x Басейн на Егейско море

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Басейн на Егейско море

В Егейско или, както го наричат гърците, турците в българите, Бяло море се вливат от българските страни освен малки рекички три големи реки: Марица, Струма и Вардар.

Марица (Hebrus у древните, турски Меридже су) извира от Рилския гребен по-горе от с. Радоил, по-нататък тече на изток покрай Баня (600 м) и влиза при Белово, дето днес свършва румелийската железница, в обширната Тракийска равнина (българ. полето), която тя пресича през средата до Одрин. Тая равнина при необикновеното си плодородие се отличава с нездрав климат, понеже за обработването на ориза често я заливат с вода, поради което тя на места бива блатиста. Направените за това напояване бентове пречат на корабоплаването по горното ѝ течение. Гори в равнината няма никак; за печене на хляб на много места употребяват слама по липса на дърва. На някои места в низината се зеленеят горички и осветени с предания шумаци, в които селяните си устройват празненства и малки увеселения. При Татар Пазарджик (192 м) в Марица се влива отляво златоносната Тополница или Тополка (турска Кузлудере), чиито извори се намират при Копривщица между Балкана и Средна гора; тя тече отначало през окръга Златица на изток, след това покрай Петрич (413 м) бързо се носи през един скалист пролом на юг. Отдясно в Тополница се вливат ихтиманският Мътивир, който тече през непроходими про ломи низ котловината, а при Церово — Яворица из околностите на Траянови врата. По-нататък в Марица се влива отляво Луда Яна, която покрай гр. Панагюрище изтича от Средна гора, а малко по-надолу — Стрема, която се образува в една прекрасна, покрита с рози висока долина между Балкана и Средна гора от сливането на Гьопса, Карловска река и Акдере. Отляво Елидере носи в Марица водите на чепинската котловина; Стара река (Карлък дереси) се спуща от Батак; успоредно с нея тече Въча, или Кричимска река. Недалеч от Въча на десния бряг на Марица е разположен Пловдив (Филипопол, турски Филибе; 163 м над морското равнище). Малко по-нагоре от Пловдив при Палатово започва корабоплаването; на салове, направени от огромни дървета из рилските и родопските планини, карат към морето ориз и разни зърнени храни. При Одрин (30 м над морското равнище) се събират трите големи реки; Марица приема тук отляво Тунджа, отдясно Арда, чийто басейн в Родопа е доста голям. Зад Одрин Марица протича през долната част на Тракийската равнина, отделена от горната чрез разклоненията на Родопа и Сакар планина. При Кулели Бургас през нея минава румелийската железница по голям мост. По-нататък реката протича с незначителен наклон при Димотика (визант. Дидимотихон) в югозападна посока през приморската равнина; тук в нея се влива последният голям приток Еркене (Ἄγριάνης, Erginus у древните, Ригина у византийците), който извира от Странджа. Надлъж по десния бряг минава железницата от Кулели Бургас за Дедеагач към морето. Устията на Марица при древната гръцка колония Енос представляват обширна блатиста делта с много острови, разделени чрез тесни канали и обраснали с тръстика; оживеното някога пристанище на Енос днес се е превърнало в блато.

Най-големият приток на Марица, Тунджа (Τοῦνζαa у византийците, Tonzus у римляните)1, извира от Балкана, на 2 часа път по-нагоре от Калофер (650 м). Отначало тя върви на изток и напоява прекрасната Казанлъшка долина, тъй нареченотоТуловско поле, между Балкана и Караджадаг. Самият Казанлък (442 м) представлява украсен с куполи и минарета парк от орехови и кестенови дървета. Околните селища се крият в овощни градини; наоколо по обширните полета се развъждат лозя, тютюн, царевица и особено рози за приготвяне на розово масло. В друга ниска котловина, дето Тунджа завива на юг, са разположени Сливен и Ямбол (130 м). Малко по-нагоре от Одрин Тунджа се промъква през Сакар планина.

Места (Nestus, турски Карасу)2 тече из Разложката котловина в Източна Родопа, покрай Неврокоп и се влива в морето срещу остров Тасос.

Струма (Strymon у древните и у гърците, турски също Карасу) започва от Витоша. С тясното си лъкатушно горно течение тя отначало върви на север по плодородната гъсто населена долина между Витоша, Голо бърдо и Люлин, в която са намерени пластове от кафяви каменни въглища. След това тя завива на запад и малко по-надолу от крепостта Перник през един живописен пролом (660 м) между отвесни, до 100 м високи скали от червен варовик влиза в мочурливите ливади на Радомирската котловина. По-нататък, при развалините на средновековната крепост Землън (Земен), тя протича през един непристъпен див пролом (513 м). Измъкнала се из тия теснини, Струма тече на югоизток по дилувиалното поле на Кюстендил (в средните векове Велбужд). Знаменитият с лечебните си извори Кюстендил лежи западно от Струма на един час разстояние; долината е покрита с разкошни ливади и ниви, засети с тютюн и кукуруз, а склоновете на околните планини — с лозя и овощни градини; а над тях висят ту стръмни гребени, ту зъбери от варовити скали, по които си вият гнезда орлите и бабичетата. След това реката отново се извива в дълги скалисти теснини (402 м) и приема отляво Джермен (в средните векове Герман3), който тече из Дупнишката котловина и Рила. От това място Струма тече на юг. Отначало тя пресича прекрасната Джумайска долина, след това навлиза през един див пролом, 3 часа път (при Кресна), в една красива котловина, на чиято източна страна при Пирин планина чудно хубаво е разположен гр. Мелник. Тук отдясно тя приема голямата р. Струмица, в чиято плодородна долина лежат градовете Радовиш, Струмица и Петрич. По-нататък Струма тече през един пролом, дълъг 3 часа, който в средните векове се наричал Рупелион4. Сред тия теснини отляво лежи гр. Валовища (Демирхисар); от дясна страна се стичат водите на мъничкото езеро Бутково, разположено в областта на българското племе Сираковци. Оттатък Валовища започва обширното, твърде плодородно прибрежно поле на Серес (славян. Сер) с черна торфена почва; тук лежат градовете Серес, Зъхна, Ангиста, Драма и др. Струма протича през голямото езеро Тахинос (древния Пра сиас или Керкинитис) и близо до развалините на Амфиполис се влива в морето.

Вардар5 (Ἄξιος) извира от гористите и малко населени разклонения на Шар, по-нагоре от българския градец Костово или Гостивар6 (460 м). До Костово той носи името Подалишка река7. Усилен от много планински потоци, той протича през една алувиална долина, която сега се нарича Тетово, 10 часа дълга и 3 часа широка. В средните векове тая местност, както понякога и сега, била прочута под името Полог; горният Полог се намирал при изворите на Вардар, долният — около Лешския манастир8. На един планински поток, който се спуща от Шар, лежи градът, който сега славяните наричат Тетово, по-рано Хтетово, а турците Калканделен. Тая прекрасна планинска долина е покрита с многобройни български села. В нея се ражда жито и зеленчук, растат множество орехи и вишни а на по-долните склонове на Шар, който се издига стръмно на 2000 метра сред равнината, кестенови гори. По височините живеят полудиви албански овчари.

Под Люботрън Вардар навлиза в Скопската котловина (254 м), откъдето приема югоизточна посока. Бързото му течение между високите брегове в дълбоко изровеното скалисто корито се забелязва само отблизо. По-нагоре от Скопие в него отдясно се влива пълноводната Треска, която в горното си течение се нарича Велика река, като протича от гр. Кичево (турски Кричово) по местността, още в средните векове наричана Пореч, тя с бързо течение си пробива път към Вардар сред червени скали. Отляво от Качанишкия проход се влива Лепенац, чийто приток Нередимка е бележит с гореспоменатото раздвояване. По-надолу от Скопие отдясно се влива Маркова река, при която стои манастирът на Крали Марко9. Тя изтича от едно езеро, което според народните предания има подземно съобщение с Охридското езеро. По-нататък по левия бряг се простира плоскогорието Овче поле (турски Мустафа овази), до 30 квадратни мили, затворено между Карадаг, Вардар и Плачковица — пустинна хълмиста страна, покрита с дребна дъбова гора и бодливи глогини. По-надолу от Скопие на левия бряг лежат блата, от които циганите добиват силитра, и там също има едно покрито с тръстика езеро (в средните векове Eлатно езеро10, един час път надлъж и толкова нашир, което служи за свърталище на блатни птици и заразява въздуха с вредни миризми; през лятото езерото периодично пресъхва. През тая местност тече Пчиня за Вардар. При нейните извори е разположен известният манастир на св. Прохор; главни нейни притоци са отляво Крива река (Егрису), а отдясно Голяма река, на която лежи Куманово (средновековно Жеглигово). По-надолу от търговския град Велес (турски Кюпрюли, 170 м) се вливат отдясно по-малки реки, които изтичат от диви скалисти пукнатини, Топола и Бабуна (с Десна). По-нататък се влива Брегалница, която тече от Щип и получава водите си от голямата котловина между Плачковица и Беласица; отляво тя приема Злетовска река. При изворите на Брегалница е разположена областта Пиянец, в която се намират селата на българското племе пиянци (пиянчани). Тая местност още не е проучена. На един час по-надолу от устията на Брегалница, при развалините на древния Стоби, във Вардар се влива най-големият му приток — Черна.

Черна или Църна (древният Еригон, турски Карасу), извира от една дълбока пещера при с. Илиино, близо до Железнец (Демирхисар), и навлизайки в битолската котловина, приема отляво водите на Блато река, която тече из околностите на Прилеп. По-нататък тя тече на юг и така бавно, че водите ѝ образуват обширни блата в долината. От планината Перистер към Черна текат от дясна страна Драгор, на който е разположен Битоля, и Елешка, която протича покрай Флорина, или Лерин (старославян. Хлерин). След това Черна тече в северозападна посока по една планинска страна през местността Морихово, или Мариово, доскоро почти никак непозната, дето сред хвойнови гори са разположени 18 български села, населени с дърводелци и салджии (строители на салове). От незапомнени времена по течението на Вардар и Долна Черна прекарват дървен материал.

По-надолу от устието на Черна Вардар навлиза в теснините Железни врата (Демиркапу), дълги 550 м, през които той тече между огромни червеникави скали, имайки ширина 52 м. Левият бряг е досущ отвесен, а по десния бряг води стар изкуствен път, направен според народните предания от Крали Марко. По десния бряг също тъй минава железницата от Солун за Босна. По-нататък следват малки проломи. От Градец до Удово железницата минава около една миля по левия бряг, дето лежи плодородната област Боемия11 с едноименна рекичка. По-нататък следва Циганският проход (Ченгене дервенд), дълъг 2 часа, необикновено пуст, след който солунският път преминава на левия бряг. Оттук Вардар тече сред големи гъсталаци, обитавани от безбройно множество птици, по Солунската крайбрежна равнина, именувана обикновено Вардария. Отляво при с. Аматово (32 м), от което се вижда в далечината Олимп, се влива Арджан, който изтича от Дойранското езеро (при Поляна) и пресича мъничкото Аржанско езеро. По-нататък на юг минава големият мост над Вардар по пътя от Солун за Битоля, който (мост) има дължина 750 крачки. Близо до своите устия Вардар приема от дясна страна Колудей, също и Колодей или Кромено, турскиКараазмак, гръцки Мавронери (древният Лидий), който след вливането на Мъгленица в него пресича едно блатисто езеро, близо до което са разположени гр. Енидже и развалините на древната Пела. При устията си Вардар образува блатиста делта. 

Колудей извира при подножието на Нидже, пресича блатистото Нисийско блато и се приближава до гр. Воден (древната Едеса), прославян от всички пътешественици за своето прекрасно местоположение. Чрез много ръкави той пресича града и след това се спуща от една тераса, висока 100 м, във вид на големи водопади и по-нататък бързо се носи към морето. От къщите на Воден накрай терасата се виждат : цялата приморска равнина, далеч белият Солун, Халкидическите планини и морето. Склоновете по-надолу от града са покрити с нарови дървета и различни храсталаци, преплетени с разкошни лиани; в нейния туф се намират безбройни, сега напълно изсъхнали сталактитови пещери, някои от които се простират безкрайно. Те доказват големите преврати, които историята трябва да обясни с помощта на геологията. Заслугата за проучването на това интересно явление се пада на немския пътешественик Гризебах12

Според разказа на Кедрин в XI в. реката изчезнала в едно долище над града и протичала под него в подземни канали, след това излизала отново на повърхността под споменатата тераса в сталактитовите пещери. Следователно тогава нямало водопад при къщите на Воден. Преди да се дойде до града, още и сега се виждат следите на древното корито, което изчезва близо до постройките. Малко по малко долищата се напълвали с туф, през който реката само с труд можела да си пробие път и образувала езеро при града. И наистина Кантакузин разказва, че в XIV в. гр. Воден бил защитен, от една страна, със стени и урви, а, от друга — с езеро. По-късно долищата съвсем се задръствали, а постоянно увеличаващите се води на езерото си пробивали път през града и по такъв начин се образувал днешният Воденски водопад.

Бистрица (Ἀλιάκμων, турски Индже Карасу) тече от разклоненията на Пинд, дето областта на нейните извори се разделя чрез нисък вододел от р. Девол. Отляво тя приема водите на живописното кратеровидно, обиколено с лозя езеро на Кастория. [Езерото е около 2 км в диаметър. По-дълбоко е от 68', ала по бреговете му се среща тук-там тръстика. През големи горещини повърхността на езерото се покрива, поне около града, с жълто-зеленикава пяна.] На гърлото на един полуостров лежи гр. Кастория (древният Celetrum, по-късно Diocletianopolis, визант. и новогръц. Καστορία, български Костур). Напоявайки широка красива долина, Бистрица при Берея (бълг. Бер) се изтича в крайморската равнина из един тесен пролом, над който от дясна страна се надвесват предпланините на Олимп.



1 Taenarus в латинския превод на Халкокондил е грешка; в оригинала се чете Ταίαρος; това е Tέαρος у Херодот, 4, стр. 89—91. Халкокондил изобщо много подражава на Херодот. Тая грешка откри Тафел, Constantinus Porphyrogenitus de provinciis regni Byz., Tubingae, 1846, стр. 28. Херодотовият Teapoc не е нито Тунджа, нито Марица, а е днешният Буюк дере, който напоява Бунар Хисар (ср. Iireček, Heerstrasse, стр. 49.

2 Колко бедни са били езикът и понятията на турските завоеватели, ако в Македония четири големи реки са наречени с едно име Карасу, черна река – Nestus, Strymon, Erigon, Haliacmon!

3 Село Германщица в една грамота от 1378 г.. Šafařik Pam. 160 Рeка Гeрман 1469 г., Гласник 22, 298. За Струмската долина ср. любопитното описание у Е. Rockstroh, Bericht uber eine Reise von Samakof nach Melnik, XI Jahresbericht des Vereins fiir Erdkunde in Dresden (1874). Исторически спомени за Германия, родното място на Велизарий (и до ден днешен това име е запазено в названието на село Джермен) вж. у Jireček, Heerstrasse 28.

4 И сега още в тая местност има село Рупел, Григорович, Очерк путеш. 142.

5 Според Шафарика (Sebranе spisy II, 240), Вардар получил името си от турските вардариоти, които тук били заселени в XI в. (dar, — der, — dere по турски значи вода) и у славяните се наричал Велика. Името Вардар се среща у старосръбския писател Доментиан от XIII в. (изд. на Даничич 1860. 106) и в една грамота на цар Душан от 1348 год.: на Вардар Св. Георгiе (Šafařik, Pam. 102). Местата, в които се споменава Великаа (Хрониката на Данаил 44, грамотите в Pam. 25 и в Гласник 13, 373), съвсем не са тъй ясни, щото да може без всяко съмнение да се твърди, че това е горният Вардар; може да се приеме, че това е р. Треска, чието горно течение и сега още се именува Велика.

6 Гостивар в един старосръбски паметник от началото на XIV в. Šafařik Pam. 55. Ср. Hostivar в Чехия.

7 Буе за картата на Хана, Sitzber. der Wien. Rkad. 1869. LX. Тетово са посетили и описали Гризебах и Рокщро (Reiseskizzen aus Dardanien und fllbanien).

8 Че Полог не е Пелагония, както някои са се досещали, а Тетово, в това аз се убедих от разположението на местностите, означени в старите грамоти. Това мнение поддържа и Воué, Itinéraires I 309, дето разположението и на двата По­лога е ясно означено.

9 Вж. глава XXII.

10 Safařik Pam. 25 (грамота от XIII в.)

11 Още в XIV в. Боимия (грамота в Гласник 24, 235). Βαιμί у Кантакузина 1337, ed. Bonn. 1 475.

12 Grisebach II 91—104.

Съдържание: