x Известията за съдбата на латинския император Балдуин I в българския плен

Изпрати на приятел

x

Васил Златарски – „История на Българската държава през средните векове” – ТОМ III

Известията за съдбата на латинския император Балдуин I в българския плен

Към тия известия на първо място ще трябва да поставим подроб­ния разказ на Алберик,абата на манастира Trium Fontium (Три изво­ри) в Шампан, недалеч от Шалон в департамента Марна, който ни разправя една доста любопитна история, напомняща много библейския разказ за Йосифа и жената на Пентефрия. „За смъртта на Балдуин, пи­ше Алберик, не може да се каже нищо друго положително, освен това, което се разправя простичко от един фландърски свещеник, който пътувал за Цариград през Търново за отечеството си, а именно:докато Калоян бил зает с други работи, жена му пратила на императора в затвора любовно писмо (verba suasoria), в което му казвала, че, ако той я вземе за жена и поиска да я заведе със себе си в Цариград, тя веднага ще го освободи от затвора и пленството. Когато императорът отхвърлил и презрял тия обещания, тя се оплакала отново на съпруга си, казвайки, какво императорът й обещал да я заведе със себе си в Цариград и да я короняса за императрица, ако тя го освободи от пленството. И тъй, когато веднаж късно бил пиян, той ваповядал да го доведат и в негово присътствие да го убият. И тъй по негова заповед императорът бил убит със секира и хвърлен на псетата, и с публичен едикт било заповедано да се скрива неговата смърт. Че императорът бил убит в Търново, с това се съгласяват господин архиепископ Иван Митиленски и един монах магистер Алберт, който в същата година минавал през Търново; казаният фландърски свещеник прибавил, че една жена от Бургуидия, която тогава пребъдвала в Търново, видяла през нощта да трепти над тялото на убития някаква светлина, и го погребала с почит , както било прилично. Същият свещеник, който пренощувал в къщата на същата жена, съобщил,че станали някакви чудеса, както той чул от нея, и че мъжът на същата жена там се излекувал от зъбобол и от треска.

Нещо по-правдоподобно за причините на Балдуиновото убийство ни разказва Никита Акоминат. След поробването на Балдуина в сражението при Одрин, той, окован във вериги, дълго време се държал в затвор в Търново. Най-сетне, когато вдигнал знамето за въстание Алексий Аспиет, това жестоко раздразнило Калоян против латиниите, така че, като се разпалял в злобата си повече и повече, той дошел най-после почти до бешенство. В такова състояние той заповядал да изведат Балдуин от тъмни­цата, да му отсекат със секира нозете до колената и ръцете от китката до самите рамена и после да го хвърлят надолу с главата в сметна яма за храна на птиците, гдето вече на третия ден клетникът в големи мъки се простил с живота“. Няма никакво съмнение, че Никита тук предава съществуващите тогава слухове за смъртта на Балдуин, разпространявани от самите ромеи, за да изтъкнат по-ярко Калояновата жестокост .

Георги Акрополит пък разказва следното; след раз­биването на латиниите при Одрин „и самият им император Бал- дуин бил взет от тях (скитите = куманите) в плен и във вериги представен на българския цар Иван, който както казват, отсечената му глава, по варварски обичай, обърнал в съд (чаша), след като я очистил отвътре и украсил от всички страни отвънъ“. Очевидно, Г. Акриполит е имал под ръка съобщението на Никита, но и той внесъл в разказа друг легендарен елемент. Калоян със своята строгост и неприязън към ромеите им напомнил за страшния Крум, и поради това Г. Акрополит пренесъл легендата за обръщането на Никифоровата глава в чаша и върху Калоян, като израз на най-голяма жестокост.

Западните историци на четвъртия кръстоносен поход нищо уста­новено не съобщават за смъртта на Балдуин I. Така Вилардуен само отбелязва, че Рене де Три съобщил на пристигналите през лятото на 1206 г. в Стенимахос рицари, какво «император Балдуин умрял в затвора у Калоян“, което напълно се схожда с думите на самия Калоян в писмото му до папата от пролетта на 1206 год., че императорът debitum camls exsolverat cum carcere teneretur. — Роберт де Клари пък пише, че императорът изчезнал през време на сражението при Одрин и че оттогава никога вече нищо не чували за по-нататъшната негова съдба, а авторът на l’Estoire d’Eracles признава, че императорът загинал на бой­ното поле при Одрин, но и при все това разказва следната при­казка. „Той (управителят на империята) се разпоредил да се дири и търси, бил ли е императорът мъртав или жив; той дал много богатства на гръцки монаси и на други хора, без да можеше някога да се чуят някои известия, докато един човек дохожда при него и му казва, че той видял двама човеци, които отнесли императора: те го завели в една гора, където той (човекът) ги (Хенриховите разузнавачи) довел. Тая гора е на Голямото море (Черно море). Когато те стигнали там, те слезли от конетеси на земята и отиш­ли под дървото, гдето човекът видял императора, и не го намерили. Обаче там те намерили остатъци от хляб, лук и сол, но не узнали, кой е ял там. Тоя човек се заклел,че под това дърво той оставил императора с двамата души при него. Претър­сили гората, но нищо не се намерило там. Когато (разузнавачите) видяли, че няма нищо да намерят там, те се върнали назад за Цариград“. По повод на това известие Е. Герланд пише: Wenn diese Geschichte wahr ist, so m6chte ich siein das Frilhjahr 1206 verset- zen, denn In dieserZeit weiltendie BuJgaren inder Gegend des Schwarzen Meeres. Кое съобщение е имал предвид Е. Герланд тук, остава неизвестно, защото вниманието на българите и на техния цар през 1206 г. е било приковано съвсем не на Черно море. Но твърде е приемлива мисълта му, че тая история е послужила като основа за образуването на приказката, че Балдуин съвсем не бил умрял.

Най-сетне трябва да приведем и известието на патриарх Евтимий Търновски, който, като говори за одринския бой в похвалното си слово за св. Иван Поливотски, завършва с думите:

Тия думи на патри­арха отхвърлят всяко съмнение в това, че Балдуин I бил убит в Търново и при това от българи, а това напълно опровергава твърдението на самия Калоян, какво императорът умрял от естествена смърт в затвора.

Съдържание: