x Манастирите

Изпрати на приятел

x

Константин Иречек - История на българите

Манастирите

Манастирите, броят на които бил доста голям, се ползували не само с голямо уважение, но и с големи права, па и с богати доходи. В един документ (1347) се различават „свети лаври“ и по-малки манастири.

Най-значителен бил манастирът на св. Иван в Рила (манастырь царства ми свѧтый Iоаннъ пустынный жител, иже есть въ мѣстѣ рекомѣмъ Рыла), който владеел всички околни планини с 23 села. Годината на основаването на Рилския манастир е неизвестна. Щедро той бил одарен от Иван Асен II, Калиман I, Иван Александър, Иван Шишман III и от други царе. И сега още той представя великолепна постройка, отвън без прозорци, но с амбразури, която се издига всред разкошна планин­ска пустиня, между девствени гори и горски поляни; в манастирския двор, заобиколен отвсякъде с колонада, се издига голяма черква с пет кубета. Измежду Атонските манастири с най-голяма щедрост на царете се ползувал манастирът Св. Георги, наречен Зографски, впрочем и Протатон и Лавра още през времето на Евтимий са имали хрисовули от Асен II. В самата България възникнал и свой малък Атон (Мала Света гора) при Витоша в софийската котловина, който се ползувал с необикновената милост на цар Александър и от неговите синове, Иван Асен IV и Иван Шишман III; и до сега още там има 14 манастира1. В околностите на столицата има осем манастира; често споменаваната лавра Св. 40 мъченици в самото Търново сега е джамия. В житието на св. Теодосий Търновски се споменават манастири в Бдин, Арчар, Червен, при Сливен, на Параория (Сакар пл.), обители в Килифарево, на нос Емине, в Месемврия. Цар Константин Асен потвърдил старите дарения на манастира Св. Георги в планината Вирпино при Скопие, построен още при Самуил от Симеоновия внук Роман. Основното проучване на всички още съществуващи манастири ще пролее много светлина върху тяхното възникване и история.

Старобългарските монаси съвсем не са били тъй необразовани и тъпи, каквито са повечето днешни монаси на Изток. Трябва да им признаем тая заслуга, че в онова време те са били единствените работ­ници в областта на науката и изкуствата; старобългарските ръкописи, броят на които наистина е бил твърде голям, почти всички са писани от ръцете на монаси. Разбира се, манастирските братя не са притежавали никаква друга ученост, освен византийската.

Манастирите били освободени от всякакви обществени тегоби. От поповете им не са имали право да взимат данъци нито великата църква, нито екзарсите, нито протопоповете (метехати, μετέχειν). Царете и болярите увеличавали старите им владения (области и удръжания) с нови, а дори по-бедни хора, като постъпвали в някой манастир, подарявали своя имот „за постриг“. Техните села, чифлици (метосите) и панаири (πανήγυρς) им донасяли изобилни приходи. Манастирски хора живеели и в градовете (София, Скопие и т. н.). В деня на манастирския покровител тук се стичало цялото околно население и се веселило пред манастирските порти, в горите и по поляните. Често се пръскала вест за станало в някой манастир чудо и тогава монасите едва успявали да се отърват от наплива на народа2.



1 Описание на Рилския манастир е дадено у Barth’a, у Hochstetter’a, Macken­zie и у Irby. От Витошките манастири манастирът Св. Богородица на река Витоша е основан от Александра. Друг един манастир, Св. Никола в Оряхово, получил дар в 1347 г. от Асен IV земи. Селата му Белица и Костинброд и досега съществуват, но местото на самия манастир не може точно да се определи. Гри­горович, Путеш. 160, споменава три манастира Св. Никола около София.

2 В манастира Св. 40 мъченици при Асен II станало следното чудо: един куц калугер, като се напил много негде на гости, заспал в черквата върху гроба на св. Сава, чиито мощи известно време били там. Когато куцият се събудил, кракът му се поправил и почнал свободно да ходи. Заредили се още много чудеса. Цяло Търново се раздвижило. Калугерите трябвало най-после да заградят гроба, та да не се натрупва там целият свят и да се предупредят неудобствата, които могат да произлязат от разнасянето на вестта за чудесата. Доментиан, ed. 1865, 340 и сл.

Съдържание: