x Търновският надпис на Иван Асен II

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски – „История на Българската държава през средните векове” – ТОМ III

Търновският надпис на Иван Асен II

За съществуването на тоя надпис стана известно елва в 1859 година, след като познатият наш родолюбец д-р Хри­сто Даскалов, родом от Трявна, през времето на своето престояване в Търново в 1858 г. сполучил,с разрешение от местните турски власти и придружен от търновския гражданин х. Д. х. Ничов, който се ползувал с доверието на властта, да проникне в тогавашното дервишко теке, т. е. в бившата цар­ска велика лавра“ — манастир, и да влезе в тамошната теке джамиси — джамия към текето, т. е. в бившата църква Св. 40 мъченици, построена и украсена, както се види от съдържанието на надписа, от цар Иван Асен II. Благодарение на любезността на шейха, настоятеля на джамията, Хр. Даскалов тогава внимателно разгледал всички паметници, намиращи се в тая стара българска светиня, и можал, между другото, да открие на средния от трите, наляво от входа, стълб нашия надпис и дори да снеме от него почти точно копие, ред по ред, с всичките му съкращения и лигатури.

Като съзнавал голямото и важно историческо значение на тоя старобългарски паметник, Хр. Даскалов веднага след завръщането си в Русия в същата 1858 год., изпратил точно копие от своя препис в Петроград най-първо на А. Гилфердинг, който побързал да го обнародва в началото още на 1851 год., но твърде погрешно, и на проф. И. И. Срезневски, тогавашния знаменит славист. В същата 1859 год. сам Хр. Даскалов в своето писмо до проф. О. М. Бодянски в Москва, — който го напечатал като ста­тия под надслов .Открытия в древней столици болгарской, Тернове — като описва всичко, което е видял в Търново, и излага всичко, каквото узнал за запазилите се там дотогава старобъл­гарски паметници, издава и нашия надпис по своето копие, но за жалост не във факсимиле, а със заглавни печатни старобългарски букви (тъй наречения Шафариковски шрифт) и поради това, при всичкото желание на издателя да се приближи до оригинала, не е мо­жал да предаде всичките интересни и характерни съкращения и лигатури. Самото копие на надписа е направено, както се каза, почти точно с малки пропуски или по-скоро недогледи при преписването; така напр., p. 1   р. 3 в края е изпусната w към буквата к; р. 4:   р. 9:  . По изданието на Хр. Даскалова в същата още година П. Р. Славейков обнародва нашия надпис в Български Книжици, без да посочи, вероятно от предпазливост, отгде го заимствувал, а само отбелязва, че „паметниците що излагами по-долу, има ги и до днес съществуват, но де са и от кого са избродени оставам за други път да го кажем. Но и в това изда­ние са се вмъкнали чудовищни грешки, като, напр., годината вместо

Надписът на Иван Асен II в Св. 40 мъченици според преписа на Хр. Даскалов,издаден от Г. С Раковски.

Но това, което не направил Хр. Даскалов, извършил в1860 г. Г. Раковски: в книгата си ,0 Асеню пьрвому“ той издаде нашия надпис във факсимиле по копието на Хр. Даскалов, което му дал последният в лято 1858, кога ся вращаше от свое путишествие по България”. Но при това и у него се явили някои доста важни грешки както във факсимилето (каквито у Хр. Даскалова не се намират), тъй и при разтварянето на съкращенията и лигатурите; така, напр., р. 4 и 5:

Всички по-сетнешни издатели на нашия надпис са се намирали в зависимост от изданията на Хр. Даскалов или на Г. Раковски, като предавали грешките на елина и другия, и, от своя страна, са правили нови грешки. Така в 1872 г. В. Макушев в изслед­ването си. Болгарίя в конце XII и в первой половине XIII века“ предава нашия надпис по Хр. Даскалов, а в 1879 год. И. Срезневски в своите „Сведения и заметки о малоизвестных и неизвестных памятниках” №44 го издава според снимката, съобщена нему от Хр. Даскалов още през 1858 год.; обаче, макар и да уверява, че „эта запис и съообщена здес возможно верно — толко не вязью, как в подлиннике”, все пак той сам направил грешки; така, напр., р. 3:

р. 11 пропу­сната думата дйи. — В 1886 г. д-р В. X. Стоянов-Берон предаде съдържанието на нашия надпис по изданието на Г. Раковски, както показват еднаквите грешки, като изопачил и смисъла с неправил­ни знакове на препинанието и затова в р. 5 се чете „съизлезох, макар да е имал възможкост в 1886 г. да свери текста със самия оригинал. — Най-сетне в 1892 г. познатнят наш стар учител и общественик Т. Н. Шишков в цитираната по-горе статия, именно в гл. III под наслов „Археологически открития в В. Търново (1858)“, в която като мото издава зa пръв път едно стихотво­рение на Хр. Даскалов, писано още в 1844—45 год. Към българските клеветници и обнародва пълния български превод (макар не навсякъде точен) на споменатото по-горе „писмо" на Хр. Даскалов до 0. М. Бодянски, като го придружава на места със свои обяснителни бележки, в мястото, гдето се дава текстът на надписа, пише: „Старобългар. надпис в черквата Св. 40 мъченици, според Хр. Даскалов в 1858 год., сега изново възпроизведена в факсимиле“; обаче той не дава никакво отново възпроизведено факсимиле, а просто преписал това, което Хр. Даскалов дава на стр. 18, като направил и грешки при това; така, в р. 2:

В такива неверни и немарливи, а оттука и неудовлетворителни преписи се е издавал нашият надпис до 1901 г., когато се появи истинското му факсимиле, приготвено и издадено от недавно почи­налия професор-академик Θ. Ив. Успенски по направения на самия стълб естампаж, и поради което то представя най-верното и правилно копие.

Тук даваме това факсимиле възпроизведено.

Надписът на Иван Асен II в Св. 40 мъченици според изданието на Θ. Ив. Успенски

След разтваряне на лигатурите и съкращенията самият текст трябва да се чете според нас така:

Изданието на Θ. Ив. Успенски има твърде важно значение не само за това, че то ни предава точно съдържанието на нашия надпис и палеографическите му особености, които се явяват извънредно характерни за XIII век както по начертанието и свързката на буквите, тъй и по правописа, но още и за това, че то откри в надписа това, което Хр. Даскалов е пропустнал или не е могъл да забе­лежи. В началото на междуредието между 3. и 4. редове се чете: дзь драган шса, което е тънко надраскано на камъка. В тоя израз несъмнено трябва да видим името не на майстора-резач, както пише Успенски, а на царския писач-калиграф, а може би и на автора на самия надпис, който по заповед на Иван Асен II го е съчинил и написал върху стълба, а после майсторът-резач го е издялал.

Но историко-археологическото значение на нашия надпис не се изчерпва само с това. Той ни дава възможност да определим точно датата на Клокотнишката победа на Иван Асен II. Не под­лежи на никакво съмнение, че главният предмет в съдържанието на нашия надпис съставят тъкмо това събитие и последиците от него. В него се казва, че Иван Асен II тръгнал на война против епирския деспот, т. е. солунски император, Теодор Комнин (1214 —1230) на дванайсетата година от царуването си, т. е. в 1230 (= 1218 + 12) година, когато църквата вече била построена и само се изписвала с живопис, следователно,тя не е била още осве­тена и наречена в името на някой светия или свещено събитие От тука става ясно, че първоначално църквата не е била издигната за спомен на Клокотнишката победа, тъй като несъмнено тя е била почната и построена преди това събитие. От друга пък страна, като се вземе под внимание, че у византийските императори имало обичай да увековечават всяко голямо събитие, свързано с тяхната личност , с построяване на църкви и наричането им в името на оня светия или светица, в деня на които то е станало, то налага се да приемем, че новопостроената и току-що описана с живопис църква била осветена след войната със солунския император и била наре­чена в името на Св. 40 мъченици, защото, както сам Иван АсенII се изразява, с тяхна помощ той удържал победата над Теодор Комнин, т. е. в деня на тяхната прослава, следов., Клокотнишкият бой е станал на 9. март 1230 г., на която напълно отговаря и третият индиктион, който се продължавал от 1.IX. 1229 до 31.VIII.1230 г. Тая дата напълно отговаря и на самия вървеж на събитията през 1229 год. Теодор Комнин, както видяхме, на два пъти се обръщал към Фридрнх II Хохенщауфен да иска материална по­мощ, обаче, като не получил благоприятен отговор, а пък бързо развиващите се на полуострова събития му налагали по-скоро да свърши с Иван Асен II, на следната година веднага, преди още да пукне пролетта, неочаквано навлязъл в българска територия, но там намерил, както се изразява Георги Акрополит, своята погибел.

Съдържание: