x Деление на страната

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Деление на страната

Царството, както и в Сърбия, се наричало държава, а отделните провинции — област, или по примера на гърците хора (χώρα).

Списък, макар и непълен, на българските области имаме в да­дената от Иван Асен II на дубровничаните грамота за свободна търго­вия. Там ние намираме: Белград, Браничево (до Пожаревац), Бъдин, Търново с цялото Загорие, Преслав, Карвунска хора (при Балчикц)1, Крънска хора (около Карнобат), Боруйска хора (при Боруя или Верея, сега (Стара-Загора). По-нататък следват придобитите след Клокотнишката битка (1230) владения: Одрин2, Димот (Δוδυμοτείχον), Скопска хора, Прилепска хора, Деволска хора и „земя Арбанаска“. Средец (София), Охрид и другите Асенови градове не са споменати тук.

Крънска хора (Κρουνός, Κρηνός у византийците) се простира от Черно море почти до Тунджа, с изключение на Сливен и Ямбол. Споменът за тази област е запазен в турското название на града Каринбат, по бъл­гарски Карнобат или Карново, и в името на съседната Карновска планина.

В края на XIII в. тук е била полунезависимата държава на болярина Елтимир, брат на Тертер I3.

Македония при търновските царе се наричала Долна земя. При Константин там срещаме провинциите (областитe) Прилепска и Положка и местността Бабуна4.

Името Македония в средните векове у много византийски, латински и славянски автори обхващало и Тракия; тъй сръбският летопис пише, че битката на Марица в 1371 г. станала „в Македония“. Славяните още от старо време наричали Тракия Романия (а сега Руманя), както четем вече на надписа на Асен II.



1 Καβωνά Cant, 584, Κάρβουνά Acta patr. I, 1. 502, Carbona в италианските морски карти от 1318—1614 г., между Кастрица (сега Кестридже) и Каварна (Tafel, Const. Porphyr. de provinciis, Tubingen, 1846, 37—41). „Боруйска хора“ не бива да се произвежда от Πόρος (Бургас), защото прилагателното от Πόρος би било „Порьскый“, а съвсем не „Порьскый“; значи, вероятно, по-скоро думата е за Βερροία, Veroi на латинците, Вегиа у Henri de Valenciennes; и наистина у Лукари (Ann. di Ragusa 1605, 64) между Пловдив и Ямбол е даден Boruigrad.

2 У Шзфарик, Pam, 2, според преписа на консула Гагича „в болери", а в оригинала четем — „в Одрин“.

3 Pachymeres II, 267. Nicetas 564, 852.

4 Съшьдшю царствоу ми в донѧiѧ землѧ, Шафарик, Pam. 23.

Съдържание: