x Φράγγων νέφος не може да бъде Δρούγγων νέφος

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски – „История на Българската държава през средните векове” - ТОМ I, Част 2

Φράγγων νέφος не може да бъде Δρούγγων νέφος

Изречението “облак от франки покрил цяла България” мъчно се поддава на обяснение и едничък, който се опита да го обясни, беше проф. Ф. Ив. Успенски.

Като излиза от положението, че никаква война с франките тогава не е имало, напротив, всички известия потвърждават, че българите са имали тогава приятелски отношения с франките”, Успенски дохожда до заключение, че “трябва или да се отхвърли това място, или да се направи поправка в текста”. Повидимому той не се решил да направи първото и се заловил за второто. Той пише:

“По-нататък се чете: Βωρίσης— έπεγνώσθ-ην τήν θ-ε&χν μάστιγα καί ώς έπάγει ταύτην δ παιδευτής, πατήρ καί Δεσπότης, έπιστρέψαι θ·έλων τούς υίούς καί δούλους πρδς τήν άλήθ-εια, άμέλει τότε и проч., т. е. ”Борис познал божия бич и че го изпраща учителят отец и господ, желаейки да обърне синовете и рабите към истината тозчас” и пр. Първо, във византийската реч образът καί ώς έπάγει ταύτην е съвършено равносилен на έπαγομένην δπδ и пр.; второ, πρδς τήν άλήθ ειαν несъмнено трябва да се разбира в конкретен смисъл, т. е. към християнската вяра. Ако, както обикновено и се разбира това място, бог е изпратил върху България бедствия, желаейки да обърне българите към истинската вяра, то кои по отношение към бога са били деца и роби? Ако под първите се разбират християните, което обаче не може да се допусне, а под вторите езичниците, то защо бичът бие едните и другите? При това не е съгласно с християнския мо рал и чуждо е за склонностите на далеч неразположения към славяните знаменит български архиепископ да се различават между българите от езическата епоха синове и раби божии. Работата е там, че не съвсем вярно се разбира това място. Не бог, желаейки да обърне синовете и рабите към християнската вяра, напратил бич, а Борис, желаейки да обърне и проч., се обръща с посолство към ромейския цар и сената, т. е. фразата, дето се говори за синове и раби, трябва да се отнесе към Борис, а не към бога. За цар Борис пък наистина имало е в тогавашна България деца и не деца (раби). Първите били българите, а вторите — славяните.”

Всички тия въпроси на недоумение и пресилени обяснения не биха се появили у г. Успенски, ако той бе се обърнал към пълния текст на Теофилакт и не би се ограничил с текста, даден у М. Соколов, който изпуснал в текста една фраза, която веднага би показала какво трябва да се разбира под “синове и раби”. Затона ние си позволяваме да приведем целия текст, който ни тук занимава.

Έπει γάρ την άρχήν ό £ηθ·είς διεδέξατο Βωρίσης δ θαυμάσιος, Φράγγων νέφος τήν Βουλγαρίαν πάσαν έκάλυψε. Συνεπετεθη δέ τούτφ καί λίμος δεινός. Είχε δέ τδ των Βουλγάρων οδτω γένος κακώς καί πολεμίψ ξίφει, καί λιμοϋ άγχόνη φΘ·ειρόμενον. Άλλ’ δ γε Βωρίσης, καίτοι παίς ών, έπεγνώσθη τήν &είαν μάστιγα, καί ώς έπάγει ταύτην ό παιδευτής Πατήρ καί Δεσπότης,, έπιστρέψαι θέλων τους υίοΰς καί δούλους πρδς τήν άλήθειαν, περI ών υίών ό Θεοπάτωρ Δαβίδ φησιν Έγώ είπα· &εοί έστε, καί υίοί ‘Γψίστου πάντες· άμέλει τότε τψ βασιλεΓ ‘Ρωμαίων καί τ^) συγκλήτψ διαπρεσβεύεται κτλ., т.е.

“Когато реченият дивен Борис наследил властта, облак от франки покрил цяла България. Към това се прибавил и страшен глад. Българският народ по тоя начин се намирал в лошо положение, бидейки погубван и от неприятелски меч, и от задушване на глада. Но Борис, ако и да бил юноша, разбрал божия бич и това, че наказателят отец и владика, го налага, желаейки да обърне синовете и рабите към истината, за които синове богоотец Давид казва: “Аз казах: вие сте богове и синове на всевишния сте всички.” Разбира се, тогава той се обърнал с посолство към ромейския император и към синклата” и пр.

Няма съмнение, че във византийската реч обратът καί ώς έπάγει ταύτην е равносилен с έπαγομένην, но Теофилакт не употребил тая форма граматическа тъкмо защото той искал да покаже, че съкратеното изречение с νέλων, което се намира в право подчинение от ώς έπάγει ταύτην, се отнася не към Βωρίσης, а към о παιδευτής, което впрочем тук не означава “учител”, “възпитател”, а “наказател”, защото гл. παιδεύω в Новия завет има значение “наказвам” някого, в смисъл за негово добро. Но тук това не е важно. Приведеният в горния текст цитат от псалм 816 (ср. Йоан, 1034) ясно показва, че архиепископът, привеждайки думите “синове и раби”, съвсем не е имал пред вид някакво етнографско деление в Борисовата България — българи и славяни, защото в негово време такова деление не е имало, а пък и в изворите, от които той се ползувал за разглежданата глава, не го е намерил, а просто говори по обичая си с думи на библията и в дадения случай с думите на 81 псалом, от които ясно личи, че причастието νέλων no никой начин не може да се отнесе към Борис, а към δ παιδευτής,, т. е. към бога, защото само бог нарича човеците богове и ги счита за свои синове, а не Борис, а оттук не последният, а бог желае да обърне човеците, езическите българи, към истинската вяра. Най-сетне изречението: άμέλει τότε …. διαπρεσβεύεται стои съвършено отделно и няма никакво отношение към предното нито по смисъл, нито по форма; то може да се постави по-скоро във връзка с изречението: είχε δε … . φειρόμενον.

Още по-странни се явяват по-нататъшните разсъждения на г. Успенски. За да подкрепи прокараното от него етническо разграничение между “синове” — българи, и “раби” — славяни, той пише следното: “Протиноборство собствено земского крестьянского населения, каковое и представляли собой славяне, предпринятому Борисом делу выясняется из свидетельства Гинкмара (Annal. Berlin., a. 866): quod proceres sui (читай жупаны) moleste ferentes, concitaverunt populum adversus eum, ut illum interficerent. Quotquot igitur fuerunt intra decem comitatus (в десяти жупах), adunaverunt se circa palatium eius, т. е. “те недо вольные жупаны возбудили против него народ, чтобы убить его. И так все, сколько их было в десяти жупах, собрались вокруг его дворца”. Вот здесь и нужно делать различие между детьми и рабами, между верными Борису болгарами и неверными славянами.” Въз основа на тоя увод г. Успенски предлага да се поправи текстът, като вм. Φράγγων νέφος да се чете Δρούγγων νέφος, а под ΔροΟγγοι той разбира славянското “земское крестьянское население” и намира, че известията на Теофилакт и на Хинкмар ще бъдат “весьма тождественнн”. Обаче тъкмо тая тъждественост мъчно може да се прокара. Преди всичко тя е недопустима хронологически: Ф. Ив. Успенски изпуснал из пред вид, че приведеното от него известие на Теофилакт говори за събития преди покръстването, когато цитатът от Хинкмар е взет от разказа на последния за болярския бунт — събитие след покръстването, за което Теофилакт говори в края на 34 глава и ако в текста първоначално вм. Φράγγων е стояло Δρούγγων, той не би пропуснал да посочи, че са се възбунтували тъкмо тия Δρογγοι; обаче в тоя бунт са взели участие изключително българските боили, т. е. според г. Успенски “верните Борису българи”, а не “неверните славяни”, за които и дума не става нито в един извор. И тъй, ако бяхме приели обяснението на Успенски, то бихме дошли до голяма грешка, а не до пълна тъждественост на двете известия. Но, от друга страна, ако приемем предлаганата от г. Успенски поправка на текста, то би се получила не по-малка грешка, защото в такъв случай би трябвало да приемем, че в началото на Борисовото царуване е избухнал някакъв бунт между “местното селско славянско население” в държавата, за какъвто бунт не споменава нито един извор, па и с израза “облак от франки покрил цяла България” архиепископът иска да представи, че тоя “облак” е дошъл отвън, от външни неприятели, както това показва и изразът, че “неприятелски меч погубвал българския народ”. Най-сетне, ако тук би трябвало да се мисли за някакво въстание от славянското население в България, то защо е било нужно на Борис да се обръща към ромейския император с предложение за мир при условие да се покръсти? Всички тия недоразумения и възражения ясно показват, че предлаганото от г. Успенски разбиране на приведения Теофилактов текст, както и неговите обяснения се явяват пресилени, а оттук и предлаганата от него поправка на текста е неприемлива, защото тя не отговаря на истинското положение на работите в България преди покръщането.

Съдържание: