Вж. гл. 23 заб. 7 и гл. 27.

4 В 1331 г. Филип логотет и Раксин протовестиар.

5 Българският comestabularius в един латински паметник, даден у Thei­ner, Mon, Slav. 21.

Съдържание: