x Градове

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Градове

Славяните, както келти и германци, се научили на градски живот в по-късно време от културните народи, които живеели по бреговете на Средиземно море. Южнославянските народи при поселението си на Балканския полуостров намерили римски и гръцки градове, изместили от там предишните жители и сами ги завладели; повечето сегашните гра­дове в тия страни се издигат върху антични основи. Много градове са възникнали от предградия, строени постепенно около укрепленията, принад­лежащи на отделни жупи или боляри. Такива са през средните векове в Босна Подключ, Подвисоки, Подимоч и др. Градовете, като центрове на жупи или области, били резиденции на длъжностните лица, на духовенството и на много боляри. Гражданите, които, вероятно, притежа­вали, както и в Сърбия, всевъзможни права и привилегии, се занимавали с търговия, занаяти, земеделие и рударство. Често под тяхна власт са бивали и околните села; поне тъй личи от едно место на рилския хрисовул (1378): „градът Стоб няма никаква власт над манастирските хора, нито над имота им, нито даже над един техен косъм“.

Колкото се отнася до самите градове, то ние по-горе описахме подробно Търново. Следващият по големина е бил Бъдын на Дунава (римската Bononia, Βιδύνη у гърците, Бодон по маджарски, Baudins у Boucicaut, Budem у Шилтбергера, Diu по ромънски, сега Видин), не голямо место с напълно запазена голяма крепост, чиито неправилни и масивни стени и кули са построени на слоеве от римски камъни и кирпичи1.

Средец (древната Serdica, визант. Τριάδιτζα) бил укрепен със стени, но без акропол2. Името София, което се дължи на съборната цър­ква Св. София, за пръв път четем в документа даден от Иван Шишман III на Витошкия манастир: „в град царства ми Софiи“.

Голям Никопол е сегашният Никопол на Дунава; срещу него бил разположен Малък Никопол, по ромънски по-рано Турну Никополски, а сега Турну-Магурели3. От останалите крайдунавски градове се споменуват Орхов, Чрвен при Русе, на местото, гдето още в XVII в. на разсто­яние половин ден път от Дунава се виждали крепостни и градски раз­валини4, и Дръстър (римският Durostorum, сега Силистра). На Черно море са били пристанищата и крепостите: Созопол, Порос (и сега още залив и нос Форос), Скафида (и сега още при устието на Факидере селото Скефа), Анхиал, Месемврия (старобълг. Несебр)5, Емона (сега Емине), Козъяк (сега Козяк кьой), Барна с галата, Кастрица (сега Кестридже), Кранеа (сега Екерне,), Карбона (сега Балчик), Каварна, Калиакра, Пангалия, Костанца и Ликостомион или Келия при устието на Дунава6. Освен това, на изток прочути били: Преслав, който тогава още не е бил изпаднал до положението на село, Провад (Провадия) или Овеч (πρόβατоν—овца); на запад: Ловьч, Стоб (не бива да се смесва с Щип) на долна Рила (сега село с развалини), а на юг от Балкана: Боруй (Верея, сега Стара Загора), Сливен и Диампол (Ямбол).



1 Вж. Kanitz, Reise in Siid-Serbien und Nord-Bulgarien, табп. Ill, фиг. 5. Donau Bulgarien I, 245 (с рисунка).

2 Иеротей Рачанин (сърбин) 1704; варош голема, а град неима, ниjе ни било. Гласник 31, 309.

3 Thurocz 1442: „Secus castrum Kys Nycapol (kys — на маджарски: малък) Danubium nantarum officio trajiciens“. Zinkeisen, I, 602, заб. 2.

4 Hadzi Chalfa, Rumeli und Bosna. Gibers, von Hammer, Wien 1812, 44.

5 Доментиан 328. Верхобрезницкiй хронографъ. Cod. serb. XVII. saec. (Ръкописът в Пражкия музей) 199-а: в Несебръ град.

6 Вж. италианските перипы от XIV в. (Tafel, Constantinus Porph., Tubingen 1846), Rcta patr. и отчетите за експедицията на Амадея,

Съдържание: