x За езеро Озолимна

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски - „История на Българската държава през средните векове” – ТОМ II

За езеро Озолимна

За това езеро Анна Комнина пише следното: „Названата сега от нас Озолимна е най-голямото и по диаметър, и по периферия езеро, което по своята големина не отстъпва нито на едно от прославените от географите гдето и да било езера. То лежи по-горе от Стохълмието (τών Εκατòν Βουνών ΰπερvεν), и в него се вливат най-големи и най-хубави реки. На южната си страна то държи много и големи товарни кораби, от които става ясно, колко голяма е дъл­бочината на езерото. А наречено то било Озолимна, не защото е из­давало някоя лоша и тежка миризма, а защото някога си пристигнала на езерото хунска войска (тия хуни простият език нарича узи) и се разположила на лагер по стръмните му брегове. Оттогава това езеро било наречено Узолимна (Ούζολίμνη) с прибавка, мисля, на гласната υ; впрочем в старите паметници не е намерено, да е до­хождала хунска войска там, но при самодържеца Алексий, след като се стекоха там всякакви отвсякъде (хора), дадоха името на местото. Тъкмо това, което ние разказваме за пръв път за езе­рото, трябва да се каже, за да покажем, че при самодържеца Алексий през времето на многото му и навсякъде походи местата полу­чили много названия било от само себе си, било от нападащите врагове. Същото нещо, научавам се, било и при македонския цар Александър; по негово име били наречени и Александрия в Египет, и Александрия в Индия, а знаем, че Лизимахия била наре­чена по името на Лизимах, един от военачалниците му. И тъй, не бих се очудвала, ако и император Алексий, съревновавайки Алек­сандра, понякога давал на местата нови имена според народите, които или са го нападали, или са били викани от него на помощ, а понякога и от себе си за спомен на собствените си подвизи“.

Въз основа на това описание на Анна още Ю. Венелин, който впрочем не е съгласен с Аниното тълкуване на името Озолимна, а го приема за славяно-българско, което, според него, значи Со­лено езеро, пръв посочи, че Озолимна е известното у Плиния езеро Наlmуrιs (`Αλμυρίς) или сегашното езеро Расим при устието на Дунав в Добруджа. — Ф. Брун обаче отхвърли мнението на Венелин и прие, че Озолимна е Днепровският лиман, но това е погрешно, защото той неправилно определя местонахождението на Стохълмието при развалините на стария град Олвия, когато то се намира на Балканския полуостров , в североизточна България; няма вече да говорим за това, че в даденото време степите по Днепър държали куманите и, ако те са притиснали печенезите в Днепровския лиман, то нямало защо те да се връщат в земята си, както за това пише същата Анна; освен това, ако печенезите са били тъй далеч отблъснати, как те са могли веднага след оттеглянето на куманите и на Алексий I отново да нахлуят на Бал­канския полуостров и да достигнат до крепостта Маркелли в Южна България?

Няма съмнение, че при изричното твърдение на Анна, че езе­рото се намирало по-горе, т.е. северно от Стохълмието, и че то имало стръмни брег ове, в които, очевидно, трябва да видим Бабадагските издигнатини, които се надвисват над езерото, — определението на Ю. Венелин засега се явява най-приемливо. Що се отнася до обяснението, което Анна дава за произхода на името Озо­лимна, то колкото и да се показва на пръв поглед натегнато, все пак уверението й, какво в царуването на баща й са били дадени нови имена по името на народи, които са го нападали, или са били викани от него на помощ, ни дава достатъчно основане да приемем, че, наистина, това име се е явило при Алексий I Комнин, и то от името на поселилите се на първо време там узи, защото то нийде повече не се среща преди и след дадената епоха.

Съдържание: